Хриси Димитров: И днес имам какво да науча от баскетбола


Хриси Димитров: И днес имам какво да науча от баскетбола
20-02-2013 20:59

На 90% това е последният ми сезон, казва крилото на Левски

 

Хрисимир Димитров е един от най-сърцатите баскетболисти на Левски. Започва да тренира в родния си град Плевен, в тогавашния отбор на Спартак, а след това два пъти става шампион с тима на Плама Плевен. В кариерата си е бил състезател и на Шумен, ЦСКА и Левски. Най-започнящите му мачове са със синята фланелка и с националния отбор, където играе 13 години. На 38 години, Хрисимир Димитров обмисля да сложи край на кариерата си като състезател. Два пъти е шампион с Левски и носител на Купата на страната.

 

 

- Хриси, ще те върна повече от 25 години назад, с какво те грабна баскетбола?

- Имах двама много близки приятели, които тренираха баскетбол. Така се запалих, покрай тях. След това тренирах в ученическа спортна школа, а след това и в спортно училище.

 

- Спомняш ли си първия кош?

- Първият кош не си спомням, но си спомням първият в официален мач. Беше на международен турнир в Плевен, това беше първата година когато ме взеха в мъжкия отбор.


- Как стана така, че премина в Левски?

- Първият път, когато отидох да играя в Левски бе след пребиваването ми в Шумен, доста преди да завърши сезона ми там. Тогава ми се обадиха Тити Папазов и Тони Божанков, които много искаха да дойда, настояваха да играя в Левски. Аз нямах колебания, защото тогава имаше катаклизми в отбора на Шумен и приех веднага.

 

- Беше ли доволен, че по този начин се разви кариерата ти?

- Напълно. Първите ми години в Левски са най-стойностните ми години в моята кариера, станахме два пъти шампиони, спечелихме Купата на България, не че умаловажавам двете шампионски титли с отбора на Плама, но в Левски двете титли са по-стойностни, защото тогава бях в основата на отбора и имам принос за успеха.

 

- В Левски ли изгря звездата ти?

- Не, не може да се каже така. Благодарен съм, че откакто влязох в мъжкия отбор, тогавашните треньори започнаха да ме налагат да играя, така че смятам, че когато дойдох в Левски вече бях изграден като състезател.

 

- Играл си в Плевен, Шумен, ЦСКА, Левски, къде се чувстваш най-добре?

- Във всички отбори съм се чувствал комфортно, работил съм с добри треньори и играчи, които са ми помогнали да се развия като баскетболист, така че не мога да кажа, че в един отбор съм се чувствал добре, в друг-не. От всеки отбор съм взел и съм спечелил по нещо.


- Кой мач с националния отбор няма да забравиш никога?

- С нац. отбор имам много запомнящи се мачове. Играл съм 13 години в представителния отбор, играл съм много мачове срещу силни отбори. Ще започна с тези, които на Европейското първенство в Сърбия и Черна гора, въпреки че тогава не успяхме да спечелим нито един мач, но заради еуфорията от самото участие, те са запомнящи се. Имам други стойностни  мачове, които сме побеждавали, но споменът за тях избледнява, когато не си успял да се класираш за Европейско първенство.

 

- С кой треньор си работил най-добре и от кой си научил най-много?

- Безспорно това са треньорите, с които съм работел с Левски, тъй като най-дълго съм бил там. Мисля че най-много дължа на Тити Папазов и Тони Божанков.

 

- Ти си на 38 години, тази година ще навършиш 39, замисляш ли се кога ще кажеш край на спорта?

- Не е тайна, че когато играеш до тази възраст не ти остава много време. Мислил съм, не е далече това време, но да кажа честно като свърши първенството тогава ще реша дали ще приключа кариерата си. Към днешна дата 90 процента това е последният ми сезон като играч.

 

- А след това?

- Желанието ми когато спра да играя да остана в баскетбола, не знам под каква форма. След като последните 26 години са минали в залата, желанието ми е да остана в този спорт, чувствам се добре в залата.

 

 - Би ли се върнал в Плевен, там откъдето си тръгнал?

 - Ситуацията там е тежка, отборът не може да намери стабилен спорнсор, за да се вземат добри играчи. Но Цецо Антов прави всичко по силите си отборът да се стабилизира. Не знам дал бих се върнал в Плевен, когато спра, ще видим накъде ще ме отвее вятъра.

 

- Има ли тайни за теб в баскетбола?

- Естествено, нямам претенциите, че знам всичко. Натрупал съм достатъчно опит, но човек цял живот се учи.

 

- На 38 години, две трети от живота ти са минали в залата и смяташ, че има още какво да научиш?

 - Да, на 100 процента има. Убеждавам се на всяка тренировка и на всеки мач, че има какво още да се научи.

 

-  Помагаш ли на по-младите в отбора?

- Да, когато виждам къде бъркат в тренировъчния процес и на мачовете, когато виждам че допускат грешки, които аз съм допускал. Опитвам се да им помагам, да им подсказвам, радвам се, че повечето се вслушват.

 

- С какво се различава твоето поколение от настоящето?

- Повечето играчи ги вземат твърде рано в мъжките отбори, защото не достигат хора, а не защото са го заслужили. Аз когато съм влизал в мъжкия отбор, е било защото съм го заслужавал. Сега играчите не се борят за мястото си и го получават даром, те трябва да разберат, че когато са получили такъв подарък от ръководството и треньорите, трябва да се отплатят и да се развиват.

 

- Трудно ли е да си баскетолист днес в България?

- Да, трудно е, условията не са на това ниво, на което са в чужбина, като база, подготовка. В крайна сметка не сме работили никога в разкош.  Единствено в Левски и Лукойл са създадени условия, за да се мисли само за баскетбол, но в другите отбори не е така. Дано се променят нещата, да се появат новият Георги Младенов или Цветан Антов в близко бъдеще.

 

 

 - Какво ще кажеш на тези които се колебаят дали да тренират баскетбол, как би ги агитирал?

 - Важното е да спортуват, впоследствие ще дойде интереса, те сами ще изберат кой спорт ги влече, ако изберат баскетбола ще бъде чудесно. Баскетбола е интелигентен и динамичен спорт.

 

- Давал си много, очаквал ли си в замяна нещо?

- Когато съм давал не съм го правел, за да очаквам.  Така съм устроен, че винаги съм бил усърден в тренировките и в мачовете и за това съм достигнал прилично ниво.

 

- Това ли е рецептата?

- Много работа и когато работиш с кадърни треньори да ги слушаш!

 

- В личен план имаш две дъщери, какво обичате да правите заедно?

- Когато имам совобдно време се разхождаме в парка, отиваме до Витоша на чист въздух, иначе лятото винаги сме на море, това действа здравословно. Иначе когато сме вкъщи, играем четиримата на скрабъл, монополи, понякога на "Не се сърди човече", но не се получава много, защото винаги има някой сърдит. Обичаме да играем четиримата заедно.

 

- Имат ли афинитет към спорта Виктория и Никол?

- Засега не, ходят на танци и това е. В никакъв случай няма да ги агитирам да стават спортистки, ще оставя на тях да изберат пътя си.

 

 

Вяра Кръстева, БНТ


Коментари
Други новини
Номер 1 за българския баскетбол
Откажи