Истината е, че сме много далеч

Младежи пропуснаха шанс и за по-предно класиране, юношите пък не надскочиха възможностите си

Преди два дни приключи Европейското първенство за юноши (18), а седмица по-рано и това за младежи (20). Равносметката от първенствата е ясна и няма смисъл да повтаряме резултатите. Младежите запазиха мястото си, а юношите изпаднаха, като това се случи за втори път с този набор. В по-долните редове спортно-технически анализ няма да се прави, тъй като с изключение на първия мач на юношите срещу Латвия, не съм гледал друга среща от първенството. Смея да твърдя обаче, че познавам добре повечето от момчетата в двата състава, тъй като ги гледам от доста години в първенствата у нас, а и с националните отбори.

Да, истината е, че сме много далеч от топотборите и това мисля, не е тайна за никого. Да, младежите направиха достойно класиране, тъй като 14-о място в Европа не е никак малко на фона на нашите възможности. Лошото е, че както и треньорът на тима Любо Минчев призна, другите ни превъзхождат по потенциал, а ние сме се държали равни на базата на характер и ентусиазъм. За съжаление това е нивото на родния баскетбол и няма какво да се лъжем. Безспорно това поколение е талантливо, но на фона на нашия българския стандарт. На фона на европейския сме далеч, като най-малкото показателно за това е, че в доста от времето Димитър Димитров трябваше да играе на позиция център и то едва надскочил ръст от 200 см. Темата с високите е до болка позната у нас и няма нужда да се дъвка отново, въпросът е и защо тези, които имаме не показаха представяне, което да ги държи на терена за по-дълго време.

За съжаление младежите изпуснаха невероятен шанс да направят класиране, което щеше да се помни дълго. Причини разбира се могат да се търсят в контузията на Тенчо Тенчев и в това, че Павлин Иванов не бе на 100% след като почти не игра през сезона. Ако тези двамата бяха в топформа то нашите можеха и да излъжат някого в групата, а предвид останалите тимове и да стигнат далеч. Пак казвам, не можах да гледам мачовете от първенството, но фактът, че Италия стана шампион, и то не с някакъв супер отбор, е красноречив. Тук поне за мен най-голямата грешка, която бе допусната е, че Александър Везенков не бе пуснат да участва на това първенство. Макар и само за първите мачове той със сигурност щеше да помогне и нашите да съумеят да влязат в 12-цата. Нивото на първенството бе такова, че нашите можеха да се промъкнат по-напред поради простият факт, че играчи набор 1994 от по-силните отбори просто нямаше. Световното първенство за тази възраст завърши ден преди началото на младежкия шампионат, което лиши доста тимове от много силни играчи. Именно заради това си мисля, че дори и само за първата фаза едно участие на Везенков щеше да помогне, но за това решението е на БФБ и отговорността е на хората там. Да, някой ще каже, че така са щели да страдат юношите, но за това след малко.

Сега набор 1993 приключи с младежките гарнитури и предстои да се включат по-сериозно в мъжкия баскетбол. И тук вече идва основният въпрос - ще има ли къде да играят тези момчета. Факт е, че връстниците им от Европа вече играят в мъжки отбора, а ако не беше участието на повече от тези момчета в НБЛ, то не е ясно дали щяхме да си запазим мястото в дивизия А. За това вече освен играчите трябва да се замислят и треньорите по клубовете, даже и федерацията, които да решат какво ще се случва в бъдеще с нашия баскетбол. Да, те може все още да не са готови за мъжки отбори, но със стоене на пейката и без да им се даде шанс няма как да се случи. Затова не е лошо догодина тези, които сега са юноши да играят в А група заедно с набор ′94 и да не се прекъсва тази практика с националните отбори. Само че да играят в нея, защото нивото в НБЛ е прекалено високо, а като играят в А група ще могат да играят и за клубовете си.

Трябва да се отдаде дължимото и на треньорите на тези момчета - Георги Димитров, с който стана първата промоция през 2009 година и Любо Минчев, който бе с тях от 2010 досега. Те, както и разбира се техните помощници, свършиха сериозна работа и дано повече от тези момчета се реализират добре в баскетбола.

Връщаме се към набор 95/96, който отново изпадна от дивизия А, както и преди две години на възраст кадети (16). Някой може и да поспори за това дали Везенков е трябвало да отиде при младежите, но и като не отиде се видя крайният резултат. Истината е, че тези момчета просто не успяха да надскочат възможностите си и да се преборят с останалите отбори. Причините за това сигурно са много - в самите тях, в треньорите им, в липсата на опит, мачове, тренировки и т.н. Но дори да си представим, че те бяха останали в елита какво следваше след това. Тогава в дивизия А щеше да участва набор 1996, който знаем какво направи миналото лято. Е да ме извиняват момчетата, но ако юношите с Везенков паднаха с 50 точки от Италия, то с колко щяха да падат догодина тези по-малките. Затова за мен трябваше да се хвърлят повече усилия за младежите и едно евентуално тяхно по-добро класиране да доведе до по-добро впечатление у всички, а то можеше да се окаже и по-голям стимул за самите състезатели. Но пак казвам, това е решение на федерацията, която си носи отговорността. Ние можем само да си кажем мнението.

За представянето на юношите има много виновни и със сигурност най-виновни не са треньорите на националния отбор. Подготовка от един месец не е достатъчна за добро представяне, освен ако нямаш много талантливи деца, което знаем в случая не е точно така. Причината е комплексна и е във всеки един около когото са тези деца - треньори, даже и родители, а също толкова и в самите тях. Нека ме извинят, но много от състезателите у няс нямат реална преценка за собствените си възможности и нямам предвид само от юношите. Да, в България може и да са най-добрите, но важното е какво става като излезеш навън. Да, хубаво е да имаш самочувствие, но то да е с покритие и да е проверено. Но когато не си постигнал нищо то трябва само да работиш и да мълчиш. Пък ако резултатите дойдат тогава никой няма да ти се сърди каквото и самочувствие да показваш.

Тези две първенства показаха къде ни е мястото и, че сме далеч от европейското ниво. В мъжката част предстои и това за кадетите (16), но и там ще е трудно да се гони по-добро класиране. Положителното е, че младежите постигнаха този резултат, след като тяхната работа бе планирана преди няколко години, работеше се последователно и накрая имаше някакъв резултат. Да, в момента федерацията е в трудно финансово състояние и в момента може би е трудно, вероятно и невъзможно, да се направи друг подобен подбор и такава програма за работа с определен набор. Затова нека всички ние осъзнаем къде сме, да разберем какво имаме и какво да изискваме от момчетата за в бъдеще. И нека най-вече се работи, защото само с приказки и плюене по форумите няма да стане. Но нека и момчетата знаят реално къде са. Нека, когато получат оферта да играят да я приемат, а не да търсят пари и търкане на пейката в НБЛ на по 18-19 години.