Томова: Сега не мисля за националния отбор, а за Монтана

Милена Томова от Монтана 2003 е най-добре представящата се българка в цялата НБЛ-жени до момента през сезона. По-полезни за своите отбори са единствено чужденки. За 18 мача от есента насам, националката е стартирала в 16, а в тях има средно по 19,8 точки и 9,6 борби. Трансферът й в Монтана дойде след няколко сезона в чужбина. Милена разказва за себе си, завръщането у дома, семейството и академичната й цел да се дипломира в специалност "Финанси".

- Милена, правиш много силен сезон с Монтана, но за мнозина бе изненада, че се завърна в България, а не продължи в чужбина. Толкова ли е тежка финансовата криза в баскетболна Европа?

-Благодаря. Да, кризата е доста голяма в много от държавите на Стария континент. Имах някои варианти за чужбина, но не бях доволна от условията. Обадиха ми се от Монтана и нещата станаха много бързо. Засега съм доволна, всичко е точно, а и е приятна промяна да играеш с момичета, които познаваш отдавна.

- С изявите си даваш сериозна заявка за националния отбор, където не те видяхме миналото лято. Очакваш ли повиквателна и играе ли ти се въобще за България? За всички е ясно, че ситуацията в женския баскетбол е тежка, последното ни европейско участие бе в Тел Авив през далечната 1993?

- За съжаление, ситуацията действително е много тежка и то не отсега. За един спортист винаги е признание да го поканят в националния отбор, за да се състезава за честта на родината. Засега най-важното за мен обаче е да приключа този сезон успешно, а едва след това ще мисля какво следва.

- Израснала си в спортно семейство. Баща ти е бивш баскетболист, преподавател в НСА. Брат ти също израсна в баскетболната зала. Обсъждате ли често баскетболните събития у дома, вслушваш ли се в съветите на семейството?

- Може би във времето баскетболът е най-обсъжданата тема на разговор вкъщи, и няма как да не е, когато този спорт е неделима и толкова значителна част от живота ни. За мен семейството стои на първо място и винаги съм готова да чуя тяхното мнение. Опитвам се да следвам съветите, но понякога имаме и разногласия.

- Ти си една от българките, имали възможността да играят на високо колежанско ниво във Флорида Интернешънъл в NCAA заедно с Ивелина Вранчева, Вера Перостийска, Гергана Славчева, и след сестрите Албена и Гергана Брънзови. На какво те научи животът в САЩ - и като личност, и като спортист?

- Доста по-различен е, както баскетболът, така и животът в САЩ. Не бих могла да посоча само едно нещо, но определено, времето прекарано там ми е помогнало да израстна и в спорта, и в личен план.

- Кой е най-яркият спомен, който пазиш от американския си престой?

-Може би това е моментът, когато изиграх последния си домакински мач там. Майка ми дойде, защото от отбора организираха изпращане, награждават те за благодарност, че си играл 4 години в този тим и пускат химна на България. Беше доста вълнуващо, най-вече и защото майка ми беше до мен, съжалявам само, че баща ми не успя да дойде.

- Българинът по принцип е такъв тип, че обича често да се оплаква и да разказва колко лесен е животът в чужбина. Като човек, прекарал години наред в Европа, изкарвайки си прехраната в страни като Италия, Франция, Испания, Унгария и Швейцария, така ли е? Как гледат на една чужденка навън, какви лишения и компромиси се налага да правиш в името на това да оцелееш и да изградиш кариерата си?

- Животът никъде не е лесен, навсякъде се иска труд, за да се постигне нещо. В чужбина просто има по-големи възможности за реализация. Чужденецът си е винаги чужденец, трудно е да си далеч от близки и приятели, всеки сезон да си на ново място. Обаче в крайна сметка, знаеш защо го правиш, никой не те кара насила.

- Какво образование получи в САЩ и с какво смяташ, че би ти паснало да се занимаваш един ден, когато спреш с баскетбола?

- Учих специалност Финанси, защото харесвам математиката. Имам да взема още три изпита, за да завърша. Това е едно от нещата, които смятам да направя на първо време.

- Как ти се струва нивото на нашето първенство в сравнение с европейските, откъдето идваш?

- Другите първенства в Европа са на доста по-високо ниво от българското, най-малкото има по 12 отбора, а тук са само 7. Много неща в държавата ни не са наред и за съжаление това оказва влияние и върху спорта.

__________________

Заповядайте в онлайн спортен магазин SportForMe

Харесайте BGbasket.com във Фейсбук

Следвайте BGbasket.com в Туитър