Станислав Бояджиев: Не беше необходимо да мотивирам момичетата, те знаеха, че са най-добрите

Станислав Бояджиев е треньорът, извел женския Левски до Купата на европейските шампиони точно преди 30 години – на 8-ми март 1984-та година в Будапеща. Днес в националния музей на спорта бе отпразнуван юбилея от постижението, а ето какво сподели Бояджиев за BGbasket.com по време на празненството:

„Точно на осми март, на празника на жената, успяхме да покорим европейския връх и това е последната титла, която липсваше на един клубен отбор. Ние ги спечелихме всичките, защото няма световно първенство за баскетболни клубове. Моментите, които помня, са много, но ние бяхме уверени, имахме това самочувствие, че ще победим и затова победихме.

Мотивация не беше необходима, те бяха стигнали до такова ниво, че знаеха, че са най-добри. Точно в годините ’84-’85 бяхме най-силния отбор в Европа, въпреки че играехме само с българки. В другите отбори имаше чужденки. По пътя, по който минахме, за мен по-трудният съперник беше Агон 08 – един много силен отбор. Просто беше един непобедим отбор, те имаха две американки – капитанката на националния отбор на Щатите Денис Къри беше в този отбор, центъра на германския национален отбор, американка – левичарка и гард, която беше румънка. Загубихме с 3-4 точки, като последният кош беше нередовен и след мача три пъти ме попитаха журналистите защо не съм реагирал на нередовния кош. Аз бях заявил на комисаря, но той ми каза, че кошът се зачита и нямаше какво повече да направя в тази ситуация. Реших, че мача в София ще го играем по друг начин и наистина, мачът в София беше изключителен. Интересът беше страхотен, в залата нямаше места, беше пълна и имаше още толкова хора, които не успяха да влязат. За женски мач, при това четвъртфинал, беше нещо учудващо. Даже и световноизвестният цигулар Минчо Минчев, който беше голям почитател на отбора, ми се обажда и пита кога е мачът. Казах му кога е и той каза, че има концерт в зала „България”. Аз му казах, че съжалявам, а след това той ми се обади и каза „няма проблем, аз си отложих концерта”. Казвам това, за да опиша колко голям беше интересът, просто хората искаха да видят качествен баскетбол на високо ниво. Победихме с 22 точки. Полуфиналът срещу Славия Прага също беше труден, защото чехкините и тогава бяха силен отбор. Хубавото е, че ги победихме там, но въпреки това аз казах, че мачът не е решен, защото много добре знам, че когато победиш първата среща, трудно се играе. Дори ни поведоха с 10 точки на почивката, но в крайна сметка самочувствието, желанието на момичетата ни изведоха до победа и успяхме да ги отстраним. На финала според мен момичетата бяха твърдо уверени, че могат и че ще победят.

Бих искал отново да имаме успехи, но в днешно време това, което липсва, е пирамидата с подрастващите, които ще бъдат бъдещите състезатели. Тази връзка липсва. Бих искал един ден да мога да приветствам било мъжки или женски отбор на такова ниво, но засега само си мечтаем. Аз съм бивш състезател на Левски и на националния отбор, имам 113 мача за националния и съм последният, който е участвал на Олимпийски игри през ’68-ма година. Мъчно ми е, че от тогава нямаме отбор. Тогава бяхме силни и ни уважаваха навсякъде – и мъже, и жени. И Левски имаше силен отбор. Тогава сме играли повече за купа „Корач”. Играехме пред пълни зали, когато още бях в Локомотив, сме побеждавали Реал Мадрид в София. Мъчно ми е, че вече на отбори от този ранг трудно можем да им се противопоставим. Вярно, времената са различни, но ние и преди не сме играли с чужденци и сме побеждавали. Както станахме и шампиони на Европа, защото в Золу, в Агон имаше американки, канадка. Нещото, което липсва, са условията за подготовка, залите, в които да вкараш младежта да спортува, което е най-важното.”

__________________ 

Заповядайте в онлайн спортен магазин SportForMe

Харесайте BGbasket.com във Фейсбук

Следвайте BGbasket.com в Туитър