Борислав Хаджирусев: Много ме боли, че почти нямаше български треньори в залата на турнира БУБА Къп

Това беше удобен случай да си сверим часовниците с отбори от страни, чиито мъжки национални отбори участват на Европейското, казва президентът на БУБА

В края на миналата седмица в София се проведе единственият международен турнир по баскетбол за деца в България – БУБА Къп. За пръв път в петгодишната му история мачовете се играха в зала „Румен Пейчев” в центъра на столицата ни. В надпреварата за момчета родени след 01.01.2001 г. взеха освен домакините от БУБА участие отбори от Босна и Херцеговина, Македония, Гърция, Сърбия, Италия. Всички те с изключение на нашия тим са представители на страни, чийто мъжки тимове участваха на завършилото в неделя европейско първенство в Словения. Със сигурност организацията на такъв турнир не е лесна, а и струва доста пари, което не е маловажно. Домакините поемат всички разходи, а на гостуващите тимове остава да си платят само пътя до София. Вече пета година БУБА прави тази надпревара благодарение най-вече на бизнесмена и бивш баскетболист Емануил Божков. Турнирът се получи изключително добър и бе доста посетен от страна на родители, роднини и приятели на децата. Зала „Румен Пейчев” в неделния ден, когато бяха последните мачове, бе почти пълна. Този факт трябваше да направи един човек невероятно щастлив, един човек, който става и ляга с баскетбола, а пък пък през последната седмица май не му е останало много време да ляга. Става дума за президента на БУБА Къп Борислав Хаджирусев. Уви! Няколко часа по-късно той ми се обади и с разтреперен глас ми каза: „Този път ще говоря. Не мога повече да мълча. БОЛИ МЕ!”. А човек, който познава добре Боби знае какво означава това. Той избягва да е под светлината на прожекторите, но този път изглежда му е „прекипяло”. В следващите редове публикуваме монолога на Боби Хаджирусев, който е доста показателен за днешната ситуация в родния баскетбол. Между редовете може да прочетете и причините за фиаското на почти всичките ни национални отбори през лятото.

„Много ме боли. Този турнир ни струва доста – и нерви, и усилия, и безсънни нощи, и пари не на последно място. Няма да назовавам точна сума, но тя е петцифрена. Вече пета година го правим и резултатът от него е само морален. Невероятно е усещането, когато видиш щастието в очите на децата. Тук е мястото да благодаря за тазгодишното провеждане на турнира на Емо Божков и на всичките, работещи в нашия клуб – Мъни Марков, Еми Кръстева, Ани Мазнева, Светла. За пръв път участващите отбори бяха изцяло от чужбина с изключение на нашия. Много удобен случай да си „сверим часовниците” с тимове от държави, чийто мъжки отбори участваха на европейското в Словения. Да разговаряме с колегите, къде грешим в работата, какво трябва да направим, за да бъдем по-добри, защото се видя през лятото къде сме на европейската баскетболна карта. Уви! Вече няколко дни си мисля защо, с много малко изключения, българските треньори не дойдоха в залата. Тя е на изключително удобно място – в центъра на София. Предишните турнири бяха в зала „Христо Ботев”, но този път с помощта и на президента на ЦСКА Роберт Гергов, надпреварата бе на може би най-удобното място за такова състезания. През тези три дни в залата видях само: Георги Младенов, Явор Аспарухов, Емо Бонев, Борислава Мандур, Йордан Колев, Христо Ценов, Ачо от Славия, Даниел Димитров и май дотук. Максимум още един, двама да е имало.

Меко казано съм възмутен! Със сигурност някои може да ми се разсърдят, но този път ще кажа всичко, което съм го премълчавал през годините. Турнирът не го правим за нас, а за българския баскетбол като цяло. Целта не е да видим конкретно нивото на нашия клуб, а да премерим сили с отбори от други държави и да видим дали и по какво отстъпваме. Не мога да разбера и защо не дойдоха хора от Левски, с които сме партньори. От треньорите в клуба единствено Явор Аспарухов бе в залата, но например Гогов (б.р. Иван), Иво (б.р. Ивайло Константинов), Еди (б.р. Еди Вълчев), отговорникът за детско-юношеската школа Ивайло Равуцов, Ратко Йоксич трябваше също да присъстват. Поне според мен. Отсъствието на родните треньори си го обяснявам с типично българската злоба. „Какво да им гледам турнира на тези милионери от БУБА”. Точно така през годините взеха да ни викат „милионерите”, а това е толкова далеч от истината, колкото България от истинския баскетбол.

Друго, което искам да споделя е от съдийско естество. Тъй като това е международен турнир от съдийската комисия решиха да искат такси на съдии, секретари и комисари като за международни мачове. Друг е въпросът дали например имаше нужда от комисар, тъй като в предишните години, когато наставаше някакъв спор винаги мен ме викаха да се разбера с треньорите на отборите. Като искат да се плаща като на международни турнири защо не свириха международни съдии? Преди време Генералният секретар на БФБ Елеонора Рангелова ни беше събрала и говореше как трябва да си помагаме взаимно, дори понякога и без пари. На въпрос дали това се отнася и за съдиите, тя отговори положително, като дори даде пример, че в други държави, например Франция, по такива международни турнири се свири безплатно с цел трупане на опит от реферите. А у нас? Само това перо ни излезе четирицифрена сума.

И накрая използвам случая да се изкажа по решението на УС на родната федерация за броя на чужденците в първенството. Няма как да развиваме наши играчи, като се дава толкова шанс на такъв тип чужденци. Младите играчи може и да не са достатъчно подготвени, но с търкане на пейката те по-подготвени няма да станат. Предлагам вече да се сложи лимит на българските баскетболисти – по двама в отбор и след време да го закрием този спорт.”

Послеслов: Очаквайте коментар по темата!