Компютър на терена

Имах идея да напиша този текст по повод 51-ия рожден ден на един от любимите ми играчи, но завършваше редовния сезон в Адриатическата лига и предпочетох да закъснея с една седмица. Ето го текста сега. За един от 50-те най-добри играчи в НБА за всички времена. Приет в Залата на славата. Най-добрият подавач в историята на лигата, с най-много отнети топки също. Човекът, който за 19 години игра само в един отбор – Юта Джаз.

„Как този въобще може да играе?“, беше най-задаваният въпрос, който можеше да чуете за Джон Стоктън. Височина около 183 сантиметра, тежащ около 80 килограма. Сила? Колкото може да има един бял играч с тези размери, който всяка нощ играе срещу някои от най-добрите атлети, познати на света. Джон Стоктън ще бъде запомнен като може би най-добрият чист плеймейкър в баскетбола за всички времена.

Не вярвам, че повече в живота си ще обичам така един отбор, както този на Юта Джаз по негово време. Истински професионалисти, предвождани от безкомпромисен треньор, които си вършеха работата по възможно най-добрия начин. Юта не се интересуваха от признанията на феновете, на специалистите, на медиите. Беше им все едно какво говорят за тях. Къси шорти, чудни прически, никакви татуировки, съвършенни движения, блокади, прецизни стрелби, нападения по учебник. Играеха баскетбол по такъв начин, какъвто аз в представите си мислех, че трябваше той да изглежда.

След като видях за първи път техен мач, Лейкърс, Бостън, Детройт, всички останаха на заден план. Меджик, Томас, Джордан, Бърд вече не ме интересуваха. Опитах се да схвана какво правят Стоктън, Карл и Джеф Малоун. И до днес винаги ми става смешно, когато така наречените „специалисти“ казват, че в НБА не се играе сериозно до плейофите. Пред очите ми са играчите на Юта по онова време, които се раздаваха напълно в защита и нападение във всеки един мач. Тези „специалисти“ явно не бяха ги гледали, когато формираха своето мнение за сериозните мачове в НБА. Център на всичко това, разбира се бе Джон Стоктън.

Междувременно покойният вече бивш собственик на Джаз Лари Милър след една среща влиза в съблекалнята и казва на Стоктън: „Тази вечер видях нещо, което никога повече няма да видя в живота си. Видях те как изпадна в ситуация да нямаш решение“. Стоктън почервенял от срам и отговорил: „Аз никога през живота си не съм изпадал в такава ситуация, да не знам какво да направя“.

За колко известни личности се сещате, които славата не ги вълнува? Които имат желание само да вършат своята работа и след това никой да не ги закача. От баскетболистите аз знам само двама – Джон Стоктън и Моузис Малоун.

Моузис Малоун обядваше всеки път, обърнат към стената и сам, защото бе неук младеж от село, който имаше големи проблеми с изразяването си пред медиите. Така той се криеше винаги и по всяко време от тях.

Стоктън от друга страна не можеше да го запалят по рекламите и съответно популярността. Постоянно отказваше да се снима и появява по телевизията. Винаги излизаше с номер, че децата му имат мач по същото време. Гостуванията в отделни медии пък съвпадаха със семейните вечери. Това за него бяха приоритет, точно както всички по-обикновени хора. Мениджър нямаше. За 19 години в лигата винаги той сам си разглеждаше контрактите. Агент, ПР, личен асистент, антураж около него – забравете. Прическа „Принц Валиант“, която не се промени през годините. Ултра къси шорти, които в края на кариерата си само той носеше в лигата. Автографи не раздваваше. Бомбастични изявления в новините никога не правеше. Интервютата му бяха досадни. Не защото нямаше какво да каже, но не искаше да губи времето на журналистите. Оплаквания пред тях никога не бяха чути, тъй като той нямаше доверие на никой.

До съвършенство владееше как да откаже медиите от досадни въпроси. Веднъж го попитаха кой е неговият любим момент от престоя с Дрийм тийм на Олимпиадата в Барселона. Стоктън отговори без да се замисля: „Една девойка ме помоли да я снимам с Чарлз Баркли. Помисли ме за турист.“

Стоктън винаги искаше да живее нормален живот, на обикновен човек и това му се отдаваше. Баща му Джак вече десетилетия държи таверна в родния си град, а в нея няма нито един постер на сина му. На въпроса защо, той отговори простичко: „Когато Джон отвори собствен ресторант, ще може да качи всичките свои постери.“

По-младите читатели трябва да знаят, че Джон Стоктън сякаш бе създаден за плеймейкърската позиция. Организатор на играта по учебник. Идол нямаше, защото никой преди нямаше никаква прилика с него. Сам изкова всичко в живота си. Заради него сега имам голям проблем да гледам всичките и различни плеймейкъри по света. Те просто са далеч от Стоктън. Седиш си на дивана, гледаш мача и се замисляш къде трябва да отиде топката. След това виждаш всичко това от Стоктън, защото на терена той мислеше с три идеи по-бързо. Визията на терена, прецизността, издръжливостта, контрола на топката и пасовете, винаги на място – това го няма никой в момента от всичките играчи в НБА.

Днес всички смятат за чудо как 206 сантиметров висок и тежък 125 килограма Леброн Джеймс има процент на стрелба 55%. Джон Стоктън на 34 години имаше същия процент от 55, 183 сантиметра висок и то в момент, когато най-вероятно вече бе по-бавен и физически по-слаб от всеки един титулярен плеймейкър в лигата. Коби Брайънт например никога, нито в един сезон нямаше и 50% стрелба от игра.

Стоктън бе доктор на пик енд рол-а, когато се въведе в лигата. Треньорите на Юта често разказваха как след като бе избран в НБА драфта дойде и взе всичките касети с играта на Джаз. След това се появи на първия тренировъчен камп абсолютно готов. Знаеше всички движения в нападения на играчите, а в защита всяка една подредба на отбора. Това бе през 1984 година, а скаутинга тогава като цяло бе понятие от друга планета. Стоктън трбваше да бъде резерва на Ол стар играча от Юта Рики Грийн.

„През първия сезон очаквах да ме освободят. Затова дойдох много подготвен, тъй като за мен никога не съществуваше нещо по-различно. Мисля, че бях играча който похарчи най-малко пари за един сезон. Бях под наем във възможно най-евтиния апартамент. Нищо не купих в него. Дори и парното не си пусках“, шегува се в спомените Стоктън.

Целия материал за Джон Стоктън прочетете ТУК

__________________

Заповядайте в онлайн спортен магазин SportForMe

Харесайте BGbasket.com във Фейсбук

Следвайте BGbasket.com в Туитър