Проф. д.н. Иван Мирчев: Не бързаме за никъде, важното е да се работи дългосрочно

29-01-2013 17:59

Баскетболът е и игра за математици, казва ректорът на Югозападния университет

Проф. д.н. Иван Мирчев е роден в Благоевград през 1955 г. В ЮЗУ “Неофит Рилски” е от 1981 година, доцент е от 1995 и професор от 2007. Иван Мирчев е ректор на ЮЗУ “Неофит Рилски” от 2007 година и в момента кара втори мандат. От 2010 той решава да пусне отбор в мъжката А група и местният Академик започва участие в първенството. От година и половина пък той е и член на УС на БФБ.

BGbasket.com се срещна с проф. д.н. Мирчев и той отдели част от времето си, за да говори по няколко интересни теми. Той разказва защо се е насочил към баскетбола, какви са плановете и идеите му за развитието на отбора и спорта в университета, а и обясни с какво могат да се привличат спортисти да играят и да следват в ЮЗУ "Неофит Рилски". Вижте първата част от интервюто с Иван Мирчев:

- Защо решихте да навлезете по-сериозно в баскетбола?

- Баскетболът е един изключително интересен спорт, за който освен всичко останало се иска интелект, въображение и фантазия. Благоевград е град, където този спорт имаше традиции, имаше корени - Темков, Хане, Джеси, Мики, Вальо Шарков, Бойко Филипов, Марчин, Кръстев, Модев, Жоро Васев и други. За съжаление, за младите хора днес тези имена едва ли говорят нещо. Благоевград разполага в момента с четири закрити многофункционални спортни зали, които дават изключително добри условия за развитие на колективните спортове. Добавете към това наличието на два университета- ЮЗУ “Неофит Рилски” , Американския университет и един колеж по туризъм -повече от 17 000 студенти. Непростимо е хората и институциите, които имат възможност и от които зависи развитието на спорта да не използват оптимално тази добра спортна инфраструктура. Освен това, за разлика от футбола, баскетболът може да се прави с по-малко пари. Това е типично колежански, студентски спорт, който би описал Благоевград по най-добрия начин. Югозападният университет през последните две години навлезе сериозно не само в баскетбола. Студентските ни отбори по футбол, хандбал, хокей на трева, таекуондо, шахмат, ски-бягане, биатлон, канадска борба са многократни студентски шампиони. Нещо повече, наши студенти са печелили квоти за зимни олимпийски игри, участници са в националните ни отбори. Имаме европейски и републикански шампиони по таекуондо, Ивет Лалова е наша студентка, осем от футболистите на ОФК “Пирин” са наши студенти и участници в студентския отбор, който е шесткратен студентски шампион по футбол.

-Вече трети сезон имате състав в мъжката А група. Доволен ли сте от това, което е свършено до момента с отбора?

- Първата година отборът ни приличаше повече на боксова круша, но всяко начало е трудно. Взехме мерки и през миналия сезон станахме трети в първенството и играхме финал за Купата, а тази година в края на първия полусезон делим 2-3 място. Не бързаме за никъде. Важното е да се работи в един по-дългосрочен план. Задължил съм така да работят и треньорите и в момента има 4 групи с подрастващи. Идеята е да се прави студентски баскетбол, тоест да повтаряме донякъде американския модел. Аз много се радвам, че президентът на федерацията Георги Глушков има такава идея и работи по нея. Той лично три пъти посети университета ни, както го направиха и Тити Папазов и Петър Клечков, след първия сезон. От Рилски спортист – Пепи Георгиев, Росен Барчовски и Борко Чилингиров също помогнаха с играчи и треньор. Те видяха залата, условията, нашето желание и участваха в реализацията на нашия баскетболен проект. Ще издам една малка тайна. Изпратил съм писмо до ректора на Американския университет в Благоевград и ако намерим в тяхно лице съмишленик и партньор можем да помечтаем за един наистина сериозен студентски отбор, който след време да бъде участник и в Националната баскетболна лига. Двата университета разполагат, може би, с най-добрите университетски спортни зали в България.

-Усещате ли подкрепа от хората в Благоевград и по-засилен интерес към играта в тези две години и половина досега?

- Подкрепа има, най-вече морална. Понякога обаче и това е достатъчно. Кметът Атанас Камбитов се е заел с футбола и волейбола, а нашият университет с баскетбола и хандбала. Слава Богу, намират се все още и бизнесмени със спортни сърца, които през първата година помогнаха. Честно казано, разчитаме на собствените си сили, а ресурсът на един голям университет като инфраструктура, кадри и финанси никак не е малък. Ако трябва да спомена основните финансови източници и спонсори те са следните:

средства от Първа инвестиционна банка- основен спонсор
средства от ПМС 129 за спорт
средства от проектна дейност по европейски програми
средства от бюджета на Студентския съвет на университета
средства от реклама

През последната година само по програмата за трансгранично сътрудничество България - Гърция спечелихме 750 000 лв. за изграждане на спортни площадки и организиране на летни лагер-школи и състезания между Благоевград и Солун. Близо 450 000 лв. спечелихме от Националния фонд за научни изследвания за създаване на единствения до този момент в България център за функционални изследвания на спортистите и младите хора. Работим и с подрастващи, така че интересът към играта няма как да не се е повишил.

- За НБЛ вече намекнахте, имате ли амбицията да влезете там?

- Не веднага, не на всяка цена и не по начина, по който се прави в България. Шапка свалям на спонсорите на Лукойл, на Рилски спортист и на Левски, но нашият проект е по-различен като философия. Ние не сме и няма да купуваме чуждестранни състезатели на килограм. Искаме да участваме в създаването на силна студентска лига и аз ще продължа да помагам на президента на федерацията в неговите усилия след ЮЗУ “Неофит Рилски”, ИУ Варна и Аграрния университет, географията на университетския баскетбол да се разшири. Навремето шампион на България не беше нито Левски, нито ЦСКА, а Академик София, с Насо Голомеев. По това време учехме сърби, гърци и турци на баскетбол и проблемът не беше дали ще ги бием, а с колко. Знам, че това време няма как да се върне, но човек е толкова голям, колкото са големи мечтите му. Ако АУБГ се включи в нашия проект, като отчитам сегашното състояние на НБЛ, не виждам проблем двата университета и градът да имат отбор в НБЛ.

- Какво бихте казал на момчетата, които в момента са 12-и клас, за да ги привлечете във Вашия университет?

- Благоевград е типичен университетски град, който съчетава удобствата и възможностите на големия град и в същото време уютната атмосфера на малкия. Градът е страхотен за прекарване и на свободното време. Югозападният университет “Неофит Рилски” притежава една от най-модерните спортни бази в България - многофункционален закрит спортен комплекс, център за функционални изследвания, лаборатория по физиотерапия , център за СПА и рехабилитационни процедури, стадиони, открити спортни площадки. Предлага 62 бакалавърски и 86 магистърски програми. Освен това нашите студенти ползват и доста преференции - получават специални стипендии, хранят се в студентския стол, ползват студентско общежитие, получават премии при постигнати резултати. Осигурени са кампове, летни лагер-школи, висококвалифицирани треньори, съвременно възстановяване и всичко това, съчетано с възможността да получиш образование и бъдеща реализация след приключване на спортната кариера. За съжаление десетки млади хора с обещаващи спортно-технически данни избират бързия и краткосрочен успех. Зарязваш образованието, отиваш в Европа, играеш 3-4 години за 1000 евро месечна заплата и след време се питаш “а сега накъде в неделя”.

Очаквайте утре и втората част на интервюто с Иван Мирчев

Тагове: Иван Мирчев