Александър Алексиев: Нашите деца са по-талантливи от италианските, но не толкова възпитани

13-11-2013 14:10 | Иван Вълчанов

Българският треньор Александър Алексиев работи в Италия през последната година. За последно у нас той беше част от БК Шампион 2006, а в Италия води женски отбор от втората дивизия и девическа формация. В момента той е в родината и скоро очаква ново предложение от италиански отбор. Ето какво каза той за BGbasket.com за работата си там и своите планове:

- Как се стигна до това да работите в Италия, точно кога стана и в кой град заминахте?

- Винаги съм искал да се състезавам в чужбина като играч, както и като треньор и ето, че като треньор стана. Запознах се с един агент, с когото работихме две години преди да замина и той ми намери отбор. Дължа страшно много и на приятелката ми, която живееше там и благодарение на нея научих бързо езика и разбрах доста за манталитета на хората.

- С отбори на каква възраст и в кой клуб работихте?

- Първо бях на лагер близо до Болоня, там са ме харесали, след което се озовах в град Фоджа, Южна Италия, където бях треньор на женския отбор в серия В. Хареса им как работя и започнах работа с 19-годишни момичета.

- Познавате ли българи, занимаващи се с баскетбол, в клуба или в града, в който живеехте?

- В отбора имахме българка, на която помогнах да дойде, от която съм доволен като игра.

- Доволен ли сте от прекараното време и начина на работа и живот там?

- Нивото на женската серия В е високо, някои отбори са като нашите женски. Видях и работих с доста класни състезателки, от които и аз получих нови знания. Доволен съм от работата си с момичетата. Победихме шампиона на нашия регион у дома и всички бяха много щастливи.

- Какво Ви направи най-силно впечатление от средата, отношенията в Италия, както извън баскетбола, така и вътре в него?

- В Италия ми направи силно впечатление, че всяко населено място има зали и отбори, както детски, така и мъжки и женски. По мачовете ходят хора на всякаква възраст – от деца до баби и дядовци и всички те живеят със спорта. Има доста добри треньори, от които може да се научи много. Приличаме си по начина на работа за някои неща, въпреки че за мен моделът е Сърбия. Според мен нашите деца са по-талантливи, но не толкова възпитани – това видях като разлика. Иначе Италия е страхотно място живеене – красива природа, уникална кухня, доста добре изглеждащи хора.

- Какви са правилните действия за развитие на един играч и за един треньор на подрастващи?

- Това, което виждам в баскетбола в днешни дни е, че много страни се развиха като игра. Аз лично съм привърженик на бившите югославски републики, Испания, Гърция, Литва, Аржентина, разбира се и САЩ, която е притегателна за всички. Младите трябва много да тренират извън редовните тренировки, да се хранят правилно, да се образоват и да гледат положително напред. Хубаво е да гледат европейски баскетбол, да се учат от играчи, които са хитреци на терена, като Спанулис, Диамантидис, Ясикевичус, Пау Гасол, Наваро, както и тези от по-старото поколение – Сабонис, Петрович, Джорджевич, Дивац, Данилович, Кукоч. А ние – треньорите трябва да следим новостите, за да се развиваме. Един треньор за мен е добър, когато развива индивидуално играчите си, прави добър колектив и е перфектен тактик и мотиватор и да изгражда характери и победители. Бог в тази работа е Желко Обрадович.

- Какво според Вас пречи на развитието на баскетбола в България?

- Проблемът е, че трябва спешен закон за спорта и да се намери начин той да се спонсорира. Трябва да се създадат нови баскетболни центрове и да се възродят старите, но това става с много пари.

- Какво Ви мотивира да работите и Ви прави щастлив?

- За себе си съм научил много от престоя ми в Шампион 2006 с Лъчо Коцев, там се работи правилно. Не мога без спорт, това е страхотна енергия. Абсолютен фен съм на тениса, играя по приятелски турнири, а гледам с интерес Федерер, Надал и Джокович.

- Какви са плановете и целите Ви – завръщане в България или оставане в чужбина?

- В момента чакам обаждане за женски отбор в малък град до Бари в Италия. Надявам се да се върна там, въпреки че пропуснах началото на сезона, но всяко зло – за добро.