Тити Папазов: Всички ни боли много

България загуби от Естония с 49-61, с което не можа да се класира на Евробаскет 2015 за мъже още от предварителните квалификации. Все пак за нашите шанс остава и догодина, когато са същинските. След двубоя в Талин BGbasket.com се свърза със старши треньора на тима Тити Папазов, който заяви следното: 

"Това, от което най-много се притеснявах, бе еуфорията от невероятната атмосфера в залата и, че това ще бъде от много голяма полза на домакините, се получи. За съжаление съвпадна и с много висок процент на успеваемост на стрелбата - бяха 5 от 7 в първата част от тройката, и въпреки че след това положихме много голямо старание, те играха добре в защита и беше допусната твърда игра и за двата отбора и това беше причината след първата част реално да получим 35 точки за 30 минути. За съжаление обаче тази агресивна защита разстрои нашето нападение и най-вече играта на нашия плеймейкър, който беше безупречен до тези два мача. Когато има много агресия и физически се играе по-твърдо, за съжаление се губят неговите основни предимства. Естествено повлия и лошият процент на стрелба от тройката, което беше основно оръжие на отбора в другите мачове, но тогава и противниците бяха по-слаби. Ние отбелязахме 25 тройки срещу Швейцария, а в тези два мача имахме общо 11.

Атмосферата в залата бе страхотна, представянето бе невероятно и въобще тези неща, които най-нормално действат еуфорично на домакините. За наше огромно съжаление след 5-0, 5-3 и 8-3 взех прекъсване, но за съжаление естонците бяха добре разположени и трудно намирахме себе си.

С изключение на първата част, която губим, през втората резултатът е равен, а третата и четвъртата ги печелим с по 1 точка. Това обаче е напълно недостатъчно. На полувремето си поставихме задача да ни отбележат между 27 и 30 точки, а те вкараха само 22 и въпреки това ни куцаше нападението. Не мога да отрека, че се старахме много в защита, а и съдиите допуснаха твърда игра и това ни помогна и ние да бъдем агресивни. Факт е, че отборът заслужаващ повече в този ден, бе Естония. Ние като че ли пропиляхме малко повече шансове в София да имаме по-добър резултат, независимо че при тази организация и тази атмосфера, може би и по-голяма разлика не би била достатъчна, особено по начина, по който започна мача. Притеснявахме се от това доколко ще удържим в първите минути и за съжаление не успяхме.

Това беше тежко състезание, в което положихме доста усилия. Смятам, че имаше и добри моменти. Спечелихме шест мача и загубихме два. Реално стигнахме до финал, а в същото време сме огорчени и ни боли. Не искам да прозвучи като оправдание, но и този скандал, който се разрази преди заминаването и всички писания по медиите, не може да не се отразяват на играчите. В никакъв случай обаче не искам да се оправдаваме. Факт е, че се опитахме, борихме се, но смятам че влияе. На мен лично не ми е повлияло, но не може да не се е отразило на близнаците и на останалите играчи.

Съжалявам много, че не успяхме. Сигурно е, че и играчите и ние треньорите вложихме всичко и не сме се пестили. Естествено е да има критики и трябва да ги приемем съвсем нормално, ако искаме да успяваме. Аз многократно заявих в хода на квалификацията, че ако критиките са градивни и за добро, е хубаво да ги има. Преди заминаването имаше такова демотивиране, макар че аз съм убеден, че демотивиран може да бъде човек, който не желае и не се старае. Напротив - усилия бяха положени, но не успявахме да вкараме, по-скоро поради напрежение. Убеден бях в едно - всички много искаха. Ако някой ми беше обещал, че Естония ще вкара само 60 точки днес, преди мача щях да бъда много щастлив. Не можех да си представя, че нашият отбор, който има много добри стрелци, ще отбележи само 49.

Искам да благодаря на момчетата и ако има критика тя трябва да бъде изцяло насочена към мен. Това са играчите, с които разполагаме. Стараят се и полагат усилия. Вероятно можеше да има един или двама други ако не бях треньор аз, а някой мой колега. Това са играчите, с които разполагаме и трябва да се стараем всяка година ако могат да напреднат и да се борим. Пак повтарям - нека критиката бъде към мен, а не към момчетата. В едно съм убеден - всички искаха много. Сигурно са допускани грешки, сигурно е имало слабости, които трябва да бъдат коригирани, но в никакъв случай не мога да кажа, че е имало липса на желание и в подготовката и в квалификацията. Реално погледнато, осъзнавайки класата на съперниците, ние постигнахме шест победи и само две загуби, едната от които беше без значение. Това са обективни неща и не трябва да ги отричаме. Трябва да се кажат и добри думи за някои неща, които направихме в тази квалификация. Наистина играхме финал, но в началото беше ясно, че никой нямаше да бъде щастлив ако само играем финал. Това е много тежко състезание, в което ставаш втори и си много нещастен. Във всяко друго, когато си втори те боли, но все пак си втори. А сега с това класиране реално нищо не се е случило.

Единственото хубаво нещо е, че в групите за жребия за квалификациите догодина ще бъдем в една урна с последните пет отбора от предстоящото Европейско първенство и ще ги избегнем. Това е единственото хубаво нещо от това второ място. Най-вероятно ще сме в третата урна и така избягаме няколко отбора, които сега ще бъдат в Словения. Това не може да ни удовлетворява, но все пак е някакъв плюс, тъй като само вторият отбор от таи квалификация ще бъде поставен заедно с участници от европейското.

Всички ни боли много, а смятам че и тези, които много обичате баскетбола - вие журналистите и любителите също ви боли. Не сме доволни, но не може и да се срамуваме. Загубата е болезнена, но не може да бъде срамна, защото сме загубили с 12 точки. Това само по себе си реално в момента няма никакво значение. Загубата е факт и остава догодина да се мисли за следващата квалификация, но тя е много далече. Трябва да знаем, че в цяла Европа баскетболът напредва с много бързи темпове, а за съжаление при нас темповете не са същите, за което най-голяма вина носим ние треньорите. Естествено на първо място съм аз като национален треньор, но и всички, които работим в баскетбола. Тук искам да използвам възможността да благодаря на всички мои колеги, които през цялата квалификация ме подкрепяха. Те знаят кои са и не нужно да споменавам имената им. Те бяха непрестанно до мен, помагаха ми, насърчаваха ме. За съжаление не успяхме, но се надявам с общи усилия да се опитаме да вървим напред, за да може наистина да правим и себе си и вас феновете и журналистите, които обичате играта, щастливи. Гарантирам, че безрезервно всички в този отбор са се старали. Аз съм последния човек, който ще търси оправдание в играчите. Играчите са показали толкова, колкото ние, които сме работили с тях, сме успели да ги научим. Затова казвам, че ако някой трябва да бъде критикуван и упрекван, това съм аз. Играчите също много добре осъзнават и ги боли, а ако те са умни, а аз ги смятам за такива, те ще си направят изводите. Те знаят грешките, които са допуснали и ще се опитат да ги коригират, за да вървим всички заедно напред.

Смятам, че заслужихме поне с класирането до финала, критиката, която е нормално да получим, трябва да бъде градивна с ясни идеи и посоки за подобряване, а не да бъде негативна. Тогава смятам, че всички ние осъзнавайки некласирането, ще потърсим грешките си и да ги коригираме с цел да се представим по-добре.

Следващата квалификация ще бъде с по-силни отбори, но за много повече места. Най-реалното е да играят 29 отбора за 15 места и естествено ще има 15 участника от Европейското, които са доста сериозна класа, но ние не трябва да униваме, а трябва да търсим път. Това, че не сме на Евробаскет 2013, а не успяхме да се класираме и сега, показва какво е реалното състояние на нашия баскетбол. Наистина това е причината всички да ги боли, но трябва всички заедно да се хванем за ръка и да извървим този труден път. Всички много искаме, но, без да искам да звучи като мое оправдание, трябва да бъдем обективни и реални и това го повтарям цяла квалификация. Трябва да видим с какво разполагаме, класата която имаме и дали класата ни е достатъчна, за да бъдем на Европейско първенство или сме на ръба, както сме непрестанно за наше огромно съжаление. Имаме младо поколение, в което трябва да вярваме. Това са млади играчи, които се представиха много добре на Европейското за младежи и да се надяваме, че в тяхно лице има друга, свежа и млада кръв, която ще даде енергия на един бъдещ национален отбор. Смятам, че повече от всякога днес има нужда от точен анализ, а не да се правят трагедии."