Балкан - стара слава в търсене на нова идентичност

27-02-2013 14:57 | Bball.bg

Последната купа от общо четирите в клубната история датира от далечната 1988 година

Балкан срещу Ямбол на 1/4-финалите в турнира за Купата на България. Днес това е най-кървавата драма, която се очертава в Двореца на културата и спорта във Варна. Докато тарторите Лукойл Академик и Левски бяха погалени с перце и пътят им разчистен почти до финала, два от най-симпатичните отбори в НБЛ ще спорят помежду си само за едно-единствено място в голямата четворка.

Както за Балкан, така и за Ямбол купата е много важна спирка от сезона. Турнирът няма нищо общо с първенството и в него всичко е възможно. Именно и в това се крия чарът му. Ямбол не се представя добре в НБЛ, Балкан пък за последно участва в надпреварата през 2010 г. в зала "Диана", когато остана на четвърто място след загуба в малкия финал от Черно море.

Старата слава на Балкан вече не топли никого, защото със спомени не се живее. Последната купа от общо четирите в клубната история датира от далечната 1988 г. Преди това тимът от Ботевград печели златото през 1986, 1987 г., а през 1988-ма я вдига за трети пореден път. Трите триумфа идват с легендарния треньор Иван Андреев, който води състав с имена като Венцислав Славов, Сашо Везенков, Емил Йонов, Йордан Колев. Първият трофей за Балкан в турнира за купата идва през 1970 г. под ръководството на друго голямо име в треньорската гилдия у нас - Иван Колев.

От тогава обаче клубът лъкатуши. От време на време изплува на повърхността, после скача в бездната, сменят се управления, президенти, властта се предава от ръка на ръка, а залата в Ботевград винаги остава гладна за нови успехи.

Вятърът на промяната отнесе първата треньорска глава в НБЛ през есента - тази на Петър Клечков, който отстъпи мястото си на Александър Тодоров. Не му е никак леко на македонеца в Балкан. Първо, защото Ботевград е нестабилно място за всеки пришълец. Преди да те обикнат, което е спорно дали въобще е възможно, местните те пекат на бавен огън и не дай Боже нещо да не им хареса, започваш да ги убиваш като камъче в обувката и не те оставят на мира докато не те прогонят.

Шансът Тодоров да спечели, макар и измамната любов в града минава през минимум участие във финалната четворка във Варна. Няма да му е лесно, защото селекцията му определено не е такава, каквато той си я представя. Пейката е къса, Иван Лилов избра Газ Метан, Станимир Маринов играе с контузия, Йордан Бозов е уникален, но е на 34 години. Тодоров обаче има едно качество, което му дава предимство - не робува на имена и не се интересува кой-какво мисли за него. Слагал е скалпове и преди върху колана си в далеч по-неизгодна ситуация. Справка: 2010 г., отстраняването на Лукойл на 1/4-финал като треньор на Рилски спортист.

Тагове: Купа България - мъже, Балкан, Ацо Тодоров