Георги Младенов: Един отбор може да побеждава само, когато е като юмрук

02-09-2013 21:02

Името на Георги Младенов няма нужда от представяне в баскетболния свят у нас. Той е дългогодишен национал, участвал е на Европейски първенства и знае какво е да печелиш с националната фланелка. След загубата от Естония вчера, с която не успяхме да се класираме още тази година за Евробаскет 2015, BGbasket.com говори с легендата на родния баскетбол относно мнението му за квалификациите:

"Мен ме боли, а съм сигурен, че ги боли и всички, които работят в баскетбола. Имам мнение, но нямам право да го давам, тъй като има треньори на националния отбор и те трябва да дават коментари. Неприятно е, криво ми е, защото можеше да си осигурим участие на Европейско още сега. Има обаче такива мачове, в които колкото и да ти се иска, не успяваш. Има още квалификация, още един шанс и дай Боже тогава да успеем. Ще бъде по-тежко, идват отбори от Европейското, но продължаваме напред. Да се надяваме, че следващите квалификации ще бъдат по-успешни и ние ще сме сред първите отбори, които са се класирали. Много неща четох, много неща чух, много неща видях, но не съм аз човекът, който трябва да дава мнение за нещата, които са се случвали. Най-малкото не е коректно.

Според мен не изиграхме правилно мачовете. Играчите не бяха готови и изглеждаха разсеяни. Не смятам, че това е потенциала на Иван Лилов, на Чавдар Костов или на Божо Аврамов, на близнаците и на целия отбор. Ако наистина това е потенциала значи положението е лошо. Има и такива мачове и не нападам никого. Сякаш се загуби отборната игра, играхме вяло. В нападение като че ли играчите на изпълняваха това, което им е зададено. Според мен правеха неща, които не отговаряха на 100% на тактиката. Не може да играеш два мача по един начин, а в другия по друг. Да, може ако имаш замисъл да промениш нещо в тактически план, за да можеш да изненадаш противника.

Да, не вкарвахме много. 49 точки във втория мач, а в първия 58 значи, че за два мача сме вкарали 107 точки, което е малко. В защита се справихме добре с получени 55 точки в София и 61 в Талин, което е добър атестат. Но се видя, че ако не вкараш над 70 точки няма как да успееш. Това са неща, които трябва в щаба да премислят какво се е случило. Сигурно има причини, но аз в никакъв случай не искам да навлизам в подробности и не, че ме е страх, а не искам да създавам полемики.

Просто изпуснахме един добър шанс да се класираме по-рано за Европейското през 2015 година. Но пак казвам, че този шанс остава и вратите не са затворени за нас. Вече само от нас зависи как ще се представим през следващите квалификации и какво ще направим, за да променим и отборната игра и самия колектив. Има една максима, която ми е казвал Петър Симанов, а много хора трябва да са чували това име. Петър Симанов, лека му пръст, е един от корифеите в българския баскетбол от времето, когато аз започвах да играя. Той казваше така: когато някой играе баскетбол с мен той ми е приятел, когато играе в моя отбор той ми е брат. Ние не можахме да разберем, че ги има тези неща. Когато играем баскетбол ние сме братя, защото аз трябва да съм готов да направя всичко възможно да ти помогна в тежка ситуация, защото когато дойде времето, аз знам, че ти ще направиш същото за мен. Това са елементарни неща, които всички знаят и аз не откривам топлата вода. Един отбор може да побеждава само, когато е като юмрук. Когато си отвориш ръката се вижда дланта, но като я събереш става юмрук. Ние не можахме да направим това. Причини сигурно има много, но в детайли не искам да влизам, най-малкото не е коректно.

Знам колко е неприятна тази загуба и колко боли, и мен ме боли. Не го казвам от куртоазия, казвач това, което мисля. Мога и да пропускам доста, но никога няма да кажа нещо, което звучи цинично от мойта уста, защото като имаш начин на поведение, начин на държание и начин на говорене, някои думи като ги кажеш излизат смешно от устата ти.

Аз оставам оптимист. Независимо, че на полувремето ни водеха с 15 точки аз бях оптимист, че през второто можем да се справим. Тръгнахме горе-долу добре, но не успяхме, тъй като ни прекършиха по някакъв начин, сякаш бяхме обезверени. Не вярвам някой да не е искал, защото няма играч, който да не иска да отиде на Европейско първенство - най-малкото от лична гледна точка да си там, да играеш на такъв шампионат, за да си намериш по-добър отбор. Тук имам предвид за най-елементарните и най-първични причини.

Смятам, че това, което е минало, е минало. Сега трябва да се направят изводи какво се е случило, как се е случило и защо се е случило. На това най-точен анализ трябва да направят хората, които водеха националния отбор. Аз съм работил и с тримата и знам как работят. С Тити съм бил и като играч и в като треньор в националния отбор. С Тони Дечев съм играл и знам как работи той и имам представа какъв треньор е. С Миро Ралчев съм работил близо година в Лукойл Академик, така че ги познавам добре и тримата и те най-лесно могат да направят преценка какво се е случило. Не нападам никого, а и нямам право да нападам, защото аз съм в едно баскетболно семейство с тях. И моят, и техният, и трудът на момчетата няма да се види, ако не дай си Боже, не успеем и в следващите квалификации. Те нещата са свързани. Хората няма да видят, че в България работят добри български треньори, няма как да го видят, като не сме на Европейско първенство. И не искам да се получи пак историята да не се класираме 12 години на Европейско. Най-малко това ми минава през главата и това ще бъде края, но тази квалификация не решава нищо. Имахме шанс да се класираме, но е минало и не може да се връщаме назад. Догодина има още една квалификация. Ако наистина си направим верните изводи и преценка и анализ на това, което се случи сега, смятам че ще успеем.

Аз съм болен оптимист, защото няма начин да виждаш, че нещо може да се случи и да се отказваш да го направиш. Има една приказка, че човек най-много съжалява за пропуснатите шансове и за рисковете, които не е поел. В края на краищата трябва малко и късмет. Късметът сега определено беше на страната на Естония. Ние пропуснахме много отворени стрелби, не че и те не пропуснаха, но те не ни интересуват, изпуснахме и лесни стрелби в подкошието. Това ни създаде дискомфорт, несигурност и резултатът се вижда.

В никакъв случай обаче не можем да обезценим труда на момчетата, но и този на естонците. Видя се кава беше атмосферата в Талин, заслужиха си, а ние сега ще ближем рани, ще ни е тежко и ще ни боли. Нормално е, тъй като загубилия винаги страда повече, когато е бил на крачка от целта. Страдаме, тежко ни е, борим се, но живота продължава. Надявам се сега да направим така, че това да не се повтаря и да използваме всеки възможен шанс, за да се класираме на Европейското първенство през 2015 година. Пожелавам успех. Ще се повторя, но една отворена ръка е само длан, а със свити пръсти е юмрук. Ако могат да вникнат в това, което съм го чувал от много по-интелигентни и ерудирани хора от нас, и ако го разберат, ще разберат и смисъла на думата отбор."

Тагове: България, Евробаскет 2015, Георги Младенов