Левски и приносът за израстването, честта и славата на спорта в България

Това е откъс от намиращия се в печатна фаза алманах за българския баскетбол. Двата тома на авторската книга на журналистите Михаил Делев, Лилия Янкова, Хари Латифян и екипът на BGbasket.com – „Баскетболът  – играта на личностите”, ще бъдат представени в последните дни на месец март т.г.

В частта „Центровете” софийският „Левски”, който вече е с вековна история, има своето достойно място заради изключителния принос за израстването, честта и славата на спорта в България.

И в „Левски”, както година по-рано това са сторили „белите”, е издадена брошура по случай тържественото честване на 75-годишния юбилей на спортното дружество, визирайки за начало рождената дата на футболния клуб през 1914 година. В

брошурата четем:

„Според вестник „Спортен преглед” (брой 2-3 от 1 септември 1925 г.) началото на баскетбола у нас трябва да се търси ... някога в 1917 г., когато за пръв път тогавашният „Атлетик” въведе дамския баскетбол ... Последовател на „Атлантик” става „Левски”, който в края на 1918 г. създава баскетболен отбор”.

Длъжни сме да се вмъкнем с едно уточнение. На други страници в алманаха, в частта „Баскетболът в България” е написано, че „... началните крачки на организирания баскетбол в България са пряко повлияни от спортен клуб “Атлетик”, който е признат като институция още през 1919 г. със заповед № 753 от 23 май на министъра на вътрешните работи и народно здраве. Тогава към клуба е утвърдена секция по баскетбол и са сформирани мъжки и женски отбори. Скоро след “Атлетик” в София се появяват и отбори на Офицерския спортен клуб, на спортен клуб “Борислав”, на спортен клуб “Левски”, на спортен клуб “Футбол” и други...” Явно, разминаването е само в годината на признаването на „Атлетик” и министерската заповед за това. Но нали вече стана дума за благородното „надцакване” в писането на историята. Продължаваме с брошурата за 75-годишния юбилей на „Левски”.

„В състава му са включени известната по онова време балерина Величка Генева, пианистката Дора Куртева, Дора Манчева, д-р Йорданка Разсуканова, Надежда Георгиева, Надежда Дацова, Соня Чолакова, Сузана Стоичкова и други. Този състав се запазва до 1924 г. В музея на „Левски-Спартак” се намира снимка на отбора от 1919 г., на която се вижда как изглеждат тези спортистки – облечени с дълги поли, с шапки, обути със сандали. Отборът на „Левски” става първенец на София през 1923 г.

На първенството на София в дамската група А през 1924 г. вече обновеният състав на „Левски” е отново първенец – от 6 мача без загуба спечелва 6 точки. В отбора, запазил се до 1930 г., са Вера Петрунова – добра лекоатлетка, плувкиня и тенисистка, Вяра Николова, Елисавета Групчева-Доспевска – капитан на отбора,  д-р Мария Димитрова-Соколова, Николина Николова, Мария Димитрова, Соня Батанджиева, Сузана Стоичкова, Теофана Димитрова-Георгиева и Невена Димитрова.

През 1924 г. на първенството за мъже, група Б, представителите на „Левски” са на четвърто място. Едва в началото на 30-те години мъжкият баскетбол става по-популярен и по-масов. За кратко време, благодарение на Христо Хайтов, в „Левски” е създаден добър отбор. Баскетболистите Божидар Такев, Веселин Темков, Асен Димитров и Кирил Хайтов са в основата и на националния отбор на България. През 1941 г. левскарите записват първата си международна клубна победа – над отбора на АСО (Братислава)”.

Заради хронологията на изписаните събития в „синята” юбилейна брошура се налага да отворим нова скоба. И да припомним, че     юбилеят се е чествал в годините преди демокрацията, когато за МВР и за връзките с него се говори и пише много внимателно... Авторите на историята, сложена в брошурата, демонстрират неточни познания за периода преди, а и след 9.ІХ.1944, като изтъкват успехите на отборите на „Раковски” и ги приписват на левскарите. Така се трупат неточности и около успехите на „Спартак”. Всеизвестно е, че дълго време в комунистическата власт „синьото” спортно дружество се нарича „Динамо” и представлява съсловието на пощенските работници и служители. Никога преди обединението им през 1969 година не е имало нещо общо между „Левски” и „Спартак”. През 1947-а, когато се създава спортно дружество „Спартак” на МВР, към него се присъединява спортен клуб „Раковски”, заедно с още няколко квартални клубчета. В „синьото” дружество приемат „Спартак” като своя съставка, но си приписват и активите от по-далечно минало на неговите съставни части, каквато е клуб „Раковски”. Грешка, уважаеми „сини фенове”. Ето как е направена.

„В началото на 40-те години добри баскетболни отбори има „Раковски”. От жените най-изявени са Калинка Симанова, Олга Николова-Амброзиева, Димка Арнаудова, Тотка и Катя Съриеви и други, а от мъжете Петър Симанов, Борислав Дуйловски, Васил Танчев, Борислав Стойчев, Стоян Стоянов, Франц Ходоновски, Ангел Колешков и други. Сред най-добрите състезатели е Петър Симанов, който поема и функциите на треньор”.

Ползотворната кариера на младия Симанов е прекъсната, когато „Раковски” се прелива в „Спартак”. Кадровиците от МВР веднага издават заповед, че един колежанин от Френския колеж не може да бъде в техните редици. И го освобождават. Симана отива в „Локомотив”, където го поемат по-либерално настроени  партийни другари. Те го насочват да работи с най-малките юноши.

„До 1944 година в България са организирани само два турнира за държавно първенство на мъжете. Първият е през 1943-а в София. Титлата печели „Левски” след два полуфинала и един финал. Следващата година на второто държавно първенство „Левски” губи от „железничарите” и взима сребърната купа.  

След 9.ІХ.1944 г. настъпва прелом в развитието на баскетбола, разширява се неговата масовост. В периода до обединението (1944-1969) мъжките отбори на „Левски” (с първи капитан Иван Матев-Матето) и на „Спартак” по отделно стават шампиони на България за 1945, 1946, 1947, 1954, 1956, 1960, 1962. Победната щафета продължава  с още 9 златни обиколки – 1978, 1979, 1981, 1982, 1986, 1993, 1994, 2000, 2001. Силни играчи играят за двата отбора през тези години. Първите майстори на спорта са:  реабилитираният Петър Симанов, получил благословията от „службите” да се върне в родното гнездо, Васил Кунчев, Георги Димитров-Сома, Велко Велев, Антон Кузов, Николай Семерджиев... После Илия Мирчев, Атанас Пейчински, Минчо Димов, Христо Дойчинов, Иван Спасов, Румен Спасов, Стефан Стойков, Рашко Златев... И после Атанас Голомеев, Илия Евтимов, Атанас Колев-Пачангата, Валентин Шарков, Георги Димитров, Теодор Моров, Сава Златев, Огнян Русев, Георги Младенов...”.

Жените се възвисяват след „второто причастие” – отбор в сини екипи стъпва на върха чак през 1980-а. Това е ерата на Надка и Петкана, на удивителния млад треньор Славчо Бояджиев и на един красив, колоритен отбор, в който през различни години играят Юлия Боянова, Виолета Новкова, Ани Лабова, Красимира Богданова, Красимира Барзова, Надка Голчева, Петкана Макавеева, Костадинка Радкова, Мадлена Станева, Силвия Германова, Радмила Василева, Красимира Банова, Нина Хаджиянкова и редица по-млади момичета. Цяло десетилетие „Левски Спартак” е най-силният отбор в България, стъпва и на шампионския клубен връх на Европа, след като в добро темпо е загрял с две европейски купи „Ронкети”.

А по-новата история? Тя ще бъде дописвана, ако някои личности и някой по-нов отбор успеят да прескочат голямата пропаст, която се копае между миналото, мечтите и бъдещето.

Баскетболът в „Левски” сега, и отдавна вече без „Спартак”, носи емоции предимно със своя мъжки отбор. В последното десетилетие „сините”, водени от Константин Папазов, имат роля като най-сериозен конкурент на „Лукойл Академик” в борбата за титлата и поддържат на високо ниво интригата и емоциите. Няколкото вицешампионски титли и трите купи на България са безспорно доказателство.

Най-големите успехи на

„Левски” и „Левски Спартак” (София), жени:

Шампионки на България: 1980 (треньор Станислав Бояджиев), 1983 (Станислав Бояджиев), 1984 (Станислав Бояджиев), 1985 (Станислав Бояджиев), 1986 (Станислав Бояджиев), 1987 (Нейчо Нейчев), 1988 (Нейчо Нейчев); вицешампионки: 1979, 1982, 1989, 1990, 2004, 2005; бронзови медалистки: 1945, 1948, 1957, 1972, 1973, 1992, 2000, 2001.

Носителки на Купата на България: 1969 (Иван Цончев), 1972 (Иван Цончев), 1974 (Иван Цончев), 1976 (Иван Топалов), 1977 (Станислав Бояджиев), 1980 (Станислав Бояджиев), 1982 (Станислав Бояджиев), 1983 (Станислав Бояджиев),  1985 (Станислав Бояджиев),  1986 (Станислав Бояджиев), 1987 (Нейчо Нейчев), 1989 (Георги Димитров), 1991 (Иван Коконов).

Носителки на европейската купа „Ронкети”: 1978 (Станислав Бояджиев), 1979 (Станислав Бояджиев).

Носителки на купата на европейските шампионки: 1984 (Станислав Бояджиев).

Финалистки в европейския турнир за купа „Ронкети”: 1975 (Иван Цончев).

на „Спартак” (София), жени:

Вицешампионки: 1948, 1949, 1950; бронзови медалистки: 1951, 1953, 1966.

Най-големите успехи на

„Левски” и „Левски Спартак” (София), мъже:

Шампиони на България: 1942 (Христо Хайтов), 1945 (Христо Хайтов), 1946 (Христо Хайтов), 1947 (Христо Хайтов), 1978 (Евелин Косев), 1979 (Петър Симанов), 1981 (Нико Грозев), 1982 (Георги Димитров), 1986 (Атанас Голомеев), 1993 (Миле Протич), 1993 (Миле Протич), 2000 (Константин Папазов),

2001 (Константин Папазов); вицешампиони: 1943, 1969, 1970, 1971, 1974, 1975, 1977, 1980, 1983, 1984, 1985, 1987, 1988, 1992, 2003; бронзови медалисти: 1962, 1965, 1966, 1972, 1989, 2002, 2004, 2008.

на „Спартак” (София), мъже:

Шампиони на България: 1954 (Петър Шишков), 1956 (Петър Шишков), 1960 (Петър Шишков), 1962 (Петър Шишков); вицешампиони: 1947, 1958; бронзови медалисти: 1955, 1957, 1959, 1961. 

Останалата част от историята на един от най-великите български баскетболни клубове може да прочетете в Алманаха.