Жените изиграха оспорвано първенство, но не и качествено

Шамионската титла на Дунав (сн. Атанас Великов)

03-05-2013 15:40 | Иван Вълчанов

Приключи поредният сезон с много чужденки и нулево развитие

Тази седмица завърши сезон 2012/2013 на женското ни баскетболно първенство. То определено беше много оспорвано и имаше своите изненади, но лошото е, че по никакъв начин не беше по-силно от предишните. Отново младите играещи момичета бяха прекалено малко, а чужденките, преминаващи през него за добра статистика – прекалено много.

Нека започнем с положителното – през последните години не е имало шампионат при жените с отбори с толкова изравнени сили. В началото на сезона те бяха шест, но след кризата в Берое преди средата на първенството, останаха пет, което отново е добър показател. Отново доминиращите бяха Нефтохимик 2010 и Дунав 8806, но разликата с останалите не беше толкова голяма, а и през сезона се видя, че и те могат да губят. Първенството имаше своите изненади, като победите на Хасково 2012 над всички силни отбори у дома, пълната зала в града и докосването на тима до финал.

През сезона видяхме и обрати, като споменатата вече криза в Берое Стара Загора, който започна страхотно, както и тежкия край за Нефтохимик 2010, който остана без една от най-силните си баскетболистки – Тани Робинсън, а другата му американка – Ашли Гейл игра контузена.

На фона на интересното развитие и труднопредвидимите мачове обаче няма как да не се отбележат и други факти, свързани с развитието на женския ни баскетбол – колко млади българки бяха фактори в мачовете? Броят се на пръсти, а ето го и доказателството – шест българки са в Топ 20 на класацията по коефициент за редовния сезон, като само три от тях – Милена Томова, Радостина Славова и Радостина Димитрова са сред първите 10. Говорим за Топ 20 в първенство с едва седем отбора, които на практика нямат резервни скамейки (с малки изключения, като Дунав). В Топ 30 пък има само три млади състезателки (в България на 23-24 години минаваш за „млад” играч, но това е друга тема) – Даниела Петева и Христина Иванова, родени през 1989 и Вероника Джикова – през 1990 година.

Макар и интересни, огромната част от мачовете от първенството не показаха красив и качествен баскетбол. Отборите играят с много грешки – и в стрелбата, и технически, малко пасове, разчитайки на индивидуални действия, къси състави. Класирането на първите три позиции от миналата година се запази – Дунав 8806, Нефтохимик 2010 и Монтана 2003. Лошото е обаче, че и статистиката се запазва – никой от тези отбори не е подобрил показателите си в сравнение с миналата година – единствено Дунав има стрелба за две точки над 50%, а никой от тях няма успеваемост от тройката над 35%. Броят грешки също се запазва. Само два отбора имат положителен коефициент на асистенции към грешки – Дунав и Нефтохимик, което показва колко брак има в играта на отборите и колко „красив” и ефективен баскетбол играят.

Европейското представяне на Дунав 8806 също беше показателно. Да, отборът попадна на трудни съперници и да, отборът се бори с всички сили, но тези факти не променят нивото му. Именно сравнявайки шампиона си с европейските клубове, можем да разберем реалното ни баскетболно равнище.

Как да бъдат поправени тези проблеми като че ли не мислим много-много. Има дискусии за намаляване броя на чужденците в мъжкото първенство, но това трябва да важи и за жените. Дори там правилата да са още по-строги, първо защото един отбор играе в Европа и второ, защото ситуацията е по-лоша от при мъжете. Това се видя на квалификациите миналата година, ще се види и на тези. Правилото за играчи под дадена възрастова граница да играят определен брой минути, макар и крайно, също би свършило работа, защото статистиката е красноречива.

Освен че трябваше да гледаме почти нетърпимо некачествен баскетбол, през сезона станахме свидетели и на грозни скандали, абсолютно безсмислени при това. Тези неща не помагат на спорта, напротив. А при нашата ситуация най-малко имаме нужда от допълнителни пречки. В името на развитието на българския баскетбол клубовете трябва да се обединят, а не да внасят допълнителен смут.

Дунав 8806 защити титлата си във финал, който се очакваше да бъде много по-труден, дори непосилен, до няколко кръга преди края на редовния сезон. Проблемите на Нефтохимик и дългата му полуфинална серия обаче направиха финала по-скоро протоколен, въпреки непримиримостта и духа на бургазлийки. Русенският отбор използваше позната до болка в България формула – три силни чужденки, които правят играта на отбора и титла. Положителното е, че шанс за изява получиха Цветомира Шаренкапова и Виолина Кочева, които го оползотвориха и показаха развитие през сезона.

Нефтохимик 2010 изигра страхотни повече от 20 мача, но късият състав изигра лоша шега на тима. Той бе разклатен в основи само с напускането на една състезателка, плюс хроничната травма на Ашли Гейл. Все пак отборът показа характер и класа и стигна до финала, но изтощението не му позволи повече от достойна загуба.

Монтана 2003 игра стабилно през целия сезон, като отново зае ролята на най-силен отбор след най-добрите два отбора в последните години. Тимът разчиташе на опита и силната игра под коша, благодарение на Милена Томова и Радостина Славова. Единствената млада състезателка, на която се разчиташе повече, бе Ива Костова. Положителното обаче е, че в състава на отбора има само една чужденка – Олена Самбурска.

Хасково 2012 изигра добър дебютен сезон в първенството, макар че играта на отбора се опираше на чужденки. Много силно се включи Зорница Найденова, а мъчената от травма Наталия Топалова не успя да играе почти цял сезон. Четвъртото място на отбора и представянето в плейофите е успех, а в града има потенциал за школа, която след време да измести чуждите състезателки от състава.

Левски опита да изиграе сезон само с млади момичета, но конкуренцията се оказа прекалено сурова и се наложи да се подсили и с по-опитни. Все пак, както в Монтана, играха български баскетболистки, с изключение на Шарел Алън. С играта на отбора в плейофите и петото място обаче няма как сезонът да бъде определен като успешен. Разбира се тимът взе бронза за Купата, което е някаква утеха на фона на отпадането на четвъртфинал.

Берое Стара Загора даде много добри индикации в началото, но отново късият състав, плюс криза в отбора, го поставиха на колене малко след началото на първенството. Дори започналата като старши-треньор Албена Бачкова се завърна на терена, но и това не спаси тима.

Рилски спортист заложи на основата на миналогодишния състав, включително запази и американката Ан Фаръл. Последното място на тима е логично с оглед опита и възможностите на отбора, а дано изиграните мачове от момичетата имат благоприятен ефект за развитието им.

И нека близките резултати не заблуждават никого, те са плод на това, че отборите ни са еднакво слаби. Дано следващото вътрешно първенство и следващите представяния на националния отбор ме оборят, но ако се запази отрицателната тенденция от последните години, за съжаление, ще стане точно обратното.

Тагове: НБЛ - жени