Без битка няма победа

Евробаскет 2013 доказа, че ако не се бориш на 100% 40 минути, няма как да успееш

Феновете на Левски имат транспарант, на който пише "Без битка няма победа". Разбира се в случая посланието е пределно ясно и няма да се спираме на проблемите на футболния отбор на "сините" в последните години. Думата тук е за завършилото преди дни Европейско първенство за мъже, което се проведе в Словения.

На шампионата отборите показаха, че без да се бориш от първата до последната секунда няма как да спечелиш. Типичен пример за това е отбора на Турция, който дойде с огромно самочувствие, което меко казано му изигра лоша шега. Сребърните медалисти от последното Световно първенство може да не защитават медала си, ако не получат уайлд кард за догодина, а това е следствие на факта, че просто те не се бореха да си заслужат мястото. В подобно състояния, макар и не чак толкова сериозно, бяха и отбори като Русия и Полша.

От друга страна тимове като Италия, Украйна, младият отбор на Сърбия, Хърватия и въобще всички приятни изненади на шампионата - се бореха от начало до край и поради това имаха успех. Здрава борба, битка за всяка педа на терена и изключително старание в защита - това са нещата, които в днешно време могат да ти носят победи. Да, понякога можеш да спечелиш и с нападение, но това са единични случаи. За да играеш в защита, обаче трябва и сърце, а това не всеки го има.

Давам такива примери разбира се и заради отсъствието на националния отбор на България на този шампионат, а и заради неуспеха в предварителната квалификация за Евробаскет 2015. Президентът на БФБ Георги Глушков често обича да казва, че иска от нашите национални отбори да играят здраво и концентрирано 40 минути, а не 39. Именно това понякога е разликата между нашите тимове и останалите. Чудесен пример ни дават в момента и волейболистите, които именно с невероятна концентрация до последно, успяха да измъкнат два мача и да отидат на полуфинал.

След края на мъжките квалификации четох някъде коментари, че преди винаги сме печелели с много вкарани точки, а сега причината за отпадането от Естония е, че не сме вкарали. Време е най-накрая да разберем, че в момента на първо място в баскетболна Европа е защитата. За всеки сериозен треньор най-важно е отборът му да се раздава в защита и чак след това идва нападението. Разбира се и то не е маловажно, но в атака винаги може да се случи да нямаш късмет, да имаш лош ден и играта ти да не върви. В защита обаче, за да искаш да постигнеш нещо, трябва да си на 100% във всеки един момент. Това идеално се видя и на Европейското. Да, Франция бе най-резултатния отбор, но спечели полуфинала с Испания и финала с Литва след страхотна игра в защита, откъдето пък идваше и доброто нападение.

През лятото имах възможност да гледам някои от нашите национални отбори, някои повече, а други по-малко. С някои изключения видях, че има такива, които не се стараят в защита или пък такива, които се стараят, но просто не могат или не знаят как играят в защита. Не обвинявам никого конкретно, защото вината е комплексна - и на треньори и на състезатели, а вероятно и на медии, защото много си мълчим. Време е обаче да погледнем реалността и да си зададем въпроса: Искаме ли да напредваме и поне малко да се доближим до останалите или ще я караме така и ще си живуркаме? Дано това лято и тези резултати са ни помогнали да разберем къде сме, къде грешим и сме си взели поуки. Ако това не се е случило, то ще става по-зле. А повярвайте ми - ако сега оплюваме някои национални отбори при подрастващите, то ако промяна няма - ще ставе все по-зле!

Колкото до самото Европейско не е нужно да се впускам в някакви анализи дали Франция е заслужила титлата си или не. Всеки е гледал и може сам да си прецени. Въпросът е по-скоро имаше ли България място на шампионата в Словения или не?! Нека всеки си зададе сам този въпрос и да си даде отговор.