Когато магията остава


Когато магията остава
(сн. Sportsimages.bg)
24-09-2013 10:46 | Вяра Кръстева

След повече от 27 години с оранжевата топка, Хрисимир Димитров съблече баскетболния екип. Тихо, без много шум, така както ще запомним присъствието му в залата. Преди година каза, че ще го направи това лято и когато наскоро го попитах, наистина ли този сезон няма да го виждаме в залата, той с усмивка потвърди решението си от преди година. На някои от новите момчета в Левски той може да им бъде баща. Силно вярвам, че те ще пожелаят да „откраднат“ от поведението му на терена, защото той има харизмата, която може да ги задържи в големия баскетбол. Когато си на 39 и когато животът ти е преминал в ежедневни тренировки и стотици мачове, носталгията и тъгата са неизбежни. Днес обаче Хриси казва с усмивка: "Стига толкова! Вече ще гледам баскетбол от трибуните." Само той знае какво чувства, когато изрича тези думи. Но всяко начало си има и своя край.

 

За толкова години в баскетбола Хрисимир Димитров едва ли има за какво да съжалява. Той беше част от отбори, които са оставяли и оставят следа в българския баскетбол. Самият той казва, че никога няма да забрави годините си в Спартак Плевен, откъдето тръгва, в Шумен, в Левски, в националния отбор. За 22 години в елита има достатъчно поводи за спортно щастие и удовлетворение. Най-много мачове играе с екипа на родния Спартак, именно в неговите златни години. Приключва с играта в Левски. До младите, които все още треперят, той стои като динозавър. Защото когато те са родени, той вече е бил в мъжкия баскетбол. В динозаври вярват децата ми, аз вярвам в това, че благодарение на хора като него, малките баскетболисти ще продължават да обичат играта. Заради хора като Хриси Димитров, Тодор Стойков, Георги Младенов и още, и още. Със сигурност Левски няма да бъде същият без капитана си. Със сигурност обаче баскетбол ще има и след него. Защото всички знаем, че никой не е безсмъртен с топката. Преди години, когато другият голям левскар Жоро Младенов съблече екипа, пак имаше тъга и носталгия. Днес обаче той е щастлив с това, което прави, макар кариерата му да преминава през перипетии и изпитания. Завижда благородно на младите и гори в работата си с тях. На терена не са вече и Тони Дечев, Любомир Минчев, Георги Давидов, Людмил Хаджисотиров, Ивайло Равуцов, Даниел Димитров. Днес обаче те са в основата на надявам се бъдещите успехи, заедно с по-младите, по-освободените, но също толкова наивни и толкова отдадени на баскетбола техни наследници. Надявам се Хриси да остане в баскетбола, защото има качествата и положителната енергия, която в последно време е дефицит.

 

А тя, играта продължава, докато има утре. А утре баскетбол ще има, защото ги има децата, които вече обичат тази игра. Защото магията не си отива с края на кариерата на един или друг баскетболист, колкото и тъжно да звучи. Магията не си отива с отказа на един или друг да играе за националния, със скандалите и търсенето на оправдания за това и онова. Защото баскетболът в България не започва и не завършва с националния отбор. Баскетболът е в залата, където малките тренират всекидневно и упорито. Тичат за автографи след Тодор Стойков, Хриси Димитров и Жоро Младенов. Запалени и запленени от онази магия, която не е подвластна на времето.

__________________ 

 

Заповядайте в онлайн спортен магазин SportForMe

 

Харесайте BGbasket.com във Фейсбук

 

Следвайте BGbasket.com в Туитър


Тагове: Хрисимир Димитров
BGbasket.com има нужда от Вас, за да продължи да съществува

Подкрепете BGbasket.com


Коментари
7dnisportbg
Други новини
Номер 1 за българския баскетбол
Откажи