Такова зрелище скоро не е имало

Не знам дали българският баскетбол е доказал, че е жив, но със сигурност доказа, че трябва да се гледа

В събота (18 май) около 20.00 часа вече бяха ясни двата финалиста в НБЛ - Лукойл Академик и Левски. На пръв поглед нищо изненадващо - най-скъпите отбори у нас, най-добри в последните години и лидери през редовния сезон. Изненадваща може би за мнозина бе датата, на която стана ясно всичко това. Няма да е лъжа, че всички, може би с изключение на хората в Ботевград и Самоков, очакваха сериите да са свършили на 13 или на 15 май, съответно при 3-0 или 3-1. Балкан и Рилски спортист обаче разбиха на пух и прах всички прогнози и бяха на крачка и буквално секунди от финал. Тук е моментът да се извиня на Александър Тодоров и Росен Барчовски, че преди полуфиналите прогнозирах лесни победи в сериите с по 3-0 за Лукойл и Левски. Възпитаниците на двамата треньори, а и те самите, ме опровергаха напълно с представянето си и нямаше да е незаслужено ако бяха стигнали до финал.

Наистина такова зрелище в родното първенство скоро не е имало. За последно полуфинал с пет срещи имаше през 2009 година, когато Черно море отстрани Левски, а пък Лукойл Академик бе играл пет мача в плейофи само веднъж по време на серията си от 10 поредни титли - през 2006 година срещу Левски. Да, но две полуфинални серии да завършат в пет мача и победителят да не е ясен буквално до последните секунди скоро не се е случвало, или поне аз не си спомням.

За спортно-техническата страна на мачовете няма смисъл да говорим. В тази фаза на всяко едно първенство не е важно дали играеш красив или грозен баскетбол - броят се само победите. Само суперлативи може да се кажат за Балкан и Рилски спортист, които ни държаха в напрежение до последно. Достатъчно се изписа и изговори за играта на тимове и състезатели и всеки може сам да си направи извода. Остава ни надеждата подобни мачове да продължат и да ни радват все по-често.

Не зная дали тези серии показаха, че баскетболът у нас е жив - за мен те показаха повече, че тази игра просто трябва да се гледа на живо. Не много отдавна зала "Универсиада" се пълнеше и от двете страни, а за да заемеш хубаво място трябваше да си в залата поне 90 минути преди началото на дадения двубой. Спомням си и мачове от Европейски турнири, където се ходеше и три часа по-рано преди първата спорна топка. За съжаление все по-рядко ставаме свидетели на пълни зали, а именно това е нещото, което трябва да се отчете и в двете серии (атмосферата от мач №5 между Левски и Балкан вижте ТУК). Именно пълните трибуни са нещото, което карат играчите да дават всичко от себе си. Добър пример за това може да се даде от същата събота 18 май по ирония на съдбата точно на пътя от София към Ботевград. На стадион "Георги Аспарухов" Левски победи Лудогорец с гол в добавеното време, а след двубоя всички отчетоха решаващата роля на 14-15 000 човека по трибуните. Ако този мач се бе състоят пред полупразен стадион едва ли левскарите щяха да продължат да атакуват до края и да отбележат. Да, в баскетбола не може дори да си мечтаем за толкова хора, но пък когато залите са пълни до почти максимален капацитет, то това няма как да не се отрази на състезателите и те да дадат всичко от себе си. Затова нека си пожелаем повече пълни зали, повече емоции като в събота вечер и разбира се най-добрият да победите. А финалната серия в първенството започва точно след два дни - 23 май (четвъртък) от 20.00 часа в Правец.