Няма време и няма място за страх, Европейското започва

(сн. Илияна Иванова)

10-07-2013 13:03 | Мария Мицова

Като малки всички сме седели на стълбите пред вкъщи, чоплейки семки, потънали в разговори и мечти за това, какви ще станем, когато пораснем. Животът е нещо подобно на същите стълби, като тези от детството ни – приятни, докато циментът е топъл, но след няколко часа вече изстива, и щеш-нещеш, трябва да се преместиш. По тях или трябва да се качваш, или да слизаш, но няма как дълго да останеш на едно и също положение.

Да направиш следващата крачка нагоре неизменно е по-трудното нещо, отколкото да слезеш. Да се преместиш от комфортното стъпало, което си заемал известно време, за много хора не е приятно. Но в кариерата на всеки млад спортист, и в частност на момчетата, за които ще стане дума в този текст, винаги идва този момент. В който вече не са просто юноши, а са застанали на ръба, и една крачка, едно стъпало ги дели от истинската кариера.

Тежки думи?! Всъщност, имах намерение да напиша нещо свежо и окуражително, да им повдигна духа, преди началото на Европейското първенство. Но в действителност, те нямат нужда от това да ги надъхвам. Повечето от тях са наясно какво ги очаква, и са наясно, че след края на това Европейско, няма връщане назад. Сега освен тежките думи, стана и малко страшно, нали?!

За част от младежкия национален отбор по баскетбол, Европейското първенство в Дивизия А, което за тях започва днес, ще е последното при подрастващите. След това има само национален отбор за мъже, а там величините, думите, идеите, са различни.

В думите на някои от играчите на Любо Минчев има и тъга, че приключват с тази фаза от живота си. В думите на други има нетърпение, да се впуснат вече в професионалния път на баскетбола. Хубавото е, че в никого няма страх, от това, което им предстои след Европейското.

Би било хубаво, да няма страх и от това, което ги очаква на самото Европейско. В Талин, развоят на събитията може да вземе изключително бързо както ужасен, така и страхотен обрат за младежите ни. На тези първенства за подрастващи, една победа може да те изстреля напред, а една загуба да те провали. 20-годишните обаче вече трябва да са достатъчно зрели, за да знаят тази тънка линия. Защото те самите са на границата.

Миналото лято част от тези момчета показаха, че са бъдещето на българския баскетбол, с невероятен характер и воля, за да намерят място в Дивизия А тази година. Те знаеха за какво се борят, и че това е големият им шанс да играят голям баскетбол, и да премерят сили с най-добрите отбори в Европа. И направиха каквото бе нужно, за да си дадат този шанс.

Още ли ви е страх от това, което предстои?! И мен ме е страх от много неща, но страхът е повърхностно усещане, относително понятие. Когато не го допускаш до сърцето си, където той изобщо няма място, можеш да го прогониш и от мислите си.

Класирането на Европейското първенство при 20-годишните всъщност няма никакво значение. Честно. Самият факт, че сме сред най-добрите на Стария континент, и сме в Дивизия А, прави нещата да са ОК. Дори да не са перфектни, пак са далеч пред развитието на баскетбола в страната така или иначе. Тези момчета засега надскачат границите си, надскачат своите индивидуални възможности, и оставят зад гърба си всички пречки, проблеми и неприятности.

Участието на България на Европейското първенство при 20-годишните в Дивизия А само по себе си е успех. Там наистина са най-добрите млади играчи на континента, без да преувеличавам. Там наистина са тези, които след някоя година ще са в Драфта на НБА, или в Барселона, ЦСКА Москва, Панатинайкос, Фенербахче.

Затова това е големият шанс на България да бъде видяна, на българските младежи, да покажат кои са, и да питат за тях, откъде идват и къде искат да отидат, на минат на горното стъпало.

Когато си на 16, на 18 години, и блестиш на Европейско, за теб разпитват всички, и си отбелязват, че може и да стане нещо от теб. На 20, вече те набелязват, за да продължат кариерата ти при мъжете.

Пак стана малко страшничко, нали?! С всички тези очаквания и надежди, които всеки таи в себе си.

Истината е, че няма място за страх, защото нещата ще се случат. Независимо дали го искат или не, Европейското ще започне и ще завърши, и просто няма време да се страхуваме. Няма време! Няма смисъл, и няма от какво. И да загубим всички мачове поред, и да спечелим всички мачове до края, Европейското ще завърши. И с това юношеските години на някои. Затова, единственият път е страхът да остане в хотелската стая, или в съблекалнята, а на паркета всеки да излезе с чист разум, и да играе със сърце. Да мислиш и да играеш сърцато едновременно не се отдава еднакво добре на всички, така е. Но ако всеки прави, каквото може – едни играят по-добре с разум, други – със сърце – и ако го правят като един, ще имаме от всичко по много – и много разум, и много сърце. На едно. Защото можете.

Те сами го назоваха преди да потеглят – трябва мобилизация, концентрация, и характер. Тоест, те сами си знаят какво им трябва, за да се изкачат на следващото стъпало. Да излязат като победители от последната битка на едната война, и да влязат като победители в новата.

А сега, време е да станете, и да изтупате люспите от семките, и да погледнете нагоре. Без страх. И не забравяйте какво сте си мечтали, докато сте седели на топлите стълби.

__________________

Заповядайте в онлайн спортен магазин SportForMe

Харесайте BGbasket.com във Фейсбук

Следвайте BGbasket.com в Туитър

Тагове: България (20), Евробаскет 2013 (20)