Джими, ти си тук!
Три години вече минаха, но аз още не мога да повярвам, че НЕГО го няма! На 3 декември 2010 г. към обяд ми се обади Тити Папазов и с разтреперен глас ми каза, че Румен Пейчев е починал. Изкрещях от болка! Първоначално не повярвах. Надявах се, че информацията е прибързана. И до днес, колкото и наивно да звучи за мнозина, си мисля, че това е някаква лоша шега. Дали истинският Румен Пейчев не е отишъл някъде, където да си почине малко от злобата, омразата, лицемерието, лъжата, което цари в нашето общество и в частност – баскетбола?! И един ден ще се върне, като на лицето му ще е отново неговата леко загадъчна усмивка.
Уви! Това няма да се случи, но винаги, когато си спомням за Джими, а това се случва много често, по някакъв начин сякаш ставам по-добър. Забравям поне за миг всички тези недъзи на живота ни и гледам по-щастливо на обкръжаващата ни действителност. Разговарял съм с много хора за НЕГО, които го познаваха и странното е, че и те се чувстват по този начин. Естествено, Румен Пейчев не беше светец, но бе истински, добър ЧОВЕК! Такъв, какъвто поне аз не съм срещал друг.
Джими, 1096 дни вече те няма физически до нас, но аз знам, че си тук. Всеки път като вляза в залата на стадион Българска армия, която благодарение на Чакмака и Роби, носи твоето име, чувствам, че си ТУК! Всеки път, като видя твоята снимка над входа на залата, чувствам, че сякаш ни казваш: „Обичайте баскетбола! Това е най-великият спорт!”
Джими, ти си тук и винаги ще бъдеш, докато сърцето ми бие, докато има баскетбол у нас!
В края на сезон 2013/2014 BGbasket.com за четвърта поредна година ще връчи награда за Най-етичен треньор на името на Румен Пейчев. Носителят й ще бъде избран чрез анкета сред всички треньори в мъжките и женските първенства на България.
__________________
Заповядайте в онлайн спортен магазин SportForMe
Харесайте BGbasket.com във Фейсбук
Тагове: Румен Пейчев



.jpg)

.jpg)


.jpg)
.jpg)
































