Ледът се пука под краката ни...

Младежите на България се задържаха в дивизия А, юношите не успяха. Шампионатът за кадети тепърва предстои, но той е в дивизия Б и шансовете ни за попадане в елита за тази възраст са минимални. Сблъскахме се с истината за реалното ни място на европейската баскетболна карта и вече все по-ярко се откроява кривата надолу с всеки по-нов набор. Дори и присъствието на такъв супер талант, какъвто безспорно е Александър Везенков не успя да спаси юношите от изпадане. Ангажирането в ролята на ангел-спасител на доказал се специалист като Георги Младенов на тази гарнитура не успя да им налее характер на победители. Отборът ни имаше своите шансове за оцеляване, а за това бе нужен и само един успех в определени моменти. Жалко, не успяха.

Всъщност ясно си пролича, че тази наша селекция няма място в елита, а и какъв е смисълът отборът да бъде догодина в А дивизия и да яде пердах отново от всички съперници. Реалността сочи присъствие в дивизия Б и трябва да се примирим с това. Това е нивото на баскетбола ни сред подрастващите и много трудно ще го надскочим в близко бъдеще. Трябва радикална промяна при работата с младите, за да преодолеем кризата, в която попадаме. Защото от година на година се закриват все повече и повече баскетболни центрове. Една шепа баскетболни клубове се боричкат помежду си и дотам спира конкуренцията в мъжката част. В женската положението дори е и по-трагично.

Разберете, че постижението на младежкия национален тим на фона на жалката баскетболна действителност при подрастващите у нас е невероятен успех. Отборът на Любо Минчев се готви цяла година за този Евробаскет в Естония и участието му в НБЛ през миналия сезон бе може би най-правилното решение на БФБ за годината. Момчетата се държаха равностойно на моменти, дори и на най-добрите баскетболни сили в Европа, а контузиите на Тенчо Тенчев и Павлин Иванов може би попречиха и да поднесем някоя друга изненада.

Въпреки това, отборът защити мисията си и постигна програмата минимум, тоест оставане в елита за младежи и догодина. Хубавото и радващо за този набор баскетболисти, които определено имат най-богат на таланти ростер и по всяка вероятност ще бъдат основата и на представителния мъжки отбор в много близко бъдеще. Павлин Иванов, Димитър Димитров, Алекс Симеонов, Тенчо Тенчев, Николай Стоянов, Крис Минков и компания гордо ще носят нацоналния екип за години напред. Но, за съжаление дотук с хубавото и положително с действителността в баскетбола на ниво подрастващи.

Везенков, момчето, много хубаво разкри истината в изказването си след шампионата на 18-годишните (прочетете в ексклузивното му изказване пред BGbasket.com ТУК). Колко сериозен е шампионатът за тази възраст у нас, Младежката лига е едно отбиване на номер, няколко турнира с Файнъл фор в който основната роля в мачовете е на батковците от по-големия набор. На практика юношите играят в много малък брой от така наречените истински срещи през годината, а нито един от отборите в лигата не смее да даде шанс за развитие на по-млади играчи. Може би истината е и там, че никой от тях няма таланта да се бори за място в мъжките представителни отбори на клубовете, но пък вина имат и самите те, че не дават абсолютно никакъв шанс на някои да „поиграе“ в лигата с така наречени от Везенков „големи риби“. Шанс на по-млади и талантливи баскетболисти у нас не се дава, дори и само за тренировъчен процес. А едно допускане там може да ги шлифова и да ги превърне в по-сериозен фактор, когато се играе на ниво национални гарнитури. Така е в повечето национални отбори в цяла Европа, дори и при юношите.

Целия коментар може да прочетете тук

__________________ 

Заповядайте в онлайн спортен магазин SportForMe

Харесайте BGbasket.com във Фейсбук

Следвайте BGbasket.com в Туитър