Трагедия, но на кого му пука!

Баскетболът ни е трагедия! И няма светлина в тунела, дори и от идващия влак! Причините за това мое категорично заключение са много. Написах този коментар след дълго време мълчание и очакване да се случи нещо! Написах го, защото наистина ми пука за баскетбола ни, с който съм вече 36 години. Написах го въпреки че едва ли някой ще се трогне от думите ми. Най-много да си навлека негативи. Но последното няма значение, ако накарам поне един човек да се замисли. Той може да го обсъди с втори. Двамата с други двама и т.н., за да настъпи някаква реална промяна в любимия ни спорт, който върви стремглаво надолу. И за това виновни са всички, защото днес на никой не му пука какво ще се случи утре. Наистина живеем във вълчи времена. Болно ни е обществото, болен ни е спортът, болен естествено ни е и баскетболът. И ако не искаме да носим след някоя друга година ковчега му, всички ние трябва да бъдем лекарите. Няма да назовавам имена, защото българинът и в частност в баскетбола всички са тънкообидни. Нека всеки си мисли, че не става дума за него, въпреки, че материалът е за всички нас, които живеем с баскетбола ден и нощ по един или друг начин. За които баскетболът е и съдба за добро или лошо!

И началото за промяната трябва да бъде от вчера. Няма време!

Като за начало трябва категорично да изчезне лицемерието – така характерно за тези географски ширини. На първо време да спрем да се мразим и да започнем да се уважаваме. Да спрем да търсим вината винаги извън нас. До кога треньорите ще говорят зад гърба на колегите си и ще се мразят един друг? До кога съдиите ще водят пунически войни? До кога фенове и родители ще псуват като хамали 12-годишни деца от съперниковия отбор и ще замерват с конуси, бутилки и други подобни предмети съдии и комисари? До кога състезатели ще говорят зад гърба си? Добре че поне на терените демонстрират някакво привидно уважение един към друг. Не обичам да правя сравнение с минали години, но фактите са такива – тогава бяха аматьори с професионално отношение към баскетбола, а сега са уж професионалисти, но с аматьорско отношение към любимата игра. Да не говорим пък за младото поколение, което е на светлинни години назад в отношение с връстниците си от други държави – пример: резултатите от последните европейски първенства и особено участието на турнира в Турция за кадети наскоро. Тук отварям една скоба, за да поздравя Любо Минчев и неговия екип за чудесната идея да направят дискове за всяко едно от близо 40-те деца в тази възраст, които бяха селектирани, върху какво трябва да работят. Тези дискове са били изпратени по клубовете, но познайте дали някой ги е гледал. Точно заради това, което казвам по-горе за омразата между треньорите. "Кой е пък този Минчев, че ще ми казва как да работя", си казва "великият" български треньор. Погледнете анонимния форум, в който Любо бе обвинен в хиляди грехове и отказът му да работи за националния отбор е логичен днес. Дано обаче преосмисли решението си, защото той е един от хората, които вървят в крачка със съвременния баскетбол.

До кога от федерацията няма да обявяват спортния календар при подрастващите за сезона до последния възможен момент. Имало е случаи дори месец преди финалите на републиканските първенства да не се знаят точните дати и мястото на провеждане. Дано с новите промени и намаляването на броя на финалистите това да се промени. Не на последно място до кога журналистите ще бъдат пристрастни към един или друг отбор, един или друг треньор, към един или друг състезател и няма да говорят и пишат това, което виждат и мислят, а ще им налагат мислите? Отделен въпрос е, ако не разбират баскетбола, но тогава пък не им е мястото в него. Пример: последните първенства за мъже и жени, в които интрига без съмнение има, но качеството е на много по-ниско ниво. Но като четеш вестници, сайтове, слушаш радио и телевизия и, ако не си гледал мачовете, си мислиш, че у нас се играе извънземен баскетбол. Но идва лятото – времето на националните отбори и бързо, бързо „извънземните” са приземени. Участието на няколко клубни отбора в евротурнирите през есента пък приключва набързо с изключение на Еврохолд Балканската лига, където просто регламентът не позволява това.

Какъв е смисълът например от дамското първенство в този му вид? Кой има полза от него освен начесването на крастата и на егото на някои? За какво има толкова много чужденки? Добре един отбор ще стане шампион, носител на купата, но какво печели българският баскетбол от това? Нито има спонсори – отборите пътуват в деня на мачовете заради липса на пари! Нито публиката се е върнала по залите – средно по 200-300 зрители в мачовете с малки изключения. Нито има повече деца по залите – само 19 отбора (девойки старша), с три повече при кадетките, 28 тима при 14 годишните, 21 – при 12 годишните. Като се знае, че голяма част от трениращите играят в две възрасти – около 500-600 момичета максимум се занимават малко по-активно с баскетбол. В женските отбори пък треньорите използват в даден мач по 6-7 състезателки, като половината от тях са на терена през 38-39 минути от времетраенето на двубоя, а много често и играят без смяна – нещо немислимо за съвременния баскетбол. Приносът за женското първенство към българския баскетбол клони към точката на замръзване. От младите ни състезателки единствено Борислава Христова, Теодора Динева и Калина Аксентиева са получили шанс и са го използвали – останалите са само за тренировъчен процес. Някой ще каже: защо не се преборят за мястото си в състава? Защото рядко им се дава възможност, а и сега за съжаление са такива поколенията, че трябва по-различен подход.

В мъжкото първенство е малко по-различно, защото поне има телевизионен интерес и се въртят малко повече пари. Но и там качеството не е на кой знае какво ниво. Много често се наблюдава надхвърляне и надвкарване, а основните правила за играта в защита, която е основна част от съвременния баскетбол, са пренебрегнати или напълно липсват.

Всичко казано дотук е една малка част от проблемите на баскетбола ни. Написаното няма за цел да обижда някого, а да провокира! Дано съм успял, защото както казах в началото, за съжаление ако не започне да ни пука за любимата игра, а само да живуркаме покрай нея, скоро и това няма да можем да правим! Всичко ще бъде само и единствено на аматьорски начала. А хората, ръководещи този спорт трябва да използват максимално добре медийния и по-специално телевизионния интерес – в последната половин година три български телевизии - Диема, Нюз7 и БНТ- излъчват баскетбол (европейско, НБЛ мъже, ЕВРОХОЛД Балканска лига, евротурнири), а към тях може да прибавим и Евроспорт 2 с Еврокупата, и интернет сайтовете Sportmedia.tv, BGbasket.com и Viasport.bg с много български баскетбол.