.jpg "Ботев 2012 Враца")
.jpg "Локомотив Пловдив")
.jpg "Спартак Плевен")
.jpg "Черно море Тича")
Краят на една ера
Стойков срещу Италия през 2008 година
След отказването на Тодор Стойков българският баскетбол не е същият
На 11 септември през 2001 година Светът се промени завинаги. Тогава в САЩ бе извършен терористичен акт, който шокира всички и преобърна много неща. 12 години по-късно - на 11 септември 2013 и българският баскетбол вече не е същият. На тази дата официално край на кариерата си сложи Тодор Стойков, който в последните 15 години бе водещото име на играта у нас. Да, баскетболът ни нито е започнал, нито ще свърши с него, но името му бе олицетворението на играта у нас повече от десетилетие.
Наистина с неговото отказване се слага и край на една ера. Това е ерата на Стойков в Лукойл Академик, в която той спечели 10 поредни титли, а вероятно шяха и да са 11, ако в края на единия от сезоните не бе заминал за Испания. Наистина за българския баскетбол Стойков е легенда. Спокойно можем да кажем, че след Георги Младенов именно той е най-голямото име в този спорт у нас и след отказването му съвсем спокойно може да бъде причислен към величията на играта с оранжевата топка в България.
Както и спортният директор на Лукойл Академик Сашо Везенков заяви на пресконференция - каквото и да се каже за Тодор Стойков ще е малко. Наистина не е нуждо да обясняваме в подробности какъв е той. Всеки гледал го през кариера му, дори още в юношеска възраст, е наясно кой е Стойков. Няма да забравя думите на Пини Гершон през 2008 г., когато след класирането на България за Евробаскет 2009, той каза, че Тошко е страхотен победител и сме щастливи, че го имаме. Този факт е неоспорим през годините, а сериозно доказателство за това е, че до последно той бе фактор в отбора си. Да, може би за последната титла на Лукойл на 3 юни неговата роля на терена не бе толкова голяма, но пък в предишните, макар и на 33, 34 или 35 години, той беше основната движеща сила на хегемона у нас за победите над Левски.
Благодарен съм, че съм имал възможност да гледам Стойков в най-силните му години, така както по-големите от мен са наблюдавали Георги Младенов, Атанас Голомеев и всички останали, за които сега често слушам разкази. След 10-15 години и аз ще мога да разказвам, че съм имал привилегията да гледам на живо Тодор Стойков в зенита на кариерата му. Неведнъж е вдигал зала "Универсиада" на крака, като на първо време в съзнанието ми изникват победите на Лукойл Академик над Арис и Реал Мадрид, както и тази на националния отбор над Италия през 2008 г., когато имах и шанса да бъда с тима. Тогава прекарах цяло лято около Тодор Стойков и видях наистина какъв е той. Той е Победител. Като такъв започна кариерата си, като такъв я завърши.
Благодаря ти, Тошко!
Тагове: Тодор Стойков
