Дойде време разделно в баскетбола ни

Мъжкият национален отбор на България не можа да използва ранния шанс и да се класира на Евробаскет 2015 още тази година. В предварителната квалификация трикольорите стигнаха до финал, който загубиха от Естония. Това са сухите факти.

Вероятно причини за това фиаско могат да се намерят много. Конкретно в последния мач сякаш българите не бяха готови в главата за това, което ги очаква. Беше ясно, че Естония ще натисне от самото начало на фона на еуфорията от пълната зала в Талин. Знаеха го и българските национали, но за съжаление не издържаха и до края връщане в мача нямаше.

Вина имат всички. Вина има и треньорския щаб, вина имат и играчите, а вероятно и медиите. Но резултатът от това некласиране не е само заради работата в последните два месеца. Да, догодина има още един шанс за спечелване на визи за Евро 2015 - догодина, но тогава отборите ще са по-силни и не е ясно ние на какво ниво ще сме. Случилото се през миналия месец би трябвало да ни накара да се замислим къде грешим. Защото е ясно, че у нас има нещо сбъркано. Сбъркана е цялата система на баскетбола, като се почне от подрастващите до тези, за които говорим от началото на материала.

Проблемите в българския баскетбол не са от днес или вчера. Те вече са от няколко години. Просто сега лъсват изцяло и се вижда това, което е свършено или по-точно не е свършено в последните може би 7-8 години, ако не и повече. Резултатите на този национален отбор са вследствие на нивото на НБЛ, налагането на чужденци, нереалната лична преценка на самите играчи за техните качества и работата на треньорите в мъжките клубове. Да, в мъжките клубове, защото за тези в подрастващите е друга тема и за нея можем да говорим още дълго.

Наистина вече стигнахме до време, в което мястото на баскетбола ни е зад 20-то в Европа, а наближаваме и до 30-то. Допреди 3-4 години нашите можеха да са около това 20-о място или по-напред, но то бе заради по-възрастните играчи в националния отбор, които просто са възпитани и тренирали в по-друго време. След отказването на родените около 1980 г. състезатели нещата логично станаха по-лоши, но още по-тревожно е, че светлина в тунела поне засега не се вижда. Сегашните национали имат своите качества, но въпросът е защо това не ни нарежда дори сред Топ 24-те отбора на Европа. Трябва да се запитаме защо на Европейски първенства за подрастващи наши национални отбори стигаха до 8-9 място, а сега не можем да влезем в първите 24. Какво се случва с нашите състезатели след навършването на 18 години, когато вървят почти наравно с връстниците си от Европа, а след това… Сигурно вина имат и самите баскетболисти, но тя е поделена и с треньорите. Тук имаме предвид националите родени между 1986 и 1990 година, които са в основата на отбора ни сега.

Настана време разделно – време за промяна. Време е за ново мислене, нов начин на работа и обновяване на системата. Сега е моментът да бъдат наложени момчета от набори 1993 и 1994, плюс роденият 1995 г. Александър Везенков. Има няколко момчета, които трябва да влязат в отбора, дори и с риск квалификацията догодина да се жертва, но постепенно да се изгради национален отбор, който наистина да радва хората. Защото този сега не доставяше удоволствие дори и с победите си. Да, бихме Естония, но зала "Универсиада" бе изключително тиха. А помним само преди няколко години, че и втората трибуна се пълнеше, а на терена играчи и треньори не можеха да се чуят. Сега е моментът за нещо ново.

__________________ 

Заповядайте в онлайн спортен магазин SportForMe

Харесайте BGbasket.com във Фейсбук

Следвайте BGbasket.com в Туитър