Тийнейджъри-великани от Индия и Китай са част от експеримент на американски треньори (видео)


Тийнейджъри-великани от Индия и Китай са част от експеримент на американски треньори (видео)
15-05-2013 16:06

В американско училище група баскетболни треньори провеждат много интересен експеримент. Това обаче не е експеримент, който се води по таблици, смесване на съставки и под определен контрол, а вижданията на треньорите, че има начин да изградят определен тип баскетболист.

 

Двата обекта на този експеримент са две 17-годишни момчета с тела на великани. Мън Сян Ю от Китай е висок 219 сантиметра, а Сатнам Синх от Индия – 218. И тъй като в техните страни баскетболът е нов спорт, за треньорите в IMG Academy, където момчетата са привлечени да се учат на баскетбол, те двамата са като чисти, бели платна.

 

Сегашните треньори на момчетата не искат да ги притискат за кариера в НБА или колеж, да им дават конкретни цели и задачи. По-скоро те трябва да намерят правилния начин за развитие на физическите и баскетболни умения на момчетата. Треньорите подчертават, че има огромна разлика в начина на работа с един състезател, който е висок над 215 сантиметра на 17 години и един, който е 180-190 сантиметра на 16 години например.

 

Истината е, че костите на момчетата не са готови за размерите на телата им. И макар, че изглеждат най-силни и непоклатими на игрището, именно тези играчи са сред най-уязвимите. Често с играчи с такива размери се допускат грешки, като това да играят прекалено много мачове или прекалено рано да попаднат в мъжки отбори, за които те не са готови. Често те дори не стигат до колежа.

 

Треньорите на Мън и Сатнам се учат от грешки. Те виждат какво е било успешно при работата със свръхголеми играчи в миналото и какво не. Също така те мислят повече за развитието на играчите, отколкото за победите на отбора. Сега ги пазят с надеждата да станат още по-силни в бъдеще.

 

Мън и Сатнам пренират заедно, движат се заедно и отстрани изглежда, че те разчитат на другия като единственият човек, който ги разбира и преминава по същия път. Когато застанат един до друг обаче, се виждат и разликите между тях. Сатнам е силен, с ръце и крака като малки дървета, а топката се губи в ръцете му. Тежи близо 150 килограма. Мън е доста различен – той е по-слаб и няма такава сила. Стъпалата му са по-малки, което го прави по-подвижен и тежи с около 30-40 килограма по-малко. Неговата игра има по-скоро европейски стил, защото той избягва ожесточените сблъсъци под коша и обича да стреля. Мън определя играта си като тази на Пау Гасол, докато Сатнам – на Дуайт Хауърд и Шакил О’Нийл.

 

Преди време ви разказахме историята на Сатнам (ТУК), затова сега ще се спрем на Мън. Треньорите виждат видео с ужасно качество, на което 16-годишно момче играе заедно с другите и е с около 40 сантиметра по-високо от тях. С правописни грешки е добавен текст как се казва той и на колко години е. Майка му е заснела клипа с телефона си, а той е добавил текста с преводача на Гугъл. Те правят това с надеждата Мън да бъде забелязан и да може да учи и играе едновременно, което не е позволено в баскетболната система на Китай.

 

Видеото е изпратено до познат в Калифорния, който се свързва с близки на единия от сегашните треньори на момчето. Той вижда как 16-годишният китаец бяга и се движи и преценява какви ще бъдат движенията му след няколко години при правилни тренировки.

 

Мън започва да се занимава с баскетбол от много малък, по настояване на дядо си. В началото не харесва играта, но на 14 години решава, че иска да стане баскетболист и започва да тренира усилено. Две години по-късно с майка си правят въпросното клипче.

 

„Китайците имаме различна култура”, казва самият той. „Но Америка е най-добрата баскетболна нация и дойдох тук, за да се науча да играя американски баскетбол.”

 

Треньорите на момчетата казват, че сега те може да изостават малко като скорост, решения и физически възможности, но вярват, че след две-три години тези неща ще се изчистят, че телата им ще укрепнат. Те добавят, че повечето от останалите треньори искат само победи и нищо друго, като по този начин не виждат проекта в бъдеще. „Те все още са деца, които се учат на играта на свръхголемите. При нас няма часовници, никой не ги насилва да бързат. Всичко, което имат, е време да се развиват”, казва един от треньорите им.

 

 

__________________

 

Заповядайте в онлайн спортен магазин SportForMe


Харесайте BGbasket.com във Фейсбук


Следвайте BGbasket.com в Туитър


Дари
Коментари
Други новини
Номер 1 за българския баскетбол
Откажи