Купата завърши със закономерен победител, а Брандън Хийт отново се оказа черната котка за Левски

Черно море остана като най-неприятната изненада от финалния турнир във Варна

След 16 години прекъсване финалният турнир за Купата на България при мъжете отново се проведе във Варна. През 1997 година триумфира Славия с президент Константин Папазов, старши треньор Росен Барчовски и лидер Георги Младенов. Сега тримата отново бяха в морската ни столица, този път като треньори, но без да успеят да отпият от шампанското. То се полагаше на явлението Лукойл Академик, което доминира играта в последните повече от десет години в нашата родина.

На фона на всичко Лукойл Академик е логичният носител на трофея. В трети пореден финал тимът победи Левски, като този път разликата беше по-голяма в сравнение с предните два. Не може да се каже, че Лукойл Академик надигра Левски, дори напротив. "Сините" в продължение на 25 минути водеха в резултата и играеха една идея по-добре. В този момент обаче избухна обичайният заподозрен в мачовете между двата тима в последните три години - Брандън Хийт. Американецът отново се показа като голям играч, но само срещу Левски. Хийт вкара 14 точки поред и едва ли не сам обърна резултата, като за пореден път се оказа черната котка за Тити Папазов и неговите момчета. Хийт обаче трябваше да показва тези неща и по време на европейските мачове, но това вече е друга тема.

За Левски остава малката утеха, че тимът се бе подготвил много добре за финала и може би малко липса на концентрация в края на третата част лиши тима от шанс за победата в последните минути. Да, на "сините" липсваха по няколко коша от основни състезатели, с които може би нещата можеха да са различни, но пък те успяха да обезличат Дарил Уоткинс, който до момента беше най-доминиращият играч на съперника. Сърбинът Боян Попович също се включи добре за шампионите и в крайна сметка наистина се случи логичното и Лукойл завоюва трофея. Все пак и двата отбора трябва да получат поздравления за показаното, което дори да не е било най-доброто от баскетболна гледна точка, си заслужаваше и държеше погледите ни към терена.

Третото място остана за Рилски спортист, който е и най-близо до първите два отбора през този сезон. Самоковци показаха приятни неща по време на трите дни, а бяха и на косъм да шокират Левски отново и да се класират на финал. В крайна сметка не успяха, но оставиха добри впечатления с играта си и показаха, че до края ще се борят още по-сериозно в първенството и в ЕВРОХОЛД Балканска лига.

Старото куче Иван Чолаков излъга Балкан за втори път в последните три години и неговият Ямбол премина четвъртфинала. За съжаление това бе единственото добро, което видяхме от тима, който след това в полуфинала с Лукойл Академик и през първото полувреме в мача за бронза с Рилски не приличаше на себе си. Едва след почивката ямболии показаха нещо повече, но вече бе късно. Все пак Иван Чолаков неведнъж е казвал, че на Купа се гони само първото място, така че едва ли в Ямбол съжаляват за нещо. Сега предстоят решаващите мачове в първенството, където тимът отново е готов да гони бронза.

От отпадналите в четвъртфиналите най-приятната изненада бе отборът на Берое. Без Наско Радев и без топреализатора си Реджи Холмс от третата част нататък, момчетата на Георги Младенов измъчиха максимално Лукойл Академик и дори можеха да се борят за победата. "Зелените" оставиха изключително приятни впечатления и си тръгнаха с високо вдигнати глави.

Балкан направи най-зрелищният мач от първия ден срещу Ямбол, но ботевградчани си тръгнаха рано рано. Тимът не можа да покаже играта си от предни мачове и пропуснаха шанс да се борят за призовите места. Ако Черноморец пък бе започнал по-нормално мача с Левски можеше и да затрудни повече съперника, но въпреки това и бургазлии не се изложиха и показаха хубави неща.

Лично за мен най-неприятната изненада на турнира бе представянето на домакина Черно море Порт Варна. Хубавото е, че след края му ръководството на клуба взе решение да освободи двама от чужденците си, които просто не ставаха. Интересното е, че това се видя още на турнира в Стара Загора преди началото на сезона, но тогава мерки не се взеха. В крайна сметка логичното се случи и те напускаха Варна, но определено с огромно закъснение. Признавам си, че първото полувреме на мача на Черно море с Рилски спортист, е най-слабото, което съм гледал от този отбор от много години насам. Да, тимът се съвзе след почивката и бе близо до равенство, но класата на самоковци бе по-голяма. Варненци обаче нямаха и помен от играта, която показваха в предните сезони, когато макар и не с такъв финансов потенциал, оказваха много по-сериозна съпротива. Това разбира се очакваше, тъй като в последните седмици от първенството тимът не играеше на ниво.

Сега пред отборите предстои трети последен етап от първенството, а след това и плеойфите. Лукойл Академик и Левски ще решат първото място в редовния сезон в директен спор на 20 март (сряда), а битката за местата след това също ще е сериозна. Двата отбора изглеждат с крачка пред другите, а след тях са Рилски, Балкан и Ямбол. Много трудно ще настъпят размествания в класирането, а истинските битки ще останат за месец май, когато ще се решават титла и медали в шампионата.