Сашо Везенков: В баскетбола няма уредени мачове

Няколко седмици, след като изведе Лукойл Академик до шампионската титла като треньор, Сашо Везенков говори за изминалия сезон, в който "студентите" записаха дубъл, но трябваше да се потрудят доста за него. Ето какво каза спортният директор на шампионите пред "Труд" за най-оспорваното първенство у нас от години насам:

- Г-н Везенков, връщате ли се често към шампионския си триумф като треньор на Лукойл Академик?
- Ако кажа, че не си припомням най-важните моменти в елиминациите от този сезон, ще излъжа. Изгледал съм последните минути от решителните ни пети мачове с Рилски спортист на полуфинала и с Левски на финала сигурно десетки пъти. Няма как да не съм доволен, наложи се да съвместявам две длъжности - директор на всички спортни дейности в "Лукойл България" и старши треньор на Лукойл Академик. Всъщност, аз винаги съм мечтал да бъда треньор. За това съм учил. Чак сега се случи...
 

- Последният сезон ли беше най-трудният за вас, откакто сте в Лукойл Академик вече 11 години?
- Безспорно! Тръгнахме вдъхновяващо, загубихме в квалификациите за Евролигата от Канту в неговата зала с една точка, направихме запомнящи се игри срещу Барселона и Панатинайкос в София... После се появиха пукнатини в режима на американските баскетболисти, дойде и тежката загуба от Будучност в София. И се оказах и треньор, вместо Марин Докузовски. Съчетавайки и двете длъжности със сигурност съм пропуснал нещо, което отстрани може би щях да видя. Спечелихме лесно купата, въпреки тежкия мач по пътя към трофея с Берое. В движение Левски взе двама качествено нови играчи, които коренно промениха облика на “сините” и при тази нова ситуация дойдоха големите мачове за титлата.

- Различно ли е да си шампион като директор и като треньор?
- Разбира се. Не искам да се изтъквам, а и винаги съм бил реалист и стоя здраво на земята. Но в последните две седмици чух и изчетох стряскащи неща. Примерно че Лукойл Академик този сезон имал слаб отбор и слаб треньор, а пак станал шампион. Да, ние сме имали и много по-добри играчи, и много по-добри треньори от мен. Но сега на каква база се правят тези изводи? Като спечелихме и купата, и титлата. Вярно е, че стана драматично и в тежка финална серия. Но това е титла номер 11 за Лукойл Академик! Какво повече можеше да направи друг треньор, ако бе поел отбора вместо мен след Марин Докузовски? Пак щеше да вземе купа и шампионска титла.
 

- Но повече няма да бъдете треньор, нали? Защото тази година имахте ангажименти и около спортната база в Правец...
- Така бях говорил с президента на клуба г-н Валентин Златев - да водя отбора до края на сезона. Сега ни предстои среща да дискутираме селекцията. Имам и свое предложение за нов треньор... Сигурно е, че ще опитаме да задържим Веско Веселинов, защото беше най-постоянен и много полезен. Тенчо Банев, Божидар Аврамов и Николай Колев имат договори и за следващата година. За чужденците е рано да говорим... А по отношение на спортната база Правец направо е станал истински оазис. Тези дни имаше хиляда лекоатлети на държавното първенство. Чакаме олимпиада за глухи. Предстои да се строи и нова спортна зала, но още е рано да се каже докога ще е готова.
 

- Има ли яснота дали Тодор Стойков ще продължи да играе?
- Не съм аз този, който трябва да отговори на този въпрос. Трябва Стойков да го обяви. При всички случаи смятам, че когато Тошко спре да играе, трябва да получи пост в клуба, примерно спортен директор. Когато прекрати кариерата си, ще му направим запомнящ се бенефис.

- Как се поддържа мотивация да ставаш шампион година след година?
- Като работиш здраво за успеха и като си истински удовлетворен от това, което ти се случва. Разбира се, може да имаш много идеи и възможности, но без сериозното финансиране, което подсигурява президента на клуба, това просто нямаше как да се случи. Факт е също така, че Лукойл Академик е много добре организиран клуб, като един елитен европейски тим.
 

- Но тази година Лукойл Академик можеше и да не стане шампион. Можеше дори да не играе на финала. Какво означава това?
- Редовният сезон вървеше не особено вълнуващо, нашите състезатели трудно се мотивираха да играят мачове, които ще спечелят и с малко усилия. Но в елиминациите нещата се промениха коренно. И Балкан, и Рилски спортист бяха много близо да стигнат финалната серия. Така баскетболното ни първенство тази година се оказа най-интересното и най-непредсказуемото от колективните спортове. Защото във футбола може изпадащ отбор изненадващо в кавички да спечели последните си два мача срещу много по-силни съперници и да остане в групата. В баскетбола ни това е пълен абсурд. Никога не може да има такива неща, както и предсказуеми... изненади. В баскетбола уредени мачове са невъзможни.
 

- Смятате ли, че тазгодишните завързани плейофи ще дадат допълнителен тласък и мотивация на други клубове да заработят още по-добре и по-професионално?
- Вероятно ще стане така. Защото Лукойл Академик не може да е вечен шампион. Ще се случи да бъде детрониран. Дали след две, пет или десет години. И в това няма нищо страшно. Въпросът е да се издигне равнището на повечето отбори, което все е трудно да бъде забелязано.
 

- Къде ще продължи развитието сина ви Александър Везенков?
- Не ми е удобно да говоря за баскетболните му качества. Приближава 18 години, ще реши сам. Изборът трябва да направи скоро - судентския баскетбол в САЩ или Европа. Без мениджър не става, макар че аз от позицията на моята работа не съм фен на мениджърите. Александър има силен агент, един от най-добрите в Гърция. Пожелавам му само да е жив и здрав. Сигурен съм, че един ден ще играе голям баскетбол.

За 11-те поредни титли:
Сезон 2002/2003, треньор Петко Маринов. Едно ново предизвикателство за мен. Пристигнах в клуба, отборът вече беше направен. Спечелихме титлата и Южната конференция на ФИБА-Европа. При нас бяха звезди като Прийст Лодърдейл и Брайън Смит - първите много класни чужденци в българското първенство.

Сезон 2003/2004. Треньор Слободан Никулич. Годината, в която г-н Валентин Златев еднолично стана президент на клуба. Изиграхме страхотни мачове в Европа,победихме РеалмМадрид. Безапелационно спечелихме титла и купа.

Сезон 2004/2005. Треньор Константин Папазов. Този сезон имахме най-големия шанс да играем европейски финал за УЛЕБ. Победихме Естудиантес и Динамо Москва и други силни отбори. Лодърдейл и Смит изненадващо напуснаха отбора и това ни се отрази много негативно. Тук европейският пробив бе възможно най-близо, а в България бяхме с класа над останалите.

Сезон 2005/2006. Треньор Марин Докузовски. До полуфиналната серия срещу Левски начело на тима бе Пазазов, а Докузовски бе негов асистент. Играхме добре през целия сезон, а сега, от позицията на времето, ще кажа, че сякаш можеше да се мине и без тази треньорска смяна. Имахме млад отбор, при нас бе и Ламонт Джоунс. Този състав ме правеше най-щастлив.

Сезон 2006/2007. Треньор Марин Докузовски. Направихме отбор за пробив в Европа и бяхме много близо. Спечелихме 4 поредни мача, но загубихме 4. Титла и купа у нас бяха малко за този състав.

Сезон 2007/2008. Треньор Желко Лукаич. Това е най-добрият отбор, който сме имали като селекция - Уили Дийн, Перо Антич, Чанак, Донта Смит... - изключителни играчи. Тодор Стойков, разбира се. Жалко, че на прага на финалната осмица срещнахме ДинамомМосква.

Сезон 2008/2009. Треньор Георги Младенов. Най-трудната година. По моя идея решихме да залагаме повече на български млади играчи. Направих и най-голямата си грешка - доверих се на мнението на треньора Любомир Минчев, че трябва да се разделим с талант като Антонио Бъркс. Всичко се обърка, Петко Маринов за кратко бе треньор, през април отборът бе поет от Георги Младенов. Спечелихме титлата, но не и купата.

Сезон 2009/2010. Треньор Йовица Арсич. Започнахме с Младенов, но след две загуби го смени Йовица Арсич. В тима пак бяха Уили Дийн, Антич, но понесохме може би най-болезнената загуба - в Самоков от Рилски спортист за купата. Титлата бе сравнително малка утеха.

Сезон 2010/2011. Треньор Йовица Арсич. Играхме в турнира ЕвроЧалъндж и гонехме участие не само във финалната четворка, но дори и в мача за трофея. Взехме решителното гостуване в Словения срещу Кърка и после паднахме неочаквано от този тим в Правец след много наши грешки.

Сезон 2011/2012. Треньор Марин Докузовски. Тръгнахме с Арсич, но след отпадането от групата на Еврокъп дойде Докузовски. Секунди преди края на гостуването на Вильорбан с Тони Паркър в състава държахме мача в ръцете си, но накрая все пак изпуснахме победата. Взехме титла и купа у нас.

Сезон 2012/2013. Треньор Сашо Везенков. С Докузовски начело записахме най-тежките си загуби в Европа, особено от Будучност. Поех отбора и дубълът ми донесе най-голямата радост досега.

__________________

Заповядайте в онлайн спортен магазин SportForMe

Харесайте BGbasket.com във Фейсбук

Следвайте BGbasket.com в Туитър