Архивите говорят: Левски-Спартак шампион на Европа; Дойдоха, видяха ги, победиха!

07-03-2014 21:50

Утре се навършват 30 години от паметна дата за българския женски баскетбол – спечелването на КЕШ от отбора на Левски-Спартак на 8-ми март 1984-та година. Тогава на финал в Будапеща „сините” побеждават Золу Виченца от Италия. В тази връзка утре, събота, е предвидено събиране на златния отбор на Левски (повече вижте ТУК). Този юбилей пък е причина BGbasket.com да отбележи в новата си рубрика „Архивите говорят” събитието с материала, публикуван в броя на вестник „Народен спорт” от 10-и март 1984-та година. Ето пълния текст на статията във вестника:

Будапеща, 9 март, Надежда Богданова

Двадесет и една години минаха, докато отново български баскетболен отбор спечели европейската купа, за която вече две десетилетия и половина се състезават шампионките на европейските страни. Това стана на осми март в най-голямата зала на унгарския „Нейпштадион”, когато Левски-Спартак победи на финала италианките от Золу (Виченца) с 82:77 (40:32) – същият този Золу, който през 1983 г. се превърна в шлагер на деня и е 25-ият носител на Купата, подарена от нашия вестник „Народен спорт”. Така синьо-белите сега са в състояние да открият самостоятелна изложба и да подредят в нея всички златни медали, които един клубен отбор може да спечели – от републикански първенства, от борбата за националната купа, от КНК „Ронкети”, от КЕШ! На човек му се иска не да диктува, а да вика по телефона от Будапеща: „Дойдоха, видяха ги, победиха!”

Първите 20 минути играха баскетболистките, следващите 20 минути – нервите и сърцата на баскетболистките.

Левски – Спартак: Голчева 10, Макавеева 6, Радкова 18, Банова 16, Василева 8 (Германова 8, Тодорова 11, Станева 5, Микова); Золу: Горлин 11, Смит 20, Сандон 6, Полини 14, Перуцо 10 (Станцани 4, Пасаро 2, Дзаноти 6, Фулен 4). Съдии Марзен (Фр) и Котлеба (Чех).

В сряда попитах колегата от „Нейпшпорт” Ласло Нискач какво е общественото мнение за предстоящия финал. Отговори откровено: „Повечето от специалистите смятат, че ще победи Золу". Един от деятелите на ФИБА (помоли да не съобщаваме името му) също заложи на италианките със странен аргумент. „Менажерът им е най-силният играч, когото познавам. Винаги е в състояние да вкара решителния кош – играе си с милиони. Когато през миналата година отборът му взе Купата на европейските шампионки, позлати състезателките си – само дето не им купи и златни кецове.”

И все пак победи не Золу, а Левски-Спартак.

Голямата си игра той изигра през първото полувреме, когато зоната на италианките бе разнищена като прояден от молците вълнен парцал. Само една илюстрация: с 16-ата минути резултатът бе 36:20 за българките! В тези 20 минути видяхме баскетбол, с който нашите шампионки печелят уважението и признанието на специалистите: яка защита, умно, рационално нападение, хладнокръвие.

В следващите 20 минути повече от самите състезателки заиграха нервите им. Имаше защо. Италианките смениха зоната си в преса. И макар че това трябваше да се очаква, синьо-белите изпуснаха връзката помежду си. Затова допринесе и обстоятелството, че напъна на Золу дойде тъкмо когато основният състав на Левски-Спартак беше натежал от лични нарушения (33 точки италианките събраха от наказателни удари срещу 22 на българките) и на терена често се извършваше нещо като смяна на караул. След серия недоразумения някъде към 30-ата минута разликата се сви в една точка. Но тогава видяхме и другата страна на Левски - Спартак - тази, с която спечели много чисто човешки симпатии. Изчерпали физическите си сили, изпокъсали нервите си, 7-8 спортистки вложиха в борбата сърцата си. И победиха!

Обикновено при подобни големи победисе казва (и то основателно) - победи колективът. Пак можем да го кажем, но трябва да добавим - и Костадинка Радкова. Тя беше, която се справи великолепно със страшилището Полини (висока 194 см, обявена за прима на Европа през 1983 година). Тя беше голмайсторката ни. Тя беше двигателката на най-точните и красиви взаимодействия край коша на Золу. Затова до 17 часа на Осми март сред баскетболните деятели, събрани в Будапеща, се говореше за чудото Полини, а след 18.30 часа за чудото Радкова.

Надка Голчева си беше Надка Голчева. Ни повече, ни по-малко, а това е в крайна сметка винаги много. Хубава работа свърши Краси Банова. Смело понесе кръста да се бори срещу Бевърли Смит - дошла в Золу от Канада, която игра с крак обрамчен в железно-гипсова шина (след контузия), и с нищо не показа, че се чувства неудобно в нея.

Мисля, че Макавеева изгоря предварително за финала и сега го нямаше нейния блясък, но Нина Тодорова така я замести, че се наложи да даваме доста справки за нея - коя е, каква е, откъде се е появила. Бързо направи фалове, само 20 минути игра се събра на Радмила Василева, но беше истинска игра - с финес, с мозък, точна от гардовата позиция до подкошовете. И все пак не зная как щеше да приключи мача, ако я нямаше Силвия Германова, която заемаше добре мястото на Василева след доста неуместните й фалове. Като младо вино, още непрекипяло, се прояви Мадлена Станева. Има време за нея, ще прекипи, ще се избистри.

След мача, след победата

Борислав Станкович (Юг) - генерален секретар на ФИБА: "По-строен беше мачът БСЕ (Будапеща) - БАТА (Рим) за КНК "Ронкети", който се игра след финала за КЕШ, но срещата Левски-Спартак - Золу беше по-конфликтна, по-драматична, по-взривна. Питате ме за двубоя Полини (Золу) - Радкова (ЛС): вашата централна нападателка надигра съвсем категорично италианката, обявена за номер едно на континента през 1983 година. Това много помогна на българските шампионки."

Робер Бюснел (Фр) - зам.-председател на ФИБА: "Баскетболът е спорт за мислещи хора. И тази вечер победи отборът с по-точна настройка на играта. Много ми харесаха Радкова и Голчева. По едно време ми се стори, че българките изчерпаха физическите си сили, но съм се излъгал - браво, издържаха! Слабост на Левски - Спартак бе играта срещу пресираща защита. Имайте предид, че такава отбрана често ще се използва на олимпийските квалификации и финали. Не може ли да се намери у вас и някое по-високо момиче?”

Засл. треньор Станислав Бояджиев – треньор на Левски-Спартак: „Два пъти спечелихме КНК „Ронкети” с разлика от по 1 т. на финалите. Мислех, че и сега ще стане същото, обаче ни се размина. Доволен съм от състезателките – спортистки са! Ядосвам се само, че не изиграхме заученото за противодействие на преса. Може ли обаче всичко да бъде по ноти, когато насреща ти е съперник, който не гледа със скръстени ръце какво вършиш; съперник и силен, и амбициозен.”

Змс Надка Голчева – капитанка на Левски-Спартак: „За разлика от Золу, ние стигнахме до финала след тежки мачове – с Агон 08, Славия – ВШ (Прага). Това, според мен, се оказа добро, получихме нагласа за борба. Дори когато тази вечер разликата стигна една точка, не ми мина през главата никаква мисъл за загуба. Лошо обаче беше това, че като поведохме с 16 точки, без да искаме се поотпуснахме – особено в отбрана. А със своята защита италианките ни изненадаха. Първа попадна в клопката им Петкана – за да пази лично нея, противникът ни беше извадил един човек от зоната си. После пуснаха отделен човек и за мене. Не сме свикнали с подобен вариант, защото самите ние почти не го прилагаме. Силен, силен мач и с много вътрешен драматизъм.”

__________________

Заповядайте в онлайн спортен магазин SportForMe

Харесайте BGbasket.com във Фейсбук

Следвайте BGbasket.com в Туитър

Тагове: Левски, КЕШ