Как един играч променя съдбата на един клуб

Точно по това време, преди девет години, отборът на Индиана Пейсърс бе ударен от истинска атомна бомба, в баскетболен вариант. Отборът сам си причини такъв удар, че се сравни със земята, и дълги години не можеше да се надигне.

Сбиването в Детройт, седмицата преди Деня на благодарността през 2004-та година, разбира се бе лош миг за цялата Лига, истинска катастрофа по отношение на публичния образ и дисциплината.

За Пейсърс, нещата бяха още по-тежки. Тези безумни няколко минути унищожиха отбор с шампионски потенциал.

След сезон с 61 победи, достигнали финал в Конференцията, Пейсърс имаха здрав състав, от звезди в разцвета на силите си - Джърмейн О`Нийл, Рон Артест и Стивън Джаксън, плюс все още полезния Реджи Милър, който започваше последната си година, с надеждата най-после да спечели шампионски пръстен.

Същата тази вечер, противникът Детройт Пистънс бе победен, задушен от запазената си марка - унищожителна защита, и Индиана бе на път към баланс от 7 победи и 2 загуби.

Бъдещето на този отбор изглеждаше бляскаво, но случилото се в "Дъ Палас" го опетни, и бързо го помрачи.

След като наказанията бяха намалени този сезон, те успяваха да поддържат баланс от победи и загуби, но следващите шест сезона пораженията се натрупаха, доста под средното ниво.

Цяло десетилетие им отне да го преодолеят, много мъчни мачове, играни пред почти празни трибуни, защото и феновете им бяха отвратени от случилото се. В крайна сметка, Индиана успя да се извади от дупката.

Този път, вече има различен облик. Този път, има различна звезда.

В сряда вечер, Индиана записа десетата си победа, в 11-я си мач за сезона, със 103-96 срещу изпитващия проблеми тим на Ню Йорк Никс. Мачът бе сравнително интересен, включваше обрат за Пейсърс, спорно, но в крайна сметка правилно съдийско отсъждане в последните секунди на редовното време, и истинска доминация на Пол Джордж на финалната права.

Мачът бе точно от онези, за които Пейсърс е създаден да печели. Те не правиха нищо особено добре, особено стрелбата им изобщо не вървеше, като стреляха едва 32% в първите три части, и в един момент изоставаха вече с 13 точки.

Но заради облика си - да се защитават и да се борят под коша неспирно, те спечелиха като гости, без да са на най-доброто си ниво. И защото имат Джордж, който е олицетворение на факта, че кармата се обръща в полза на Индиана.

"Това е едно от нешата, които президентът на отбора Лари Бърд искаше да създаде, когато трябваше да променя имиджа на клуба. Ние променихме имиджа си на базата на момчета с чудесен характер, но това не просто спря с такива, които нямаше да влязат в проблеми извън терена. Той искаше да направи състава от момчета, които се вълнуваха именно отбора да е на първо място" коментира треньора Франк Вогъл.

Пейсърс така и не стигнаха дъното, никога не се оказаха късметлии в драфта и поради това така и нямаха избор сред първите девет в тези години. Точно №10 бе Пол Джордж, когото те толкова бяха харесали, че бяха готови да пропуснат градския любимец Гордън Хейуърд. С №17 през 2008 година те избраха крехкия и неразвит Рой Хибърт. Те рискуваха като пратиха избора си, който после се оказа Кауай Ленард, в замяна на Джордж Хил. Те подписаха с Дейвид Уест като свободен агент, когато други се притесняваха за коляното му. Те поеха риск заради миналото на Ланс Стивънсън, защото Бърд вярваше в него. Всички тези ходове бяха в план с мисията на Бърд и всички се оказаха сполучливи.

В понеделник преди заминаването на Пейсърс за серия от гостувания, репортер на ESPN отиде в Индианаполис за интервю с Пол Джордж. Той отказа да бъде интервюиран освен, ако не са включени и останалите от стартовата петица - сякаш е куортърбек звезда от гимназията, който настоява да се отдаде дължимото на тези пред него.

Без значение какво си мислите за молбата на Джордж, която го кара да изглежда добър съотборник, тя е напълно в тон с неговата природа и с идентичността на този отбор на Пейсърс.

Да си добро момче няма голяма стойност в НБА. Джордж обаче е и човек, който може да вкара 17 точки в последната част и в продължението, както направи снощи, а от другата страна да пази Кармело Антъни сам и да го удържи до стрелба 1 от 10 през второто полувреме. Трудно е това да се открие в един и същи човек, но Пейсърс изглежда го имат в тяхната 23-годишна звезда.

"Който и да е най-добрият външен играч на противника, той го пази през цялото време, докато е на терена. Да можеш да правиш това и след това да можеш да носиш и тежестта в нападение, това е много впечатляващо" коментира отново Вогъл.

Миналата година тази роля се падна на Джордж, когато опция №1 на Пейсърс в нападение - Дани Грейнджър се контузи още в първата седмица на сезона. Джордж не беше напълно готов изведнъж да стане топиграча на своя отбор. Това се видя и в първите мачове в началото на сезона.

Ако сега бяхме ноември 2012, а не 2013 година, Джордж нямаше да вкара 35 точки и Индиана щеше да загуби от Никс. Миналият сезон започна с 3 победи и 6 поражения, докато тимът все още бе шокиран от загубата на Грейнджър, както сега се случва точно с Никс след контузията на Тайсън Чандлър.

"Миналата година щях да отстъпя, щях да погледна към друг да поеме тази роля" коментира Джордж последните минути на мача, където всяко отиграване се чертаеше за него. "Тази година, този път ще съм по-агресивен. Имам повече увереност в себе си. Трябваше да се науча."

В края на миналия сезон Джордж вече бе свикнал с ролята. Той се сблъска здраво с ЛеБрон Джеймс във финалите на Източната конференция. Краля бе по-добър в тях и имаше по 29 точки, 7.3 борби и 5.3 асистенции, като почти през цялото време бе пазен от Джордж. Самото крило на Индиана пък правеше по 19 точки, 6 борби и 5 асистенции.

В мач №1 от тази серия Джордж вкара тройка, за да го прати в продължение, след това вкара три наказателни удара преди Джеймс да отбележи победния кош преди сирената. Снощи Джордж отново вкара три наказателни удара и 10 секунди преди края прати мача с Никс в продължение.

След като Хийт остраниха Пейсърс в седмия мач, когато Джордж изигра един от най-слабите си мачове за сезона, отбелязвайки само 7 точки, той буквално се обсеби около идеята да е готов за следващия си шанс. Новата му роля го бе хванала неподготвен миналия сезон, този щеше да бъде различно.

Той прекара лятото тренирайки стрелби, които би могъл да опитва в края на равностойни мачове. Тренираше създаване на пространство за стрелба и шутове със защитник в лицето. Точно както и трите му стрелби в продължението срещу Никс, което донесоха победа на Индиана.

"Той не беше готов да носи товара на нападението, което му се наложи да прави след контуцията на Дани. Тази година той разбра какво ще се иска от него и тежестта, която ще е на раменете му и това се показва в момента" каза пък Дейвид Уест.

Грейнджър отново е аут, като сега има контузия в прасеца, която се оправя бавно. Пейсърс имаха проблеми и с травма на Джордж Хил и реално все още не са били в пълен състав и не са достигнали потенциала си. Но за първи път от 19 ноември 2004 година, този таван изглежда безграничен. Тимът, който е ултра-уверен в себе си го знае, знае го и изгряващата му суперзвезда.

"Много хора просто са родени с това. Чувствам, че и аз съм роден с това, но не знаех как да го правя. Работя върху това, уча се как да го направя" казва Пол Джордж.