Модестас Паулаускас – първият литовски „Цар“

Беше април 1964. ФИБА тъкмо организира своето първо Европейско първенство за младежи в Неапол, Италия. Само осем държави взеха участие в този турнир – Испания, Югославия, Чехословакия, България, Италия, Франция, Полша и СССР). На финала СССР победиха убедително Франция със 62-41. Първият играч, който вдигна купата на ФИБА бе с номер 10 – Модестас Паулаускас, роден в Кретинга, Литва на 19 март 1945. Той отбеляза 14 точки в този финал, който направи СССР първия юношески шампион на Стария континент. Беше по-малко от средното му постижение от 21.2 точки (срещу Югославия той вкара 36, а на домакина Италия 26 точки), но напълно достатъчно, за да бъде избран за MVP (неофициално) на турнира.

Ранко Жеравица, треньор на югославският тим, след завръщането си у дома отбеляза, че е видял „един феноменален играч“. От тази генерация, освен споменатия Паулаускас, друг играч остави диря тогава – Зураб Саканделидзе. Разбира се, в първенството участваха и редица интересни баскетболисти с добра кариера след това – Алдо Осола и Карло Рекалкати от Италия, Иржи Зедничек от Чехословакия, Богдан Таневич от Югославия, Висенте Рамос и Хуан Мартинез от Испания.

Много години по-късно, Паулаускас казва, че съдбата е била на тяхна страна за спечелената титла. Съветският отбор, по някаква причина изпуска самолета преди турнира. Същият този самолет катастрофира и никой в него не оцелява. Младите баскетболисти не само избягнаха трагедията, но и се върнаха у дома с трофея. Само една година по-късно, по време на мъжкия финал на Европейското първенство, Паулаускас вече бе една голяма звезда. На финала СССР побеждава Югославия с 58-49, а той отново бе най-добър реализатор със 16 точки. Освен, че бе избран пак за MVP на състезанието, бе и с най-много точки средно на мач – 13.8. Само на 20 години. Той бе атакуващ гард, 194 сантиметра висок, но можеше и да играе плеймейкър или дори леко крило заради изключителните способности да хваща борби под двата коша. Още тогава бе ясно, че ССР има една голяма звезда за много години напред.
 
Незабравимият Мюнхен

В следващите девет години, СССР печели с Паулаускас три Европейски титли (1967, 1969, 1971) и бронзов медал (1973), както световна титла (1974 в Пуерто Рико) и трето място от световното в Любляна (1970), а също и Олимпийско злато от Мюнхен (1972) и бронз от Олимпиадата в Мексико (1968). Паулаускас нямаше много титли на клубно ниво, тъй като той игра през кариерата си от 1962 до 1976 само в Жалгирис Каунас. За съжаление този отбор по онова време винаги бе в сянката на ЦСКА Моксва и Спартак Санкт Петербург. Неговото желание бе да остане в клуба, от който той започна кариерата си и го направи.

„Имах много оферти от ЦСКА И Спартак, но не исках да напусна клуба и града си“, казва той много пъти. „Това бе моят избор и не съжалявам.“ 

И колкото му писваха титли с Жалгирис, толкова тези с националния отбор изобилстваха. Той блестеше във всяко едно състезание. На финала на Евробаскет в Хелзинки през 1967 срещу отбора на Чехословакия, Паулаускас вкарва 19 точки и СССР печели с 89-77. MVP обаче става Иржи Зедничек, негов набор от първото състзание за младежи през 1964 година. През 1969 година на финала на Европейското в Неапол СССР побеждава Югославия с 81-72. Паулаускас вкарва 20 точки, а толкова реализира и друг отбор от съветския тим – Владимир Андреев. MVP  на състеанието пък бе една друга легенда на този отбор – Сергей Белов.

След малка пауза от титли, СССР спечели „само“ третото място на Световното в Любляна (11.4 средно на мач от Паулаускас), но на следващото Европейско в Есен, Германия – СССР отново бие Югославия на финала със 69-64. 12 точки вкарва Паулаускас, а Алжан Жармухамедов най-резултатен със 16. Идеалната петица на състезанието е съставена от големи звезди, каквито безспорно са Белов, Паулаускас, Едуард Юркевич от Полша, Крешимир Чосич от Югославия и Атанас Голомеев от България.

На Олимпиадата в Мексико през 91968 СССР губи от Югославия на полуфинал и печели бронзовите медали със средно по 16 точки от Паулаускас, но четири години по-късно – през 1972 златото отново е за съветския отбор. На финала срещу САЩ в един от най-спорните моменти в историята на баскетбола, генералният секретар на ФИБА по това време – Уйлям Джоунс нарежда последните три секунди от срещата да се преиграят заради грешка от секретарската маса. СССР отбелязват чрез Александър Белов за победа с 51-50. Паулаускас вкарва само 3 точки, от наказателни удари, но пък бе един от най-добрите борци в подкошието за целия турнир със средно по 3.9 на мач. Въпреки, че не омаловажава нито един от спечелните трофеи през годините, Паулаускас нарежда златото в Мюнхен над всичко: 
„Заради цялото развитие на финала, важността на срещата, голямото съперничество със САЩ...заради всичко, което се случи, финала в Мюнхен през 1972 си остава на върха и е незабравим“, казва Паулаускас за интервю в литовски вестник през 2005.

Седем пъти най-добър спортист 

За ценителите на литовския баскетбол, най-големите звезди от тази страна бяха Арвидас Сабонис, Шарунас Ясикевичус, Артурас Карнишовас, Шарунас Марчульонис, Валдемарас Хомичус и Римас Куртинайтис. Но за тези с по-стари спомени, първият изгрял литовец на голямата сцена бе Модестас Паулаускас. Завършен играч. За треньорите той бе като „застраховка живот“. Играч, който никога няма да те предаде. Разбира се, той имаше и слаби моменти, но никога не падна до точка, в която да не бъде забелязан на игрището. Неговите средни показатели в големи състезания винаги бяха идентични, минималното бе 11.1 точки на Олимпиадата в Мюнхен през 1972, а максимума бе 17.0 на Евробаскета през 1969. Така във всичките турнири на ФИБА той правеше средно по 13.7 точки.

Неговата популярност в Литва бе огромна. Той бе избран седем пъти за най-добър спортист на Литва - 1965, 1966, 1967, 1969, 1970, 1971 и 1972. Първият „цар“ на баскетбола в Литва спря с играта, когато бе едва на 32, защото почувства, че „батериите са му изтощени“. Остава в баскетбола като треньор, но далеч от светлините на прожектора.

„Може би съдбата ми отреди да бъда по-добър като играч, отколкото като треньор“, казва още Паулаускас. „Точно както бе писано ние да не хванем онзи катастрофирал самолет през 1964.“

През 1991 година, ФИБА го избира между 50-те най-добри играчи за всички времена. В този списък има 12 състезатели то Югославия и 10 от СССР – Сергей Белов, Александър Белов, Степас Бутаутас, Отар Коркия, Юарунас Марчульонис, Анатолий Мишкин, Модестас Паулаускас, Арвидас Сабонис, Александър Волков и Виктор Зубков).

За едно от трите най-значителни неща в живота си, Паулаускас определя факта, че е израсъл в спортно семейство, като неговите по-стари браят и една от сестрите му също направили спортни кариери. На второ място поставя неговия клуб – Жалгирис и не на последно място – семейството си. Преди десетина години той бе попитан кой според него е Господ, ако баскетбола може да се смята за религия: Отговорът му:
„Много са тези, но мога да кажа един се откроява над всички – Арвидас Сабонис. Оценявам големия му таланта и дори малко му завиждам.“

Идолите му от неговото детство бяха Степас Бутаутас и Стасис Стонкус, най-добрите литовски играчи от шестдесетте години. Говорейки за таланта в баскетбола, Паулаускас казва, че сега в играта „има повече желание, отколкото талант“. Като спортист, за да успееш той смята, че освен талант, трябва да имаш „глад за успехи“ и да си готов да жертваш себе си.
 
И, ако някой иска да види един много талантлив играч, който може да играе на четири позиции, потърсете видео на Паулаускас в неговите силни години. Един от най-добрите за всички времена.

Superbasket.bg