50 бала вълнение, а Купата е само една

27-02-2013 07:27 | Мария Мицова, Gong.bg

Поздравления за наградния фонд към федерацията, за която това трябва да е добър знак, че има хора, готови да дават пари за баскетбола

За какво в общи линии ще играят баскетболистите от осемте участника в турнира за Купата на България: за своята чест, за големия трофей, и за 10 хиляди лева от спонсора „Каменица“. Поздравления за наградния фонд към федерацията, за която това трябва да е добър знак, че има хора, готови да дават пари за баскетбола.

Толкова за парите, защото турнирът за Купата на България всъщност е това, за което живеят повечето отбори в последните години. Доминацията на Лукойл Академик е толкова огромна, че шансът да ги бие някой в плейофна серия граничи с отрицателно число. Шансът, който предлага един мач обаче, 40 минути, в които дори и големите звезди може да се препънат, за този шанс живеят останалите отбори. Нещо като ФА Къп на Острова може би, която пази страстта на английския футбол, така и за нашата си баскетболна купа, движеща сила са емоцията и желанието.

Традицията повелява, Лукойл да си печели Купите по тройки – така бе от 2002 до 2004-та, и после от 2006 до 2008-ма. Сега шампионите взеха две поредни, но ще имат да минат тежък път, преди да успеят да изпълнят плана си и да сбъднат традицията за трета.

Чувствах се като свидетел на някакви малки чудеса през 2005-та, когато ЦСКА успя да преобъре петролния танкер, и през 2009-та, когато Левски след уникални проблеми, буквално от нищото, съумя да стори същото. Факт е обаче, че във всичките случаи, в които Лукойл загуби Купата, „студентите“ бяха разтърсвани от някакви проблеми. През 2005-та Тодор Стойков напусна със счупена скула, през 2008-ма влезе в турнира с нов треньор, а на следващата падна още на четвъртфинал, след скандал с Ристе Стефанов.

Толкова обаче за Лукойл и за техните неуспехи. Защото тези неуспехи са нереално малки, поне на домашна сцена. Истината е, че в момента играчите, водени от Сашо Везенков, могат да спечелят турнира без проблем, стига да го поискат. Те взе още имат най-добрия център в България, най-сработената гардова двойка в България, и още отлични момчета край тях. На теория, Академик има състав, нужен за Купата.

Само че, това е Купата, и в нея нищо не важи.

Георги Младенов е дошъл във Варна с една-единствена мисъл – да бие Лукойл Академик. Не може да му се отрече, че това е амбициозна мисъл, но аз поне съм убедена в едно – че Младенов вярва в тази идея. В Стара Загора малко не достигна, или по-скоро – малко помогна – на Лукойл да спечели срещу този съперник. Като ситуация на отделните постове, Берое има невероятен вкарвач, като се замисля, може би най-добрият вкарвач в първенството. Има стабилна гардова линия, и ако центровете на Младенов успеят да се надскочат по няколко пъти, защо не...?!

Черноморец и Дечо Коешинов пък ще се опитат за пореден път да обърнат колата на Левски. Безспорно е, че големият коз на бургазлии е големият им човек. „Сините“ досега се справиха с опазването на Тейлър, което им донесе успех, но винаги си има и първи път, в който може и да не се справят. Хубавото при столичани е, че техният център Стефан Георгиев се намира в отлична форма, а Чавдар Костов също е поразяваща ръка в последно време. Естествено, Левски е огромен фаворит в случая, и единственото, което може да промени това, е някакво напрежение в „сините“, или пък невероятен процент от тройката за Черноморец.

Двете дербита в четвъртфиналите, логично, са Балкан – Ямбол и Рилски спортист – Черно море. Прекрасното за феновете на баскетбола, и нас – хората, които живеем с този спорт е, че и двата мача са абсолютно непредсказуеми.

Наистина, Рилски спортист през този сезон не показва обичайните си колебания срещу Черно море Порт Варна, и е фаворит в мача. Но „моряците“, първо са си у дома, където ги очаква солидна подкрепа, и второ – това е големият им шанс за нещо през сезона. Рилецо се раздвоява и с Балканската лига, а все още е един от най-добре представящите се тимове в НБЛ. След разочарованието миналата година, самоковци ще се хвърлят, подкрепяни от президента си инж.Петър Георгиев във Варна. Победителят обаче надали ще стане ясен бързо и лесно, макар че гостите си остават с една идея по-способни да стигнат до победата.

Големият сблъсък на четвъртфиналите за мен ще бъде между Балкан и Ямбол. Просто защото отборите са много равностойни, и плюсовете и минусите им се изравняват почти напълно. Двата отбора с най-ревностна публика, която може би ще видим и в зала „Конгресна“, имат двама от най-класните специалисти начело. Имат двамата най-опитни гардове, а защо не и най-добри в първенството – Юлиян Радионов и Данчо Бозов. Имат отлични сръбски крила, и не особено дълги пейки. Предимството в опита като че ли изглежда да е на страната на Ямбол, както и убийственият Мартин Дурчев, но в състава на Балкан все още тепърва има да показва потенциал реализатор като Владимир Панич, а и играчите като цяло имат да се доказват, след няколко по-слаби мача. Заради тактическата грамотност и на двата отбора, надиграването може да стане много сериозно, а битката най-вероятно да се реши в защита.

Както трябва да е станало ясно вече – трудно бих сложила пари за 100-процентова победа, дори и на фаворитите Лукойл и Левски. Ще има ли морска одисея за някой от по-малките отбори, ще знаем само след часове. А дори и да се повтори-потрети-или каквато там е думата, финал между двата фаворита, пак не вярвам някой да остане разочарован, ако гледа баскетбол от този турнир. Пари за победа не бих сложила, но бих дала прогнозата – вълнението няма да позволява безпроблемно плаване. А дали ще развеем червен, син, жълт или зелен флаг на Купата – ще знаем на 1 март...

Тагове: Купа България - мъже