Христо Захариев: В Самоков се чувствам добре в кожата си

(сн. Sportsimages.bg)

13-02-2013 12:21 | Bball.bg

Сезонът на Христо Захариев. До момента специалисти, журналисти, фенове, съотборници и съперници са единодушни, че това е най-силната година на гарда при мъжете. Заслугата е и негова, и на ръководството на Рилски спортист, и на треньора Росен Барчовски, който имаше търпението да изчака младока да се успокои, да си повярва и да натрупа самочувствие. Той се чувства добре в Самоков и изглежда най-после е открил правилното място за себе си. Не му бе лесно. Обиколи половин Европа, започна в Славия, отиде в Левски, после в Гърция, след това в Италия, но и обратно към България в посока Черноморец. Представяме ви го такъв, какъвто се опитва самият той по-малко от час, след като Христо вкара 15 точки за победата на Рилецо срещу Куманово 2009 с 88-75 в ЕВРОХОЛД Балканска лига.

- Трите думи, които те описват най-добре?

- Упоритост, взаимопомощ, коректност.

- Коя е най-интересната ти история от детството?

- Бях около 14-годишен. С братята ми бяхме в Германия (б.а. Милен и Тодор – близнаци и също баскетболисти). Гостуваха отбори от НБА - Филаделфия и Финикс и преди мача имаше състезание между зрителите. Играеше се 1 на 1 по 3 минути и аз спечелих. Дадоха ми 4 билета и с братята ми гледахме срещата. Беше невероятно вълнуващо. Не бях виждал такова шоу.

- На кого се дължи обичта ти към баскетбола и кой бе първият ти отбор и треньор?

- На родителите ми. Те ме насочиха. Първите ми треньори бяха Юлиян Аладжов и Милена Савова. Бяхме заедно 6 години в Славия. Те ми дадоха основата. Направиха ме комплексен играч, което много ми помага.

- Играл си в Гърция и Италия. С какво това допринесе за израстването ти?

- В Гърция докосването ми до Желко Обрадович е незабравимо. От него, научих, че добрата защита е 50% от успеха. До този момент повече наблягах на нападението. И в двете страни, професионализмът е на много високо ниво.

- Преминал си през школата на Левски, a след завръщането ти от Италия бе и в Черноморец. Кое е най-ценното, което научи?

- За да растеш са необходими труд, постоянство, вяра, амбиция и не на последно място голяма любов и всеотдайност към баскетбола.

- Как се стигна да преминаването ти в Рилски спортист и спомняш ли първия си мач за Самоков?

- Росен Барчовски ме потърси, имах и други предложения, но избрах Рилски. Добре си спомням първия си мач. Беше срещу Черно море и играхме само българите. Чужденците ни не бяха картотекирани. Бяхме мобилизирани и ги победихме.

- През този сезон се превърна в основна фигура за Рилски. Как приемаш ролята на лидер?

- Нека го кажа така – чувствам се добре в кожата си.

- В началото на сезона бе на мнение, че първенството ще бъде по-силно от изминалите години. Потвърдиха ли се очакванията ти и кои са основните ви конкуренти?

- Първенството е интересно. Всички са ни конкуренти, едно подценяване и не се знае как ще свърши мача.

- Представяте се убедително и в Балканската лига. Докъде може да стигне Рилски спортист?

- До финал, разбира се. За да се случи, трябва първо да сме здрави, без контузии. Понякога трябва и спортен шанс. Каквото зависи от нас, ще го направим.

- В една седмица срещу Левски записахте загуба и победа. Как се вдигнахте след поражението в Балканската лига?

- Анализирахме грешките и променихме някои тактически действия, които ни помогнаха.

- Няма как да не те попитам и за предстоящата Купа на България. Всеки един от 8-те отбора отива във Варна с мисълта за трофея. Ще ви стигнат ли сили да воювате на три фронта еднакво добре (НБЛ, БИБЛ, Купа на България)?

- Силите на Рилски са неизчерпаеми. Ще дадем всичко от себе си и нека най-добрият победи.

- Бранко Миркович е един от най-опитните в Лигата у нас. Какво си научил от него?

- Професионализъм. Желание за победа до последната секунда. Това ме мотивира много.

- Лесно ли се работи с Росен Барчовски и какъв е той като треньор?

- На мен ми е лесно, но не знам дали на него му е лесно с мен. Много добър треньор е, баскетболът е в него. Умее да създава добра връзка с играчите.

- Братята ти Милен и Тодор играят в Черноморец. Какво e усещането да се изправиш срещу тях?

- Различно, трудно е да се обясни. Донякъде е тежко психологически, емоционално, предизвикателство е и за тримата. Определено са ми неудобни съперници, имаме сходен маниер на игра. Засега имам предимство, защото те все още не получават много игрови минути. Горд съм с тях и смятам, че са страхотни и като братя, и като баскетболисти.

- Как прекарваш свободното време и има ли нещо, без което не можеш?

- Различни неща правя, зависи колко ми е свободно времето. Срещам се с приятели, обичам да ходя на кино, да игря боулинг, чета, слушам музика. Разни такива обикновени неща за физическото и психическото ми възстановяване.

- Имаш ли любим отбор в НБА и гледаш ли мачове от там?

- Да, имам. Това е Mаями Хийт. Следя с голям интерес НБА.

- Какво не би пожертвал в името на баскетбола?

- Никога семейството си.

- Коя е най-голямата ти мечта?

- Да стана световноизвестен баскетболист.

- Пожелай нещо на феновете?

- Да са живи и здрави и да продължават да обичат баскетбола.

БЛИЦ:

- НБА, или Евролига?

- НБА.

- Любима храна?