Първенство на надеждата

Финалите за момчета до 12 години вдъхнаха увереност, че българският баскетбол ще живее

В края на миналата седмица баскетболните зали на ст. „Васил Левски” и „Румен Пейчев” на ст. Българска армия бяха изпълнени от детски глъч. Спортните съоръжения бяха домакини на баскетболните финали за момчета до 12 години. 12 отбора от цяла България в периода от четвъртък до неделя определиха новия шампион на страната в тази възраст. По голямата част от времето прекарах в залата, наистина служебно ангажиран, но и да не бях - отново щях да бъда там.

Неведнъж съм казвал, че детският баскетбол е истинският, чистият. Удоволствие бе да видиш как малчуганите се борят със стръв за всяка топка, за всяка педя от терена. Горят от амбиция. Хвърлят се, без да се замислят, че могат да се ударят сериозно, падат, стават със сълзи в очите и продължават битката. Сълзи в очите имаше много и след последните съдийски сигнали на 42-та мача, имаше естествено и много усмивки. Накрая обаче всички си тръгнаха щастливи, защото са били част от един голям празник, какъвто трябва да е всяко едно спортно състезание. Наистина и тук има победители и победени, и тук има купи и медали, и те бяха само за три отбора, но всички без изключение изпитваха удоволствие от великата игра – БАСКЕТБОЛ.

И тук, естествено, имаше и отбори с по-добри качества и други, които им отстъпваха, но се видя, че всички треньори без изключение са положили много труд. Убедено мога да кажа, като човек, който от години следя отблизо първенствата при подрастващите - това беше най-качественото от доста време насам. В почти всеки отбор имаше деца, които направиха впечатление. Ето и част от тях: Александър Стойков (№ 8 Черно море Порт Варна), Валери Попов (№10 Черно море Порт Варна), Николай Иванов (№35 БУБА баскетбол), Мартин Ангелов (№ 23 БУБА баскетбол), Калоян Радев (№21 БУБА баскетбол), Васил Мераков (№9 Шампион), Иво Ляев (№8 Шампион), Мирон Ацев (№6 Шампион), Михаил Молдов (№11 Доростол), Траян Русев (№10 Доростол), Ясен Милов (№35 Овергаз), Александър Стоименов (24 Овергаз), Севар Главчовски (№15 Овергаз), Ан. Белишки (№32 Рилски спортист) В. Лобутов (№22 Рилски спортист), Стивън Витанов (№7 Левски), Виктор Германов (№ 5 Левски), Слав Георгиев (№10 Левски), Георги Петров (№5 Етър), Томи Томов (№11 Балкан), Томислав Минков (№ 31 Балкан), Петко Петков (№10 Балкан). Пак казвам, това са само една част от децата, които показаха наистина огромен потенциал за възрастта си. Има още много. И тук е основната задача на треньорите, които в тези възрасти наричам апостоли – първо да запазят момчетата за баскетбола и да развият възможностите им.

Емоциите бяха много и за родителите на тези деца. Наистина някои от тях преминаваха границата на благоприличието, но в общи линии не се стигна до някакви ексцесии, каквито не липсват в другите спортове.

Не бих искал да говоря нещо негативно, но не мога да не отбележа отсъствието от залата на днешните лица на баскетбола. Чест прави на Георги Младенов, че обикаляше от едната зала в другата и със сигурност е имало и сълзи в очите му, когато си е спомнял как и той е правил първите си стъпки в баскетбола. Вярвам, че той също е видял, че бъдещето на този спорт не е чак толкова негативно, но трябва много работа и внимание към тези деца. И то на дела, а не само на думи. Липсваха и журналистите, които чрез своите медии да направят достояние на по-широк кръг от хора това събитие. С изключение на сайтовете Viasport.bg, BGbasket.com и Superbasket.com НИКОЙ друг не написа и думичка за шампионата. А нали уж постоянно говорим, че трябва да градим пирамидата от основите. Но никой не иска да постави тези основи. В интерес на истината съм длъжен да отбележа, че в последния ден за финала в залата дойде и националният селекционер Константин Папазов, в предишните дни и Любо Минчев изгледа няколко мача и… дотук.

Основният извод от завършилата в неделя надпревара е, че изиграване на седем мача за три дни и половина са много за тези деца, въпреки че те играят максимум по 20 минути. И физическата, и психическата умора е огромна – както за тях, така и за техните треньори. Трябва да се обмисли по-добър вариант, като например финалите да са с осем отбора в пет дни, а да има финали А и финали В по подобие на европейските първенства при подрастващите, където има Дивизия А и Дивизия В. Купи и медали да се раздават и в двата шампионата.

Иначе титлата за втора поредна година в тази възраст спечели Доростол с треньори Светлана Тодорова и Лъчезар Тодоров. Нямаше да бъде незаслужено и ако златните медали бяха отишли на адрес Левски, БУБА, Шампион или Черно море Порт Варна.

Накрая ще завърша с една мисъл на Дидро: „Чудеса има там, където вярват в тях, и колкото повече вярват, толкова по-често стават!” А тези деца и техните треньори вярват! Нека им повярваме и ние, като по този начин ще им вдъхнем и повече увереност.

__________________

Заповядайте в онлайн спортен магазин SportForMe

Харесайте BGbasket.com във Фейсбук

Следвайте BGbasket.com в Туитър