Мнението на Експертите за Евробаскет 2013

Трима от отразяващите шампионата дадоха своето мнение след края му

Димитрис Контос, Марк Удс и Дейдид Хейн са трима от журналистите, които отразяваха Евробаскет 2013 за сайта на ФИБА Европа. Те са сред хората, които имат най-сериозен поглед върху Европейския баскетбол и след края на първенството изразиха своето мнение за него. Тримата дадоха отговор по три различни теми, които включват младите таланти, изненадите и най-добрите треньори.

Поглед към бъдещето:
ДК: "Европейските фенове имаха възможност да видят Ян Весели отново в действие след две години и след първенството повечето си мислят, че предстоящият сезон в НБА ще е критичен за неговата кариера. Ако чешкото крило най-накрая получи повече игрово време, и то най-вече на позиция 4, то няма лимит в потенциала му.
Някой, който със сигурност ще получи достатъчно игрово време като нов капитан на Олимпия Милано е италианецът Алесандро Джентиле. Той е не изпитва страх (колко 21-годишните играчи, които не се плашат от сблъсък във въздуха с Марк Гасол?) и той влезе в големия баскетбол с манталитета да бъде шампион и доминиращ играч.

МУ: "Алесандро Джентиле от Италия бе звяр и водеше отбора си като реализатор със средно по 14.2 точки и при стрелбата с 45.6%. Повече от това, той дори показа невероятна уравновесеност в напрегнатите ситуации и спечели доверието на съотборниците си. Доста от НБА скаутите ми казаха, че той е техният Топ млад талант.
Хърватинът Дарио Шарич бе леко разочароващ и не избухна така, както някои се надяваха. Въпреки това той все пак беше един от основните състезатели допринесли за достигането на хърватите до полуфинал и показа достатъчно, за да се види, че има светло бъдеще.

ДХ: Много играчи могат да бъдат избрани тук. Шведът Лудвиг Хакансон не се срамуваше от прожекторите, въпреки че е едва на 17 години. Сергей Карасьов показа, че Русия има изгряваща звезда на хоризонта. Сърбия пък имаше страхотни млади таланти като Богдан Богданович и Василие Мичич. Центърът на Франция Алексис Аженса показа, че все пак може да има НБА бъдеще, а Зоран Драгич впечатли с напредък на цялостната си игра за домакина Словения.
Представянето на Дарио Шарич за Хърватия обаче бе невероятно. Той може и да няма супер показатели (5.5 точки, 3.1 борби и 0.9 асистенции средно на мач), но той определено настрои играта си от крило, което да бележи, към тежко крило. 19-годишният играч се е научил как да играе без топка и само може да изпъква оттук нататък."

Най-голямата изненада
ДК: "Някой може да направи избор от редицата представяния, които бяха под очакванията, но нека си останем към позитивните изненади: Италия, Украйна и Хърватия. Последните дойдоха на Евробаскет 2013 с марката - талантливи играчи, които не могат да играят като отбор, на които не им пука за страната и т.н. В началото допуснаха унизителна загуба от Испания, но след това останаха заедно и щом си спомниха какво е да играеш за победа, спечелиха осем мача поред."

МУ: "Това беше турнир на неочакваното. Видяхме Белгия да излиза напред и да остави следа. Украйна игра ултраумен баскетбол и се доказа, като изненадващо издържлив отбор. Новото поколение на хърватите разцъфна, а въпреки че Сърбия падна на земята на четвъртфинала, има надежди за следщото десетилие за този отбор. Но достатъчно запомнящи се бяха и главните провали: Русия и Турция. Нова беше напомняне, че историята не значи нищо, ако не докараш талант и пълна концентрация, на и извън терена.

ДХ: Нека започнем с лошото. На хартия Турция бе считан дори за претендент за титлата. Може би контузията на гарда Йомер Онан точно преди турнира се отрази, но те не трябваше да са така лоши и да са с баланс 1-4. Присъствието на Хидо Тюркоглу изглежда повече пречеше, отколкото помагаше на тима - той не игра при единствения успех на турците над Швеция. Старши треньорът Богдан Таневич призна след елиминацията, че той е гледал напред към втората фаза. Няколко дни по-късно той подаде оставка.
Най-голямата изненада в добрия смисъл трябва да е Украйна. Тимът никога не бе стигал до втората фаза, но накрая игра четвъртфинал и се класира на шесто място, което донесе и участие на Световното догодина - това беше една страхотна история. Няколко играчи се показаха като състезатели на високо ниво и домакините на Евробаскет 2015 имат доста причини за надежда."

Най-добрите треньори
ДК: "От многото кандидати, Божидар Малкович е този, който ще получи най-малкото похвали, със сигурност по-малко отколкото заслужава. Сръбският треньор на Словения определи ясна роля на всеки един от своите 12 играчи, направи така, че всеки един да покаже най-добрите си качества на терена, а като цяло отборът успя да скрие своите слабости и то много, много успешно.
Югопластика, Лимож, Панатинайкос и Уникаха Малага направиха нещо подобно, когато Малкович водеше тези отбори. Те играеха диаметрично различни стилове баскетбол, но винаги възможно най-добрите възможност според играчите, с които разполагаха."

МУ: "Не може да бъде лесно да си Йонас Казлаусказ. Имаш толкова много талант, толкова много дълбочина, толкова много опции. В пътя на Литва към финала, той разместваше ротацията си - едни играеха титуляри в дадена среща, а в друга започваха на пейката, но той уцелваше точните лица всеки път. Това също така защити избора му да отиде в Словения с микс от опит и младост, а не тотално да обнови отбора."

ДХ: "Да, Италия си тръгна с празни ръце - дори без място на Световното първенство, но трябва да се отдаде дължимото на треньора Симоне Пианиджани. Той трябваше да промени манталитета и стила на игра на отбора в последните седмици преди първенството, заради редица контузии. Той създаде здраво сплотен и играеш с изключителна енергия екип около триото Марко Белинели, Луиджи Датоме и Алесандро Джентиле. Само с един център в състава, някак си Пианиджани накара крилото Николо Мели да си мисли, че е център, а младокът издържа. В крайна сметка три елиминационни мача за Италия в рамките на три дни се оказаха прекалено много за неопитния и неширок състав на Пианиджани. С повече почивка Адзурите можеше и да продължат да играят, считаният от много за най-добър баскетбол от първата фаза, която те минаха като единствен отбор без поражение."