Сашо Везенков: Отбор като Лукойл Академик не може да бъде апатичен

Телефонът на Сашо Везенков в последните дни дава непрекъснато заето. Всеки иска информация от първо лице. След вчерашната си среща с вече бившия треньор на Лукойл Академик спортният директор се съгласява да говори, a след „задължителната част“ той се отпуска и говори с усмивка за децата си и дори за голямото си хоби.

- Г-н Везенков, Вие често сте се изказвали на висок тон, че проблемът на българския баскетбол е в треньорите. Но ето че в новата история на Лукойл Академик през клуба са минали 15 треньора, а към днешна дата тимът няма наставник...

- Нашата народопсихология май е нещо сбъркана...Но вината в нашия случай не е само на треньора. Само преди три месеца бе предложен поста на спортно технически директор на Тодор Стойков. Но той отказа! Питайте го вие защо! Бях упрекван в какви ли не грехове, но от сегашните играчи в отбора само Димитриос Вергинис бе доведен от мен. Всички други са по желание на Костич. В повечето клубове в Европа и в нашия конкретно селекцията се прави от спортния директор и в по-голяма степен от треньора. Той иска даден играч, почваме да го гледаме, срещаме се с мениджъри. Пасва ли му характера на отбора. Всичко, което е необходимо се прави...

- Излиза, че е имало напрежение вътре в отбора.

- Пак казвам играчите са доведени от треньора! Не искам да звучи като оправдание, но на няколко пъти сме били сред 16-те най-добри отбора в УЛЕБ. Ама те и другите отбори се развиват....Всеки трябва да си носи отговорностите. В първите три мача от тази кампания загубихме буквално в последните минути и се борихме до края. А срещу Игокеа накрая видях в баскетболистите ни апатия и безразличие. Дали ще бият или ще паднат им беше все едно. Ето това не можех да позволя да продължава. Отбор като Лукойл не може да е апатичен!

- Като лично Ваша грешка какво отчитате дотук?

- Аз доведох Оливер Костич в Правец. Аз го предложих за гласуване на борда на директорите на „ЛукОйл“. Но трябва да е ясно, че нашият отбор не е място да се учи да е треньор, който и да било. Да, Костич е много подготвен и един от най-добрите скаути в Европа. Но не му беше мястото при нас. Все едно е Миро Ралчев да стане треньор на първия в Румъния.

- Факт е обаче, че освен Марин Докузовски и Йовица Арчис друг треньор не се е задържал повече от едни сезон.

- Марин сам си тръгна при първия престой. Съдбата на Арсич бе решена от загубата с 1 т. от Вильорбан. И падаш от Вильорбан, а не от Крива паланка... Желко Лукаич бе на път да остане. Водехме преговори за нов сезон, но получи невероятно предложение от Сургут, на което ние не можехме да реагираме по никакъв начин. Голямо текучество имахме в началото на сезон 2008/2009, когато при нас почна Любо Минчев. Тук аз имам един голям грях, грешка или както искате го наречете. Свата дума за освобождаването на Антонио Бъркс. Уникален гаф! Гард, играл в Минесота и къде ли още не, не пасна в схемата на Минчев и го освободихме. На негово място дойде Кевин Крюгър. С Бъркс нямахме загуба нито в Европа, а Левски и Самоков ги биехме с по 20 т. Махна се и Минчев, за кратко пое Петко Маринов и след това Георги Младенов. Като се върнете назад в години обаче ще видите, че болшинството от треньорите ни са завършвали сезоните си. Пак ще се върна на Костич. Един ден той ще бъде много, много добър треньор. Но все още му липсва опит, куца му комуникацията с играчите. Досега той е работил с баскетболисти в Евролигата, където нещата са на светлинни години оттук. Може би пък е товарил с повече работа нашите момчета, отколкото те могат да поемат?

- Можеше ли подобно нещо да се случи в звездния отбор на Балкан от края на 80-те години?

- Не, категорично! И тогава не биехме кой знае какви светила на клубно ниво, но имаше фигури, личности. Няколко години отборът живуркаше в средата. Чак през 1984 г. станахме големия отбор на Балкан, който спечели три титли и три купи на България. В отбора тогава бяха и Данчо Колев, Емил Йонов, Коки Пеев, Венци Славов...Да не говорим пък в националния отбор. Там бяхме само приятели. Живеехме заедно. Участвахме в почти всяка европейско първенство. Подготвяхме се централизирано. Дори в понеделник и вторник тренирахме с националния отбор, а до края на седмицата - в клубния. Аз обаче не обичам да се връщам назад в годините. Трябва да гледаме напред. Сега всичко е по-различно. Отваряш компютъра и научаваш всичко за всеки. Залите бяха пълни. Нямаше други забавления.

- А спомняте ли си онзи мач от европейското първенство през 85-та във Франция, когато водите на ФРГ с 29 т.?

- Тогава бяхме много подготвени. Бихме Израел и Чехия, която в последствие игра финал. Да, водехме с много, но с няколко тройки ни обърнаха и в продълженията паднахме. Не мога да обвинявам никой за това. Вината си беше изцяло наша. Но изпуснахме златен шанс. Нашият набор 62/63 беше много силен. Не изпускахме голямо първенство. Два пъти ставахме трети в Европа при младежите.

- Връщам Ви на публиката. Многозина смятат, че мача с Игокеа, Левски и ЦСКА го взимаха само с публика....

- Това е огромен проблем. Не само на нас. Ако Гугутката не организира левскарите никой няма да ходи и Левски да гледа. Ако имахме поне една победа в Еврокъп тази година смятам, че срещу Игокеа щеше да има повече хора. Феновете ще се върнат с добрите игри. 3 лева е билетът, хайде не заради нас, ама Химки да погледат поне...625 лв. е приходът ни от този мач. А от Игокеа - 238 лв. На турнира в „Арена Армеец“, когато в София игра Барселона имаше 4000 зрители...Трябва да се знае, че баскетболът е бизнес на много високо ниво. Печели се от посещение, абонаментни карти, постъпления от ТВ права. В Испания например отборите разпределят по 300-400 000 евро от излъчване. Но каналът, който излъчва, плаща по 20 млн. евро за правата. Цената слиза на 10 млн. евро по време на криза. За какво говорим въобще?

- Докъде стигат мечтите ви когато говорите са сина си Александър Везенков?

- (Смее се) Искам да стане голям баскетболист! Но най-вече да е жив и здрав. Той е още в началото на пътя. Има талант, но трябва и да работи много. Мисля, че рано разбра, че спортът и в частност баскетболът не е забавление, а тежък труд. Радвам се, че е в правилни ръце, в Арис си го отглеждат добре.

- Иска ли Ви съвети?

- Да, опитвам се да му втълпя, както и на нашите млади играчи, че трудът е в основата на всичко. Във всеки отбор има млади и стари. Отколешна максима е, че „зайците“ трябва да тренират, а „старите пушки“ да се пазят до четвъртък-петък, за да са свежи за мачовете в края на седмицата. Докато преди можеше да пробиеш само с талант, в наши дни това е невъзможно.

- Гледа ли ли сте му мачове от новия сезон?

- Не, за съжаление. Много пътувах, а и със сегашните проблеми... не остава време.

- А внучката си виждал ли сте скоро?

- Да, имах това удоволствие. Тя е на 8 месеца, но върви доста едра. Очакват и тя да стане баскетболистка. Е, може и волейболистка (смее се).

- Имате ли хоби, остава ли ви време за това?

- Най-голямото ми удоволствие е да поиграя тенис в Спортния комплекс в Правец, който, смея да твърдя, е на европейско ниво. Обичам тази игра и използвам всеки свободен миг, за да отида на корта.

- А следите ли финалния Мастърс в Лондон?

- Да. От години съм голям фен на Новак Джокович. Той е наше момче. Не изпускам голям турнир.

Надежда Кожухарова, "Меридиан мач"

__________________ 

Заповядайте в онлайн спортен магазин SportForMe

Харесайте BGbasket.com във Фейсбук

Следвайте BGbasket.com в Туитър