Мнение на Елена Станкова относно материал в BGbasket.com

(сн. lap.bg)

21-02-2014 11:00

Старши треньорът на Хасково 2012 - Елена Станкова, поиска право на отговор във връзка с материала "Трагедия, но на кого му пука?" публикуван в BGbasket.com на 19 февруари (сряда). Верни на традицията да се дава думата на всеки, който застане с името си, BGbasket.com ви предоставя писмото на Елена Станкова. Публикуваме го без редакторска намеса:

Уважаеми господа,

провокирана съм да Ви пиша от материала на г-н Тодор Димитров, озаглавен „Трагедия, но на кого му пука!”. Е, тъй като на мен ми пука, и след повече от 15 години присъствие и работа в женската част имам позиция по въпроса и бих желала да публикувате мнението ми.

Ще лимитирам коментара си по отношение на частта от материала, отнасяща се за женския баскетбол. Тук е много важно широката аудитория, имам предвид състезателки, треньори, ръководители, родители, спонсори, управляващи баскетбола, съдии, и всички, чувстващи се пряко или косвено свързани с темата, да получи по-ясна представа коя е ситуацията в българския женски баскетбол, определяна като трагична и на кого му пука.

Първият въпрос в материала е: „Какъв e смисълът например от дамското първенство в този му вид?”. Дамското първенство в НБЛ-жени е първенство, което се менажира от Националната Баскетболна Лига, то е комерсиално по своята същност и базирано на правилата, произтичащи от този му характер. В НБЛ, в този си формат, това първенство се категоризира като професионална лига. Анализирайки тези факти, отговорът на този въпрос е ясен.

Следващото питане е: „Кой има полза от него освен начесването на крастата и егото на някои?”. Тук авторът трябва добре да конкретизира, защото в този си първобитен вид въпросът не може да получи първобитен отговор. От двугодишния си опит в НБЛ-жени, искам да уверя аудиторията, че ако някой чеша краста и его, със сигурност заплаща много висока цена. Всички хора, ангажирани пряко с подготовката и участието на отборите в НБЛ-жени, са подложени на големи отговорности и всекидневно преодоляване на съвкупност от проблеми, предопределящи съществуването, бъдещето и нивото на отбора.

Следващ въпрос: „Добре един отбор ще стане шампион, носител на купата, но какво печели българският баскетбол от това?”. Лично мен такова питане ме озадачава. Разбира се, че трябва да има първенство, трябва да има шампион, трябва да има носител на Купата, защото всичко това е един прекрасен завършек за онези от нас, които са успели да свършат работата си по най-добрия начин. Тези две отличия са белязани с неимоверните усилия, положени, за да бъдат извоювани. „Какво печели българският баскетбол от това?” – можем да изброим няколко позитивни факта. В НБЛ-жени има 7 отбора, на които трябва да бъде погледнато като на 7 проекта, структури и тяхното развитие. Всяка една от тези структури има за цел привличане на спонсори и тези спонсори се привличат имено за спорта, а не за други дейности. Чрез спонсорите навлизат все повече и повече капитали в българския баскетбол, а без финансиране нито една структура не може да се развива. Не може да се развиват детско-юношеските школи без представителни отбори. Излишно е да обяснявам присъствието на Прийст Лодърдейл какъв бум предизвика сред младите състезатели преди години и мотивира много момчета да се запишат към любимия спорт. Такъв поразителен ефект предизвиква и нашата състезателка Уолтия Рол, която е драфтирана в Минесота Линкс, WNBA. Подобна е ситуацията и в другите клубове. Дори само тези два факта са достатъчни.

„Нито има спонсори – отборите пътуват в деня на мачовете заради липса на пари.” – това, че няма спонсори не е вярно. Тези, които са известни – Велдер груп, Самел 90, Ел Би Булгарикум, Оргахим, таксиметровата компания 8806, Лукойл,ролята на общините, особено Община Монтана прави чудеса за спорта в града, със сигурност пропускам някои, но повечето от отборите имат по няколко спонсора. Аз мога да изброя колко фирми ние ангажирахме към баскетбола, освен генералния ни спонспор Ел Би Булгарикум – Делена, Емо тел, Геле спорт, Еском, ММ, Монстър фитнес Каменец, Флеър с прекрасната си спортна екипировка. Освен гореизброените,на сайта на Дунав Русе ще намерите имената на още осем спонсора от различни браншове, ангажирани с проекта. Аналогична е ситуацията и в останалите клубове. Това, че насочихме вниманието на тези фирми в баскетбола, а не в друга посока, е много печелившо за българския баскетбол. Всичко това не се постига с чешане на краста, а с всекидневна работа. В държава, в която все още няма Закон за спорта е много трудно да убедиш спонсорите, че трябва да вложат парите си именно в баскетбола. Едно такова питане обезличава тези рекламодатели, спонсори и дарители, а това е некоректно.

„Нито публиката се е върнала по залите – средно по 200-300 зрители в мачовете с малки изключения”. Ами, не е вярно, отидете в Русе, ще ви настръхнат косите, огромна публика, елате в Хасково, пълни трибуни и щастливи хора, дори, когато губим те са на крака и ни аплодират, отидете в Монтана, няма свободно място, не по-различно е на другите места. А на полувремето и след края на мачовете картината е трогателна, малчугани, щастливи, изпълват игрището и треперят от щастие, че са част от празника и имат шанс да се снимат и прегърнат своите любими каки! Е, това, ако е малко и не топли сърцата,и не си заслужава,кажи му тогава чешане на краста!

„Нито има повече деца по залите...”-по залите е пълно с деца, комерсиалната лига НБЛ е вкарала в залите много деца и им е създала идоли за подражение и без да критикувам, тук е ролята на БФБ да има ангажимент към тeзи деца, да се създаде проект и стратегия за развитие на детско-юношеските школи,което не е задължение на НБЛ.

„Приносът на женското първенство към българския баскетбол клони към точката на замръзване” – дали? Тук е много важно кой къде вижда тази точка и изобщо вижда ли такава. Да ликвидираме ли първенството, за да замръзнем тотално или да го развиваме!? Изброих по-горе основателни причини, за да го има първенстото. Имената на Българските баскетболистки не се свеждат само до Борислава Христова,Теодора Динева и Калина Аксентиева. В НБЛ-жени играят много български баскетболистки,които дадоха по 7-8 години от кариерата си още в ранна девическа възраст, посветиха се на националните отбори, в резултат, на което претърпяха и тежки контузии, но вдигнаха глави и се върнаха! Да закрием ли първенството за тях!? Младите момичета, които искат да играят трябва да знаят, че ги очаква много труд, за да се случи това, нищо не се получава наготово и в НБЛ се влиза подготвен. Тук напълно подкрепям идеята на Президента на Федерацията, младите таланти да се развиват в А-група, а най-качествените да отиват в професионалния спорт. Това без спонсори няма да стане, без участието на Федерацията също и трябва да бъдем много внимателни в крайните си становища за приноса на първенствата ни. И понеже, авторът казва, че останалите млади момичета били само за тренировъчен процес, искам да се върна към доброто старо време, от което имах честта да бъда част. Познавам съсътезателки, които изчакаха години, за да дойде техният шанс, да заиграят в основните състави на отборите си, а това бяха състезателки с добри качества. И, когато става въпрос за поколенията, че трябва по-различен подход и съм съгласна, и не съм. Нали ние ги възпитаваме тези поколения, ценностите не са сменили същността си! Аз раговарям във феисбук с много млади състезателки, които дори не са ми приятели там, но ми пишат лични съобщения и съм наясно, че поколенията не са по-специални, а ние сме изгубили формата, под която да построим и подредим ценностите им.

Никога не съм подлагала на съмнение любовта на Тодор Димитров към българския баскетбол, той е огромна част от неговия живот и смисъл. И болката, че много неща куцат в баскетбола ни, явно провокира у него тези въпроси и основателно! Но, нека не чертаем мрачни картини! Нека всеки от нас да даде своя принос, но компетентен,защото качество се гради на базата на познания, а не на ентусиазъм!

Тагове: НБЛ - жени, Хасково 2012, Елена Станкова