Чужденци, чужденци и пак чужденци

Нищо ново под слънцето. За българската баскетболна общественост изобщо не е изненада, че след Нова година, с наближаването на турнира Купа България и края на трансферния прозорец отборите от ТЕСИ НБЛ се „подсилват” за решителните мачове. Подсилват се, разбира се, с чуждестранни попълнения, които също са толкова добре познати на българския баскетболен фен. Но по-скоро познати като явление, а не като играчи и имена, защото само след три месеца той няма да ги види и чуе отново. Те идват, за да си свършат работата – да доведат до по-предно класиране, ако може някой и друг медал и по този начин да се отчете някакъв успех.

Колко обаче е ценен този успех и каква е цената, която българският баскетбол плаща за него? Нима един комплект медали е по-ценен от развитието на младите български играчи?! Е, така излиза! Тази година в турнира за Купата ще участват доста сериозен брой чужденци – цели 27, при това в два от отборите няма нито един. Те идват с ясна цел – успехи.

И пак стигаме до смисъла от тези успехи – какво, като станеш носител на Купата или стигнеш до полуфинал в плейофите, да кажем, но два месеца след това националният отбор се загуби още по-дълбоко в малките улички на европейския баскетбол. Защо титлите и купите трябва да са самоцел, а не развитието на българските играчи, а с това и на баскетбола ни? И ако някой все още вярва на думите, че чужденците вдигали класата на първенството и помагали на българските играчи да се развиват, то той е просто обикновен глупак. Те служат за псевдо-успехи и за замазване на очите на спонсорите. А последните, ако си мислят, че наливат пари в българския баскетбол, са в жестока заблуда! Те просто наливат пари в джобовете на чужденците – „суперзвездите” на ТЕСИ НБЛ, за които обаче никой в Европа не е чувал или поне малцина са направили име.

Чуждестранните играчи в българското първенство в честия случай се купуват „на килограм” – те са евтини, с ниска класа и сравнително голямо желание да натрупат статистика, за да отидат в по-силно първенство от следващия сезон. Затова са и толкова оборотни. Има причина те да идват в българското първенство и тя е, че не са си намерили отбор никъде другаде, а в момента, в който си осигурят такъв, си плюят на петите. Или започват да искат повече пари и са сменени със следващата партида, която не си е намерила отбор и е прибягнала до това да дойде в нашето първенство.

Нека ръководителите на отборите и спонсорите си зададат много сериозно въпроса дали си струва да бъдат влагани толкова пари в треторазрядни чужденци, вместо в развитие и работа в школите. А дори възникват и спорове около това кой колко чужденци има, кога ги е купил и защо. Решението е елементарно, разберете го! (това се отнася до членовете на УС, които в голяма степен представляват водещите клубове в България).То трябваше да бъде взето преди много години и се състои в това да бъде ограничен броят на чужденците в отборите. Който иска да играе в Европа, нека си купи колкото играчи иска, но да има лимит на тези за родния шавпионат. Не виждате ли, че положението става все по-страшно и че почти няма изход и спасение?

Кой ще играе в националния отбор през лятото, Брандън Хийт, Аландо Тъкър, Ноа Далман, Милян Пупович, Шон Барнет, Джеймс Анакриън? Не, вероятно техните имена никога повече няма да бъдат чути в България. Защото тези играчи представляват краткосрочни решения – да изкараме Купата, да изкараме сезона. Те не са чак толкова класни и никой не иска да ги задържи, а и не им се стои в първенството ни, което колкото е интересно, е многократно по-некачествено и изостанало от всичко, свързано с европейския баскетбол. Не е вярно ли? Ами вижте как игра националният ни отбор миналото лято, както и това преди него, и предното. Вижте как ще играе това лято, особено без близнаците Иванови... Поне засега списъкът на националния отбор е без тях, като надеждата е поне единият да се съгласи да облече екипа на България.

На нас – журналистите ни се изтъркаха езиците от говорене, а после ние сме виновни за неуспеха на националния отбор. Създавали сме напрежение, пишели и говорили сме по такъв или онакъв начин. А всъщност май ние сме единствените, на които им пука за баскетбола и когато кажем истината, боли. Защото ние не трябва да замазваме очите на спонсори и не трябва да чешем его. Ние сме най-пристрастните фенове, само че отборите, за които викаме, не са клубни, а национални – осем на брой. Те обаче страдат заради клубните и заради липсата на контрол в последните.

При жените бе взето едно добро решение – намаляването на броя на чужденките, а това трябва да се случи и при мъжете, защото мъжкият национален отбор е лицето на страната пред баскетболния свят.

Чужденците и особено американците са почти неконтролируеми. Поне така показват проявите на терена. Много често те изиграват дадена ситуация по тяхно виждане, а не както им е начертал треньора. По информация на BGbasket.com на един мач дори тъмнокож баскетболист казал на своя наставник по време на прекъсването: "Кой си ти, че да ми обясняваш. Аз съм играл в големи клубове, а ти къде си бил треньор?". Друг пък казал по време на тренировка: "Днес съм дошъл да стрелям, а не да правя тактика" и целия план на заниманието било променено. И това е само малка част от проявите на тези толкова "нужни" за българското първенство чужденци.

Друг повод за размисъл – защо отборите ни нямат успехи в Европа? Нямат, защото европейските турнири започват с началото на сезона, когато отборите ни са съвсем нови – няколко нови чужденци, които според треньорите са много силни, но им трябва време да се сработят и опознаят. И тъкмо да го направят, първата фаза свършва, а с това традиционно и българското участие в евротурнирите. Друг факт в тази връзка – в НБЛ, сезон 2013/2014 ще участва един-единствен чужденец, който миналия сезон игра в България – Брандън Хийт. Всички, включително и той, са се разделили с отборите си след края на сезона.

Самият Тодор Стойков го каза и ако не вярвате на нас, повярвайте на него. След като се отказа, той сподели, че е много по-добра идея за едни и същи пари да подпишеш с двама или трима много класни играчи, които наистина да правят разлика (както Пи Ел и Браянт Смит навремето), отколкото да купиш петима, просто защото имаш право да го направиш. Двама класни играчи наистина биха дали смисъл на любимите думи на треньори и ръководители, че „вдигат класата на първенството и помагат на българите”. Но не и петима, които не само не са добри играчи, а и отнемат времето на българските. Как разбрахме, че не са добри играчи ли? Мястото на отборите ни в евротурнирите ясно говори за това.

Като хора, които милеят за баскетбола ни, на моменти се отчайваме, но няма да се откажем от това да бъдем коректив (една от основните задачи на медиите) и да казваме истината.

Опитът на други държави е доказал, че правилният начин е този и колкото по-скоро се вземат мерки, толкова по-добре.

Журналистите не сме националисти, а хора, които осмислят случващото се, хора, които милеят за баскетбола ни и предлагат решение. Ако то бъде взето, след време ще се радваме на успехи и развитие в баскетбола и всички заедно ще се гордеем, запомнете думите ни!

Послеслов: Обърнете внимание колко истински фенове ще има в залата за купата, извън платените такива. Просто на българския баскетболен запалянко вече не му пука за неговия любим отбор, пълен с анонимни чужденци.