Да играеш колежански баскетбол в САЩ – За и Против

29-04-2013 18:45

В първата част от материала със съвети към юношите и решенията, които те трябва да вземат, когато се намират на границата между подрастващи и мъже, Николай Тенев каза кои са въпросите, на които трябва да си отговорят играчите, преди да предприемат действия (вижте ТУК). Във втора част той говори за играта в колежански отбор в САЩ:

Както се видя и на последните финали, Младежката лига не е решение за развитието на тези, които излизат от юношеската възраст. Дори ако щете и само заради краткия си календар и системата на провеждане… Ако клишето, че играч се става с мачове, е вярно, то колко са надобряли участниците в лигата с изиграните три мача през декември и други три през март ?...

Една от реалните и добри възможности пред младите играчи е да продължат кариерата и образованието си в някой от колежите в САЩ.

На времето, когато помогнах на Филип Виденов и Тодор Пандов да заминат за САЩ, тогавашното ръководство на баскетболната ни федерация, на една пресконференция, ме упрекна, че съм „убивал” талантите на българския баскетбол… Времето показа нелепостта на тези твърдения и доказа далновидността на това решение на двамата играчи.

На фона на тези 6 мача в Младежката лига, календарът на колежанското първество в САЩ и възможността да заиграеш там е предпоставка за далеч по-перспективно бъдеще. Дали обаче това е така, както изглежда?

Преди всичко, играчът трябва да прецени с какво университетския баскетбол ще бъде по-полезен за него, отколкото ако замине да учи и/или играе в Турция, Франция, Китай, Италия и т.н. Всъщност, няма значение къде ще отидеш… Най-важният фактор за развитието на един играч е самият играч! На всякъде има добри и лоши (слаби) треньори, добри и лоши баскетболни програми. Правилният избор на треньор и програма имат значение само в случаи, когато играчът всеотдайно участва в процеса на неговото развитие . Играч, който се връща след 4 години, прекарани в САЩ, без да е подобрил своята игра, вероятно нямаше да се развие като такъв, дори да беше си стоял в родния клуб или в някои от водещите клубове в Европа.

Преди обаче да вземе решение да замине за САЩ или някъде в Европа, играчът трябва да има колежи или отбори, които се интересуват от него, защото без оферта отвън, той просто си остава в къщи. Ако дори само един колеж/отбор се интересува от него, той вече може да решава дали да замине или да остане. При две оферти, той ще може да избира едното или другото, а при деклариран интерес към него от 6-8 колежа/клуба, той ще може наистина да вземе добро решение. Опитът ми показва,че всяко решение е резултат на лични амбиции, критерии и претенции от страна на играча. Ето защо всеки трябва да има максимална информация относно мястото където отива. Не на последно място е и академичното ниво на даден колеж. Дипломата за Международен бизнес на McNeese State е различна от тази на University of Ohio. Всяко училище има своята специфичност и е класация. Благодарение на нея ти, завършвайки например Ivy League School, получаваш предложение за работа на момента. В момента, в който ти връчат дипломата, Head-hunter –ите, те чакат на врата с готови оферти.

Какво повече ни дава колежанският баскетбол ? Много от вас сигурно ще се засмеят на този въпрос, но искам да отбележа, че не винаги реалността в NCAA се покрива с изградените ни представи. Както вече споменах и по-горе, един от големите плюсове е, че със сигурност ще получите образование и житейски опит, които ще са ви полезни цял живот. Но това не е даденост, която ще получите ей така, само защото играете баскетбол. За него трябва да се доказвате ежедневно, както в тренировките, така и в часовете за академична подготовка. Изключително силно мотивиращ ефект върху европейските играчи има обстановката по време на тренировките и мачовете. Спортът в САЩ е част от американската култура, и те, за разлика от нас, го приемат сериозно на всяко ниво. Да играеш пред 10 хиляди луди фенове е велико усещане, което не се забравя цял живот. В колежите спортистите са герои. Там всеки местен или национален ТВ канал, радиостанция, списание и уеб сайт бълват спортните новини 24 часа. На по-заден план остават чисто емоционалните преживявания, произтичащи от всичко казано по-горе. Почти всички играчи, завърнали се от САЩ, дори и неуспелите, съжаляват че са го направили, заради добрите спомени, време и приятелите, които са оставили там за цял живот.

И ако изброените по-горе неща ги приемем за плюсове, то минусите на колежанския баскетбол са предимно от емоционално естество. Много често най-големите негативи от едно такова излизане от семейството са за родителите. Много от играчите създават връзки и приятелства там, където играят, и почти никога не заживяват отново с родителите си. Дисциплината е другото нещо, което създава дискомфорт в играчите от Европа, навикнали на по-либерални отношения и режим. Социалният живот в колежанският кампус е много по-различен от живота в Студентски град, например. На играчи не остава много свободно време след академичните и баскетболни занимания. Това често се явява проблем при някои от играчите, които са слабо фокусирани върху баскетболната си кариера.

В крайна сметка, вземането на решение за това къде да продължи спортната ви кариера и/или образованието, в колежа или на друго място в Европа, трябва да е резултат от комплексен анализ на различни аспекти, касаещи вашето бъдеще.

За много талантливи играчи в днешно време е трудно да се намерят безпристрастен и независим източник на информация, за да се вземат решение, кой път да изберат, кой клуб да послушат, ако и когато решите да се свържете, с кой агент, скаут и т.н.

Моят съвет е да потърсите хора с опит, които познават системата на колежанската лига и имат подробна информация за процеса, така че изборът ви да се базира на колкото се може повече детайли.

Николай Тенев