Филип Виденов: Време е други хора да поемат по-голяма част от отговорността

Отборът трябва да се развива, казва вече бившият капитан на националния на България

Филип Виденов повече няма да играе за националния отбор. Това потвърди самият още вчера за BGbasket.com, а сега в интервю за каза, че вече е време да мисли и за себе си. Той намекна и, че някои хора не го искат, а и когато е Евробаскет 2015 ще е вече на 35 години. Виденов коментира и изминалия си сезон, както и очаквания си за следващия:

"Потвърждавам, че няма да играя за националния отбор. Не отказвам специално на Тити, просто ми стига толкова с националния. Време е да мисля за себе си. Като цяло по средата на сезона още не бях сигурен дали ще играя или не. Сезонът обаче бе доста тежък и накрая надделя желанието да не играя. Мисля, че съм изкарал достатъчно в националния отбор, къде с успехи къде не, мисля, че съм направил достатъчно, за да ме разберат хората. Честно казано, не съм сигурен, че много хора искат да съм в националния отбор, но това е друга тема, която няма значение. Също така няма и за къде да играя – това е квалификация за Европейско първенство през 2015 година. Тогава ще съм на 35 години и едва ли ще ми е до такива неща. Мисля, че ако миналата година не бях контузен, квалификацията щеше да се развие по съвсем различен начин, щяхме да се класираме, но каквото станало-станало. Време е други хора да поемат по-голяма част от отговорността. Този отбор трябва да се развива и мисля, че не е правилно по-възрастни играчи да заемат местата на младите.”

За хората, които не го искат:

„Аз не съм направил някакво име или нещо такова, но на този етап казвам това, което мисля и на някои хора това не им е изгодно. Сега с Тити имахме разговори, той няколко пъти ме помоли да не бързам да му отказвам, но така се получава.”

За младите:

„За да са готови за националния отбор, те още през сезона трябва да играят на някакво ниво. За съжаление, тази година имаше много интересен шампионат, оспорвани плейофи, но повече играят чужденци. Те вземат всички решения по време на мачовете, което не помага много на българските играчи. Интересно е и първенството може би става по-силно, но това е в ущърб на българите. От друга страна, всеки трябва да си завоюва правото да поема такива отговорности. Мисля, че това е голяма част от проблема с националния отбор – в НБЛ на голяма част от играчите не се разчита, а в националния очакват от тях да играят на високо ниво. Понякога тези очаквания не се оправдават. Всичко идва от това какъв шанс се дава на момчетата през годината. Аз съм сигурен, че има добри момчета, които да продължат в националния. В началото ще е по-трудно, но има момчета, които да поемат инициативата. Надявам се тази година да успеят да се класират, защото е много важно да продължаваме да играем на Европейски първенства.”

За шансовете за класиране:

„Честно казано, не знам как са другите отбори, но мисля, че тази година нашият ще е по-добре подготвен. Съвсем реални шансове имаме да се класираме. Зависи кой как ще бъде подготвен и кой с каква концентрация ще се отнесе към самите квалификации. Разбира се, че бих гледал мачовете в залата. Мисля, че към тези квалификации трябва да се подходи със съвсем различна нагласа, отколкото миналогодишните. Надявам се да се класираме.”

За това дали ще му липсва националния:

„Сигурно ще ми липсва националният отбор. Точно за тази година не знам, защото изкарах доста тежък сезон, и физически, и психически и имам нужда от такава почивка. Но след време със сигурност ще ми липсва, защото винаги съм обичал и съм се стремил да дам максималното за националния отбор. Ще бъде нова емоция, надявам се да не ми липсва толкова.”

За изминалия сезон в Русия и Турция:

„Като цяло съм доволен от сезона. За Русия говорихме лятото с треньора, първенството е сред топ 3 на най-силните в Европа. Офертата беше добра и решението да отида не беше трудно за вземане, още повече че в разговорите ми с треньора той ми гарантира, че ще имам водеща роля. Но се оказа така, че явно не е има точно това предвид и не ме използваше така, както съм свикнал. Още повече, че вече почти не изпитвах болка от контузията, когато отидох там, и започнах да влизат в ритъм и във форма. Накрая по взаимно съгласие си тръгнах от отбора.

С Одрин от миналата година имах добри отношения. Много бързо се разбрахме, още повече, че там се чувствам като у дома си. Близо е до България, близо до Истанбул, спокойно е и човек може да се концентрира върху баскетбола. Там веднага започнах да играя добре. В Турция баскетболът е на голяма почит, има фенове навсякъде. Нашите бяха много добри, идваха и ни подкрепяха винаги, независимо дали падаме или бием. За залите няма какво да говорим, там има лека грандомания, но атмосферата става много добра. На финала в България се изненадах много приятно, защото залата беше пълна, феновете викаха, надявам се да продължи така.”

За лятото и следващия сезон:

„Ще тренирам така, както мисля, че имам нужда да се подготвя за сезона. Чакам да подпиша договор и когато ме искат там, ще замина. Надявам се да остана в Турция. Може би там е мястото, където всички искат да отидат, понеже финансовата криза повлия много лошо на испанското първенство и доста отбори имат проблеми. Много от играчите вече се ориентират към Турция, Русия и Украйна. Ако успея да отида там, ще съм доволен. Поне досега винаги имаше вариант за Олин. Сега една компания от Истанбул купи отбора, много богат холдинг, и в града няма да има отбор, може би само от втора дивизия. Отборът се мести в Истанбул и сменят цялото ръководство, треньори. Има варианти, вече ме потърсиха от едно-две места, но ще видим. Честно казано, може би още е рано да се мисли, защото в Турция все още не е започнал финалът.”