Картите са на масата, кой държи Жокера?

Евролигата стигна и до Лондон. Всяка година в началото на май една малка секта напомня за себе си. Нейните членове започват да си звънят по телефоните и шепнешком да се питат – "Получи ли акредитация?". Тези агенти не са конспиратори, които ще избълват нова смърдяща купчина СРС-та, а баскетболни ентусиасти, които с цената на всичко искат да се доберат до залата, в която се играе финалната четворка на Евролигата. Повечето от тях са журналисти, някои не съвсем, но те са заразени от един вирус и той се казва баскетбол, а най-доброто, което могат да получат в Европа е да гледат мачовете от финалната четворка. Тази година те ще бъдат в "О2 Арена" в Лондон – мястото, в което Лед Цепелин направиха знаменития си „реюниън“, Йордан Йовчев изигра последното си съчетание и където Коби и ЛеБрон взеха олимпийското злато миналото лято.

Тази година  тук ще са европейските звезди на баскетбола, които нямат хиперстатуса на играчите от НБА, но също ще предложат на зрителите грандиозно шоу. Полуфиналите са утре – в първия от тях шампионите от миналата година Олимпиакос ще срещнат ЦСКА Москва в 19.00 часа българско време, а в 22.00 е поредното издание на „Ел Класико“, което няма да е по-малко интересно от сблъсъците между Реал и Барселона на футболния терен. Четирите отбора стигнаха дотук след драматични плейофи и въпреки че всички са уморени в края на сезона - мачовете ще бъдат страхотни.

Във всеки един от четирите тима има великолепни играчи: Ненад Кръстич, Милош Теодосич, Саша Каун, Виктор Хряпа и Тео Папалукас са в ЦСКА, Василис Спанулис води Олимпиакос, където са още Перо Антич, Ейси Лоу, а съставите на Барселона и Реал Мадрид предлагат не само испанските легенди Хуан Карлос Наваро и Руди Фернандес, но и още куп играчи с богата биография и солиден статус - литовският ветеран Шарунас Ясикевичус, плеймейкърът на Бразилия - Марселиньо Уертас и Еразем Лорбек в Барса и Фелипе Рейес, Никола Миротич и Мартинас Почиус - в Реал.

Ако правите прогнози най-лесно е да заложите на финал ЦСКА-Барселона, но чарът на финалната четворка е, че всичко се решава в един мач и всеки може да победи всеки. Еторе Месина е безспорната звезда при треньорите, Пабло Ласо и Хави Паскуал водят испанските отбори, а неособено известният у нас Георгиос Барцокас наследи Душан Ивкович начело на Олимпиакос и очевидно върши страхотна работа.

На мен ми се иска, обаче, не да ви изброявам имената на играчите, а да обърна внимание на нещо, което стои отвъд мачовете и ни показва, че и в Европа могат да се правят печеливши модели за развитие на спорта. От създаването си в края на 90-те години на миналия век в Евролигата правят точно това. С нови интересни стъпки всяка година, с разширяване на сътрудничеството си с НБА, в резултат на което всяка година отбори от двете организации играят помежду си, включително и с магистърската програма, която създадоха преди няколко сезона, хората на Жорди Бартомеу (шефът на лигата) показват непрекъснато развитие и само доброто възпитание им пречи да се смеят иронично в лицето на хората от международната федерация по баскетбол, чиито клубни състезания преминават доста анонимно и без зрителски интерес.

В Лондон Евролигата ще предложи на всички и солидно количество съпътстващи събития – турнир по уличен баскетбол, традиционния юношески турнир, които събира осемте най-добри отбора от континента, огромна фен-зона, а докато четете тези редове в кметството на британската столица сигурно ще върви награждаването на най-добрите играчи в лигата през сезона. Всичко това, както и фактът, че лигата отвори съблекалните за журналисти още преди десет години, прави състезанията все по-интересни всяка година и обяснява съществуването на малката ни секта. Дали тя ще стане по-голяма някой ден зависи не само от нас – хората, които дишат баскетбол, но и от това дали някога български отбор ще попадне в елитната компания - това засега е утопия, но човек винаги може да си помечтае!

Камен Алипиев, БНТ