Спорт и(ли) спортна политика

"Говорим само за пари, а смятах, че ще си говорим за спорт...", е ключовата фраза на спортния министър Петър Стойчев, която той повтори няколко пъти последните дни. Това стана в разгара на вече поуспокоените страсти срещу него, като атаките идваха от художествената гимнастика, борбата, леката атлетика, мотоциклетизма, голфа, водната топка... Стойчев визираше срещите си с шефове на спортни федерации.

Разбира се, че с един министър разговорите основно са за пари. А той, министърът, освен да подсигурява и да защитава по-голям бюджет за спорта, трябва да прави и политика. В случая - спортна политика, дори и в служебен кабинет.

А спортната политика ни куца в последните две десетилетия. Нямаме национална спортна доктрина, нямаме и национални спортни приоритети. Никой не казва какво точно искаме и очакваме от спорта - здраве, шампиони или и двете. Точно в размиването на границата между правенето на спорт и правенето на спортна политика се коренят много от проблемите на българския спорт.

За да успееш в елитния спорт, се изискват едни качества, а да измислиш и отстояваш национална спортна политика - трябват и други умения. Това, изглежда, не го разбират в партийните централи. И упорито отстояват максимата, че спортът трябва да се управлява само от "спортни" хора.

Всъщност защо му е на спортния министър, независимо дали се казва Васил Иванов-Лучано, Весела Лечева, Свилен Нейков или Петър Стойчев, да говори основно за спорт с шефовете на федерации? Министерството е призвано само да администрира спорта и да прави спортни политики, но не и да се меси в чисто спортната работа на федерации или клубове. Като, разбира се, контролира харчовете им.

На Свилен Нейков му трябваха повече от две години да разкъса "треньорската си кожа" и да не се обвързва като специалист или с публични изказвания за очакваните резултати от олимпийските игри в Лондон. Не само защото те нямаше как да бъдат въодушевяващи, а и просто не това е работата на спортния министър. Нищо че по същото време дори премиерът Борисов обещаваше "от воле" как гладко ще протече подготовката и колко добре ще бъде финансирана тя примерно на Мария Гроздева, защото по същото време имаше проблеми с федерацията по стрелба...

Оказа се, че Кубрат Пулев е безжалостно прав, когато в пряк телевизионен ефир каза на Борисов: "Направихме хубави спортни обекти. Но те са доста скъпи за българския спорт, който не може да си го позволи!" И така обобщи, че трябва да мине време, за да може голямата и заслужена спортна строителна гордост на предишното правителство да заработи истински за българския спорт. Който и сега често стои отстрани на иначе добрите бази и подсмърча за поредните държавни субсидии, за да ги ползва.

А те, базите, също разчитат на сериозни приходи точно от това направление. Така държавните пари пак се оказват най-важните. И за спорта, и за спортните организации, и за спортистите, и за спортните бази. А колкото повече държава има в изначално обществена дейност като спорта, толкова по-малко ще са допирните точки на българския спорт с нормалния по света.

Е, за какво да си говори тогава Стойчев с федерациите, ако не за пари? 11-кратният носител на Световната купа по плувен маратон влезе в ролята на служебен министър, който за кратко време трябва да потуши много избуяли искания за пари. И трябва да го направи от позицията на спортната политика, която отстоява дори и в краткия си мандат, а не под формата на запушване на дупки. Защото в българския спорт финансовите ями и исканията за пари растат лавинообразно и сякаш обратнопропорционално на успехите. Пардон, на медалите.

Защото невинаги спортните успехи се измерват само с медали. А у нас спортният успех се измерва само с медала. Докато успех, и то по-голям от световна титла, е да накараш примерно двеста деца да заобичат някой спорт. И да го тренират с удоволствие. Но ще е абсолютен провал, ако с административни действия или бездействия същите тези деца ги откажеш от него.

Точно това е на път да се случи с около 700 малчугани, които тренират и играят водна топка в София, Варна, Русе, Враца, Кърджали. Шампионатите са прекъснати, въпрос на време е столичните клубове да напуснат басейн "Диана", където тренират. Защото федерацията не получава дори минимално държавно финансиране. Причината - недоказан дълг на предишно нейно ръководство отпреди 8 години покрай ремонта на същия този басейн "Диана" за 86 000 лева, натрупани са и стотина хиляди лева лихви.

Сега бойката администрация на Стойчев (най-вече главният секретар Марияна Велкова, уволнена от Бойко Борисов като шеф на Агенцията за малки и средни предприятия) въпреки осемгодишната давност си иска парите веднага.

Но не казва как и дали Весела Лечева и Свилен Нейков са направили грешка (или нещо друго), като не са потърсили така настойчиво същите тези пари. Или просто са намерили вратичка да помогнат на един беден и аматьорски, но доказано много полезен и възпитателен спорт като водната топка. Въпрос на защита на държавните пари, но и на спортна политика, нали?

Добре звучеше намерението на служебния спортен министър да определи чрез допитване кои трябва да са приоритетните спортове у нас. Но вместо представителна социологическа анкета това се прави по интернет, където резултатите няма как да имат същата тежест.

Но и без допитване е ясно, че борбата и художествената гимнастика няма как да не са сред спортните приоритети на България. И въпрос на спортна политика е да доведеш разговорите със съответните федерации за финансирането им до успешен край (както все пак стана), без да влизаш в излишни полемики или противоборства (както не стана) с тях. Иначе е безжалостно ясно, че сегашната финансова рамка на българския спорт е заложена след олимпиадата в Лондон от предишния кабинет.

Сигурно е, че в бюджета на спортното министерство не са заложени и тези 5,1 милиона лева такси към международната федерация за суперпрестижния турнир по голф "Волво" край Калиакра. Тук вече не само спортна, а и държавна политика е кабинетът да прецени дали е добре страната да получи на практика неизчислима световна реклама покрай баровското състезание. А не топката да остава само в спортното поле, където такива пари просто няма.

Горе-долу подобен е и казусът с мотоциклетизма. С разликата, че голфът е по-напред с материала като световна популярност. И с малкото уточнение, че мотоциклетизмът у нас е получил 11 млн. лв. от държавата за периода 2006 - 2011 г. за организиране на големи първенства. А това е повече от парите, дадени за същото време за суперпопулярни и социални спортове като плуване и баскетбол, при това взети заедно.

Усетили зараждащите се атаки от доста страни към Стойчев, някои решиха бързо да уредят своите проблеми. Като спортните клубове на ЦСКА, които от доста време ползват срещу непосилен (според самите тях) наем базите на "4-ти километър" в столицата. И сметнаха, че точно служебното правителство трябва да намери начин да им предостави без пари публично-държавна собственост, което е невъзможно. Откритият басейн "Червено знаме" преди 2 години си намери стопанин - създаденият месец по-рано клуб по модерен петобой от Ихтиман го взе под аренда.

И това са малка част от казусите, с които Петър Стойчев се сблъска, след като смени басейна с кабинета на спортния министър.

Въпросът на въпросите за служебния министър е същият като за всеки, заел поста в последните правителства. Като напусне кабинета, да може да погледне без притеснения назад.

__________________

Заповядайте в онлайн спортен магазин SportForMe

Харесайте BGbasket.com във Фейсбук

Следвайте BGbasket.com в Туитър