Най-емоционалната купа в последните години

В понеделник в София завърши поредното издание на турнира за Купата на България. То предложи безкрайно много, а за съжаление и грозни сцени, които не трябваше да се допускат от участвалите в тях.

Естествено най-доволни след турнира са в Левски, които спряха сушата от четири години без трофей и три изгубени финала в надпреварата. Привличането на Брандън Хийт, за когото Тити Папазов се бореше от известно време, се оказа повече от решаващо. Той, заедно с Лайънъл Чалмърс, носеше Левски на финала и на практика двамата победиха варненци. За отбелязване е и подобренага игра на Чалмърс, който през сезона не показа почти нищо от потенциала си, Сега с Хийт обаче явно нещата ще са други и гардът ще може да се изяви в друго лице. Играта на Левски обаче не блестеше и именно върху това трябва да се замислят в тима. "Сините" наистина притежават много висока класа и ако с времето играчите на тима се сработят, то Тити Папазов е прав, че трудно някой ще може да ги бие в плейофна серия. Класата я има, въпросът е самите играчи да го проумеят и да работят за целите си до края на сезона. 

Заслуженият финалист, а може би и изпуснал и самият трофей, е отборът на Черно море Порт Варна. "Моряците" показват постоянна игра през целия сезон и го доказаха и на купата. Не всеки ден отбор вкарва 101 точки на Балкан и 97 на Левски, а черноморци го направиха и ако те бяха взели купата нямаше да е незаслужено. Комбинацията между Педжа Стаменкович и Милян Пупович е убийствена, а вдъхновената игра на Асен Великов, Станислав Цонков и Симеон Илиев допринася много и за настроението и естествено за класата на отбора. Само можем да гадаем какво можеше да стане на финала, ако Алесандър Йевджич не бе контузен в края на полуфинала, но и това е част от спорта. До края на сезона варненци ще се борят да запазят второто си място, а те приемат и Левски и Балкан, което е плюс за тях. Със сигурност ще се борят да стигнат до финала, а ако това стане няма да е изненада за никого.

За втора поредна година Рилски спортист завоюва бронза, а тимът заслужава много похвали за представянето си. Само преди две седмици никой не слагаше самоковци в сметките си, но те се доказаха и се поздравиха с успеха в края. Да изиграеш четири мача за четири дни на високо ниво и в четвъртия да вкараш 96 точки на отбор, който през сезона те бие два пъти категорично заслужава много поздравления. Рилски наистина промени коренно играта си в сравнение с предишните няколко седмици и това даде резултат. Естествено не можем да поднимем страхотната победа над шампиона Лукойл Академик, която вдъхна увереност на тима и за сблъсъците с Левски. Да, самоковци могат да се чувстват до извесна степен ощетени при първия мач със "сините", но в края те имаха шанс да спечелят и могат да се сърдят само на себе си. И в преиграването се бориха здраво, а пък в мача с Балкан си заслужиха напълно успеха. За съжаление Рилски бе част и от най-грозната сцена на турнира, но за нея после.

Балкан започна с убедителна победа над неубедителния Ямбол, но след това тимът не приличаше на себе си. Цял сезон ботевградчани се опитваха да играят силна защита и това на моменти им се получаваше, но в случая изобщо не стана. За трети пореден път обаче те не намериха отговор за нападението на Черно море и на полуфинала бяха надиграни от варненци допускайки 101 точки в коша си. След това в мача за третото място пък балканци не се възползваха от предимството да почиват, а Рилски да играе четвърти мач за четири дни. Балканци влязоха в турнира с амбиции дори и за трофей, но с играта си те не показаха, че има с какво да ги защитят. Естествено в тима има класни състезатели, а до края на сезона предстоят още много битки. Ботевградчани имат качествата да се борят за челни класирания и съм сигурен, че Ацо Тодоров и момчетата му ще се опитат да поправят грешката си и да постигнат успехи в ЕВРОХОЛД Балканска лига и в ТЕСИ НБЛ.

За Лукойл Академик почти няма какво да се каже. Това, което се печеше просто се случи, а мнозина очакваха моментът да назрее точно в турнира за Купата на България. Още в началото на престоя на Димитрис Галанис у нас стана ясно, че треньорът не е за клуб от ранга на Лукойл Академик. Къде поради късмет, къде поради класата на състезателите му, той спечели доста мачове, а и влезе в турнира с поредица от победи. Шампионите наистина не приличаха на себе си в мача с Рилски, но за това вината естествено е и на самоковци и похвалите трябва да отидат за тях. Предстои да видим как ще отговори Сашо Везенков на предизвикателството на Левски и какво ще се случи до края на сезона. Той със сигурност обаче предвижда да е много интересен.

Останалите три отбора на купата отпаднаха безславно още в първите си мачове, като може би най-сериозни похвали можем да отправим към Черноморец, който с много камерен състав се бореше срещу Левски. Естествено разликата в края бе голяма, но бургазлии поне не се предадоха.

Разбира се не можем да подминем и скандалите на тази купа. Причината за преиграването на първия полуфинал стана ясна, а това е прецедент у нас, или поне аз не съм чувал да се е случвало такова нещо. Да, мачът се преигра и Левски отново победи, а след това стана нещо, което бе изключително грозно. Това, което се случи между Тити Папазов и Борко Чилингиров не се нуждае от коментар просто защото е наистина грозно. Само ще кажа, че когато аз бях в залата в този момент изпитвах срам. Познавам и двамата и знам, че обичат безкрайно много баскетбола. Без значение дали е между тях или други, такива спорове са абсолютно безсмислени, а усилията трябва да бъдат насочени в друга посока. Да, сега идват класни и не дотам класни чужденци, които попълват отборите. Тити, а и не само, обаче постоянно тръби, че ние сме назад спрямо баскетболна Европа и е прав. Вместо обаче той да ходи да дразни публиката от Самоков, а двамата с Борко да се карат и Папазов да го удря, нека всички се замислим върху бъдещето на тази игра у нас и има ли въобще тя такова. От скандали никой няма полза, освен ако те не доведат до нещо положително. Дано в случая е така.

Сега предстои третият етап на редовния сезон, а след това е плейофите. Битката за титлата тепърва се разгаря, а нещата ще стават още по-сериозно. Затова нека отборите да се борят с всички средства само на терена и накрая най-добрият да спечели - без значение дали се казва Лукойл Академик, Левски, Черно море, Балкан или друг. Нека и феновете да спечелят. Какво по-хубаво от това, което видяхме в зала "Универсиада" в понеделник. Препълнени трибуни, да с футболната агитка на Левски и част от тази на Черно море, но нима и феновете на Партизан, Звезда, Панатинайкос или Олимпиакос не са и футболни фенове. Естествено нашите им остъпват, но нали и другите са започнали отнякъде. Разбира се поздравления заслужават и привържениците на Балкан, Рилски спортист и Ямбол. Те отново подкрепяха своите отбори без да спират и трябва да бъдат уважени. Нека си пожелаем лека полека залите да започнат да се пълнят все повече и интригата в първенството да не спира.