Сашо Везенков: Чужденците са тези, които идват да стимулират българите, за да вървят напред (част първа)

(сн. Sportsimages.bg)

03-05-2013 16:41

Ще настоявам да доведем чужденец за школата ни, казва спортният директор на Лукойл Академик

Без съмнение, когато събеседник е Сашо Везенков винаги е интересно. Настоящият спортен директор и старши треньор на шампиона Лукойл Академик отново застана пред микрофона на BGbasket.com и коментира различни теми в родния ни баскетбол. Той даде идея в плейофи да се започва от 1-0, ако имаш повече победи срещу даден съперник, коментира и идеята за намаляване на чужденците, както и работата в школите в страната, включително и тази в Лукойл Академик. Вижте първата част от интервюто с Везенков, а втората четете утре:

Форматът в три кръга за мен не е правилен. Видях в Италия как е във волейбола, в Македония в баскетбола - нека този, който е първи да тръгва с 1-0 и пак да се играе до 3 победи. Така ще има смисъл от тези мачове. Значи ние играем едни безсмислени мачове, тъй като след победата над Левски във втория кръг всичко приключи. Знае се кой е първи, кой е втори и т.н. Тук трябва да се помисли в този аспект. Ако си бил два пъти Левски тогава трябва да тръгваш в плейофа с 1-0, за да има някакъв заряд. А сега Левски е с повечето публика и какво домакинско предимство имаме. А и ние сме играли цяла година с един състав, а сега Тити закупи двама чужденци март месец и става различно. Е не той е измислил топлата вода. Ние от самото начало държим скъпи играчи, държим отбор, който играе в Еврокъп и се опитва нещо да направи, а други март месец си купуваме двама баскетболисист, а двама от пет човека променят нещата. Затова трябва да помислим за формата.

Първо трябва много спешно да се намери мениджър на лигата. Нека да почне човека да работа, а не да му поставяме условия да намери 200, 300 или 400 хиляди и ние да чакаме да дойде някой да ти каже, че ще даде тези пари. Това не може да стане. Ние трябва на някой човек да се доверим. За мен той трябва да е свързан с баскетбола и да му дадем някакви права, за да почне тази лига да функционира. Реши се четири човека - аз, Петър Георгиев, Тити Папазов и Георги Глушков, да предложим на лигата някое име. Все още не сме коментирали, а това ще стане след края на първенството.

За плейофите в първенството и намаляване броя на чужденците в отборите:

Ние правим нашата програма със Саша Яковлевич, който е професор в Белградския университет. Програмата ни е за плейофите и последните мачове от редовния сезон не бяха от толкова голямо значение. Не искам да умаловажам загубата от Балкан. Неприятно е, тъй като всяка една загуба на Лукойл е сензация за баскетболна България. Говорихме с момчетата. Казах им, че трябва да са мобилизирани, но тогава не изпълниха нищо от това, което говорихме. Не мога да си обясна на какво се дължи това. Изключително трудно е да държиш един отбор от ранга на Лукойл Академик в концентрация през цялото първенство. Когато играем по един мач на седмица, след като свърши Европа, става доста доста трудно. Играем мачове със Спартак, Черноморец, Черно море, които предварително се знае как ще завършат. Казах, че ще подкрепя това за българите да са двама на терена, но пък се вижда, че отборът, който може да ни се опъне е Балкан, който е с петима чужденци общо. Примерно както беше и Берое, които също са с толкова, а аз съм убеден, че за парите, за които са американците там не могат да се намерят българи, които да отидат в Стара Загора. Има и много скъпи чужденци, има по-малко скъпи, има и много евтини, които пак са на накякво ниво и отборът на Берое играеше добре.

От една страна има логика в изказванията на Симеон Варчев и на Глушков като президент на федерацията. Аз винаги ще повтарям, че когато ние станахме баскетболисти ни беше даден много голям път. Тогава се въведе това в един отбор да има само двама души над 28 години. Затова ние сме готови да направим всичко, което е възможно за напредъка на българския баскетбол. Ние в момента не можем да направим комисарите да следят кой играе и колко играе. Аз това, което го предлагам от доста време е един от българите да бъде под 30 или 28 години. Нека да дадем на някого и да го изтърпим. Преди една години бяха шест чужденците, по-преди бяха седем, а имаше период и с 10 в Ямбол. Аз мисля, че чужденците не пречат в този момент и Дурчев да играе, и Божо Аврамов да играе и Павел Иванов да играе. Кой пречи? Чужденците са тези, които идват да стимулират българите, за да вървят напред. Аз така го виждам. Ние имаме много голям проблем при работата с малките и той наистина е изключително голям. Как може едни хора да ги научат в Сърбия или Гърция, те да дойдат и баскетболно да могат да правят всичко, а ние да не можем. Е тук се опреквам. Аз съм треньор. По някаква причина изпълнявам тази функция, но 11 години не се занимавам с треньорство. Идват едни момчета дали от Ниш, дали от Арис Солун, които също тренират по веднъж на ден, но те баскетболно знаят всичко. Големият проблем на българските баскетболисти е да мислят. Крайно време е те да разберат, че всичко е труд.

За школите в страната и треньорите:

Имаме и друг голям проблем. Нали има масов спорт, но нека на 17 да правим селектирането и да кажем, че оттук нататък ще вървят тези, които наистина ще станат. Ние това не го правим, защото няма и такъв наплив да играят, караме си така и нищо. Гледал съм в София школи, които се радват да имат три контролни срещи на седмица за забавление. Е то не е забавление. То е къртовски труд, невероятен труд. Това е работата и на Глушков и го коментирахме скоро. Трябва да не само да говорим пред медиите, а трябва да започнем да работим. При малките особено.

Не може да доведеш голямо име треньор, който да е на юношите. С малките работят млади хора. Ние трябва да намерим подготвения треньор, да уеднаквим програмата в България и да знаем какво се прави. Сега в Шампион 2006 се тренира едно, в БУБА друго, при нас трето, във Варна четвърто. Едно време не беше така, имаше съюзен треньор, който гледаше и имаше и програми, които се следваха. Носеха се неща във федерацията, превеждаха се всякакви материали и ние бяхме в час с всичко. Нашите треньори бяха познати в света. Като попиташ Гомелски, Жеравица или Николич, кои бяха Гълъбов, Иван Колев, Цеко Барчовски или Кирил Семов, те ги знаеха и говореха с уважение. Те бяха колеги и бяха големи приятели и хората ги знаеха. Сега без да обидя никого, но кой в Европа може в момента да ти посочи един български треньор по баскетбол. Сега ще въведем и такса за чуждестранни треньори. Едно време и Гърция тръгна по този път – внесе си сръбски треньори, но федерацията направи едни изисквания, направи нормативни документи и всичко стана. В България всеки се е окупирал. Не искам да обидя някои колеги, защото баскетболът в Ямбол е благодарение на Иван Чолаков, в Плевен е благодарение на Цецо Антов, във Варна на Симеон Варчев и т.н. Дай Боже да са живи и здрави дълги години, но какво правим, когато утре Чолаков стане депутат и се появява бащата на Митко Ангелов, който с цялото ми уважение към него, но аз съм от 11 години тук и срещам невероятни трудности сега, а не съм чувал да се е занимавал организирано с баскетбол. В момента изпитвам невероятни трудности. Всеки ден се гледа видео, всеки ден се прави нещо и пак е трудно. Нека да не се подиграваме с баскетбола. Всеки един треньор от близкото минало трябваше да подготви някого, който да го наследи. Така беше и аз съм бил в поколението, когато нашите треньори бяха разпознаваеми. Те бяха имена. Имаше си точна и ясна програма на всичко.

За школата на Лукойл Академик:

Промени в школата правим. Аз много години се опитвах да кажа, че когато искаш да правиш школа първо трябва да имаш условия. Всяко едно дете трябва да си броиш като свое. Трябва да има контрол, трябва родителите да ти повярват, трябва да има контрол и най-вече трябва да чувстват някаква сигурност. При нас чак на 11-та година вече идват деца. Благодарение на хората, които работят в школата идват деца, които искат да бъдат в Лукойл Академик, където всичко им е осигурено. Преди ние за масовост в София имахме много деца, а сега тръгнахме по друг път. Взимаме, където има добро дете и който иска да дойде. Не парадираме с това и аз съм убеден, че в скоро време ще имаме наши кадри. Това е мое намерение и догодина пред президента на клуба ще настоявам да бъде доведен млад специалист от чужбина, който да работи заедно с нашите треньори, за да може да вървим напред. Ние никога не сме гонили резултати с школата. Най-лесно е да изляза и да кажа за десетте години колко пъти сме били шампиони при подрастващите – е не са малко. Но аз не искам това. Преди го казах и сега го повтарям – последните шест деца тръгнали за САЩ са от нашата школа. Не можем да спрем никого и ще се радвам ако след време се върнат и заиграят в нашия отбор. Но пак казвам – изискванията при нас са по-високи, вижда се как са нещата и затова сигурно някъде се разминаваме. Но се радвам, когато видя някъде да играят както е Планимир Дафинов, а и други деца, които в момента са в различни отбори и си личи, че са минали през нас.

Очаквайте продължение...

Тагове: НБЛ - мъже, Лукойл Академик, Сашо Везенков