Първенството при момчета (14) – логичният шампион

15-07-2013 19:54 | Тодор Димитров

Преди по-малко от месец завърши последното първенство в мъжкия профил – за момчета до 14 години. Макар и с малко закъснение BGbasket.com ви предлага анализа за този шампионат, приключил според прогнозите. Наистина това е единствената надпревара, като изключим тази при мъжете (Лукойл Академик) и донякъде младежите (Левски), в която фаворитът стигна до златните медали. Тук обаче тимът на БУБА го направи без загуба във финалите и само с една през целия сезон от всичките изиграни 20 мача. И то поражение само с точка от Шампион 2006.

На първенството в зала „Универсиада” най-впечатляващо бе интересът към надпреварата. В спортното съоръжение почти през всичките дне имаше по около 500-600 зрители – посещение, с което не може да се похвалят дори и някои домакини на мачове при мъжете. Да не говорим за женския шампионат. А това бяха едва 14-годишни момчета (родени след 01.01.1999 г.). С изявите си младоците обаче се постараха да зарадват на първо място своите треньори, роднини, приятели. Видя се, че в това поколение има доста качествени деца в почти всеки отбор. Основното е направено – те са запалени по баскетбола. От тук нататък работата на техните наставници (педагози) е да ги запазят за любимия ни спорт и да развият таланта им.

Шампионът БУБА разполага с най-хомогенен състав. Заплахата за коша на съперниците идваше от различни посоки. Безспорният Владиян Аврамов, който получи повиквателна дори и за кадетския национален отбор (родени след 01.01.1997 г.), този път не изигра най-силното си първенство. За това и има логично обяснение – само два дни преди началото на шампионата 194-сантиметровият баскетболист бе с основен принос за спечелването на бронзовите медали от Левски в надпреварата при кадетите. Владиян обаче изригна точно, когато трябваше – на финала срещу Черно море. В този двубой над всички обаче бе Иван Алипиев, който до момента сякаш не можеше да разкрие докрай таланта си. Полуфиналът срещу Лукойл Академик бе мачът на Пламен Василев. Ангел Димитров, контузил се още в началото на финала, също показа, че е напреднал страшно много. Същото важи и за Георги Илиев, Виктор Онудие, Николай Стойков и всички останали от тима на Мануел Марков и Емилия Кръстева. За бившия национал това бе първа титла в кратката му треньорска кариера. Изключително добро впечатление правеше, когато още „зеленият” в този занаят Марков отиваше в ъгъла на скамейката за резерви, където обикновено седеше откривателят на таланти Емилия Кръстева и се допитваше до нея за дадено свое решение. Нещо, което не е толкова срещано в родната ни баскетболна действителност.

Финалистът Черно море бе малката изненада на турнира, защото почти никой не слагаше варненци сред фаворитите за разпределение на медалите. Треньорът Денислав Коцев обаче разполагаше с един уникален Траян Андонов, който завърши със средно 25.6 точки на мач – постижение без аналог във всички финали при подрастващите. Бронзовият медалист Етър плати тежък дан на скандала с картотеката на един свои състезател и в полуфинала срещу варненци играчите пропуснаха цели 20 наказателни удара. Без съмнение една от причините за това бе фактът, че имаше голяма вероятност тимът да бъде изваден първенството. В крайна сметка подадените две контестации от страна на Шампион 2006 не бяха уважени, но в пространството остана отворен въпроса каква е истината. И двете засегнати страни представиха доказателства в своята правота. Но в крайна сметка печеливши са други отбори! Румен Христов впечатли от тима на Станислав Бакалов и Ивайло Стоименов.

Друга приятна изненада на турнира бе отборът на Академик София. Воден от Йоан Йоргов, който правеше внушителен дабъл дабъл във всеки мач, тимът стигна до място в четворката. На полуфинала Академик затрудни максимално шампиона БУБА и малко не стигна за обрат, а в мача за третото място имаше възможност да стигне и до медал. В крайна сметка Академик падна, но треньорите и ръководството могат да са доволни от представянето и със сигурност този отбор има бъдеще. В клуба вече се работи по нова политика и ако се продължава така много скоро тя ще даде резултат.

Левски – с един Лъчезар Димитров и останалите стигна до петото място, което без съмнение е успех за отбора, воден от Едуард Вълчев и Ивайло Константинов, още повече, че в състава има доста момчета, които и догодина ще играят в тази възраст. Добри думи за работата на треньорските щабове на Чавдар (Троян) и Делфин. Шампион 2006 остана чак на седмо място, но в този резултат има и субективна причина, за която дума по-горе. Във водения от Йордан Иванов отбор без съмнение има „три коня, които теглят каляската” – Ивайло Тонев, Калоян Георгиев и Димитър Чакъров. Последният спечели и приза за най-много асистенции.

Представянето на останалите отбори, може би с изключение на Доростол, завършили участието си след изиграването на мачовете от груповата фаза, затвърждават мнението, че финалите на държавните първенства трябва да са от 8 участника.