Проф. д.н. Иван Мирчев: Не бързаме за никъде, важното е да се работи дългосрочно

Баскетболът е и игра за математици, казва ректорът на Югозападния университет

Проф. д.н. Иван Мирчев е роден в Благоевград през 1955 г. В ЮЗУ “Неофит Рилски” е от 1981 година, доцент е от 1995 и професор от 2007. Иван Мирчев е ректор на ЮЗУ “Неофит Рилски” от 2007 година и в момента кара втори мандат. От 2010 той решава да пусне отбор в мъжката А група и местният Академик започва участие в първенството. От година и половина пък той е и член на УС на БФБ.

BGbasket.com се срещна с проф. д.н. Мирчев и той отдели част от времето си, за да говори по няколко интересни теми. Той разказва защо се е насочил към баскетбола, какви са плановете и идеите му за развитието на отбора и спорта в университета, а и обясни с какво могат да се привличат спортисти да играят и да следват в ЮЗУ "Неофит Рилски". Вижте първата част от интервюто с Иван Мирчев:

- Защо решихте да навлезете по-сериозно в баскетбола?

- Баскетболът е един изключително интересен спорт, за който освен всичко останало се иска интелект, въображение и фантазия. Благоевград е град, където този спорт имаше традиции, имаше корени - Темков, Хане, Джеси, Мики, Вальо Шарков, Бойко Филипов, Марчин, Кръстев, Модев, Жоро Васев и други. За съжаление, за младите хора днес тези имена едва ли говорят нещо. Благоевград разполага в момента с четири закрити многофункционални спортни зали, които дават изключително добри условия за развитие на колективните спортове. Добавете към това наличието на два университета- ЮЗУ “Неофит Рилски” , Американския университет и един колеж по туризъм -повече от 17 000 студенти. Непростимо е хората и институциите, които имат възможност и от които зависи развитието на спорта да не използват оптимално тази добра спортна инфраструктура. Освен това, за разлика от футбола, баскетболът може да се прави с по-малко пари. Това е типично колежански, студентски спорт,  който би описал Благоевград по най-добрия начин. Югозападният университет през последните две години навлезе сериозно не само в баскетбола. Студентските ни отбори по футбол, хандбал, хокей на трева, таекуондо, шахмат, ски-бягане, биатлон, канадска борба са многократни студентски шампиони. Нещо повече, наши студенти са печелили квоти за зимни олимпийски игри, участници са в националните ни отбори. Имаме европейски и републикански шампиони по таекуондо, Ивет Лалова е наша студентка, осем от футболистите на ОФК “Пирин” са наши студенти и участници в студентския отбор, който е шесткратен студентски шампион по футбол.

-Вече трети сезон имате състав в мъжката А група. Доволен ли сте от това, което е свършено до момента с отбора?

- Първата година отборът ни приличаше повече на боксова круша, но всяко начало е трудно. Взехме мерки и през миналия сезон станахме трети в първенството и играхме финал за Купата, а тази година в края на първия полусезон делим 2-3 място. Не бързаме за никъде. Важното е да се работи в един по-дългосрочен план. Задължил съм така да работят и треньорите и в момента има 4 групи с подрастващи.  Идеята е да се прави студентски баскетбол, тоест да повтаряме донякъде американския модел. Аз много се радвам, че президентът на федерацията Георги Глушков има такава идея и работи по нея. Той лично три пъти посети университета ни, както го направиха и Тити Папазов и Петър Клечков, след първия сезон.  От Рилски спортист – Пепи Георгиев, Росен Барчовски и Борко Чилингиров  също помогнаха с играчи и треньор. Те видяха залата, условията, нашето желание и участваха в реализацията на нашия баскетболен проект. Ще издам една малка тайна. Изпратил съм писмо до ректора на Американския университет в Благоевград и ако намерим в тяхно лице съмишленик и партньор можем да помечтаем за един наистина сериозен студентски отбор, който след време да бъде участник и в Националната баскетболна лига. Двата университета разполагат, може би, с най-добрите университетски спортни зали в България.

-Усещате ли подкрепа от хората в Благоевград и по-засилен интерес към играта в тези две години и половина досега?

- Подкрепа има, най-вече морална. Понякога обаче и това е достатъчно. Кметът Атанас Камбитов се е заел с футбола и волейбола, а нашият университет с баскетбола и хандбала. Слава Богу, намират се все още и бизнесмени със спортни сърца, които през първата година помогнаха. Честно казано, разчитаме на собствените си сили, а ресурсът на един голям университет като инфраструктура, кадри и финанси никак не е малък. Ако трябва да спомена основните финансови източници и спонсори те са следните:

• средства от Първа инвестиционна банка- основен спонсор
• средства от ПМС 129 за спорт
• средства от проектна дейност по европейски програми
• средства от бюджета на Студентския съвет на университета
• средства от реклама

През последната година само по програмата за трансгранично сътрудничество България - Гърция спечелихме 750 000 лв. за изграждане на спортни площадки и организиране на летни лагер-школи и състезания между Благоевград и Солун. Близо 450 000 лв. спечелихме от Националния фонд за научни изследвания за създаване на единствения до този момент в България център за функционални изследвания на спортистите и младите хора. Работим и с подрастващи, така че интересът към играта няма как да не се е повишил.

- За НБЛ вече намекнахте, имате ли амбицията да влезете там?

- Не веднага, не на всяка цена и не по начина, по който се прави в България. Шапка свалям на спонсорите на Лукойл, на Рилски спортист и на Левски, но нашият проект е по-различен като философия. Ние не сме и няма да купуваме чуждестранни състезатели на килограм. Искаме да участваме в създаването на силна студентска лига и аз ще продължа да помагам на президента на федерацията в неговите усилия след ЮЗУ “Неофит Рилски”, ИУ Варна и Аграрния университет, географията на университетския баскетбол да се разшири. Навремето шампион на България не беше нито Левски, нито ЦСКА, а Академик София, с Насо Голомеев. По това време учехме сърби, гърци и турци на баскетбол и проблемът не беше дали ще ги бием, а с колко. Знам, че това време няма как да се върне, но човек е толкова голям, колкото са големи мечтите му. Ако АУБГ се включи в нашия проект, като отчитам сегашното състояние на НБЛ, не виждам проблем двата университета и градът да имат отбор в НБЛ.

- Какво бихте казал на момчетата, които в момента са 12-и клас, за да ги привлечете във Вашия университет?

- Благоевград е типичен университетски град, който съчетава удобствата и възможностите на големия град и в същото време уютната атмосфера на малкия. Градът е страхотен за прекарване и на свободното време. Югозападният университет “Неофит Рилски” притежава една от най-модерните спортни бази в България - многофункционален закрит спортен комплекс, център за функционални изследвания, лаборатория по физиотерапия , център за СПА и рехабилитационни процедури, стадиони, открити спортни площадки. Предлага 62 бакалавърски и 86 магистърски програми. Освен това нашите студенти ползват и доста преференции - получават специални стипендии, хранят се в студентския стол, ползват студентско общежитие, получават премии при постигнати резултати. Осигурени са кампове, летни лагер-школи, висококвалифицирани треньори, съвременно възстановяване и всичко това, съчетано с възможността да получиш образование и бъдеща реализация след приключване на спортната кариера. За съжаление десетки млади хора с обещаващи спортно-технически данни избират бързия и краткосрочен успех. Зарязваш образованието, отиваш в Европа, играеш 3-4 години за 1000 евро месечна заплата и след време се питаш “а сега накъде в неделя”.

Очаквайте утре и втората част на интервюто с Иван Мирчев