Памела Дечева: Знаех, че баба ми ме гледа в залата

Памела Дечева постигна много сериозен успех със своя университет Уинтроп, спечелвайки титлата в Big South Conference на NCAA. Това е исторически момент за училището й, тъй като е първа титла в историята, а и за първи път тимът се класира за финалния турнир за сезона. Случайно или не, този двубой се играе на 9 март, а точно на този ден през 1993 година почина бабата на Дечева - легендарната Ваня Войнова, която сякаш е вдъхновила внучка си за победата. Ето и думите на Дечева пред BGbasket.com след триумфа на нейния отбор:

"Още преди началото на мача бяхме под голямо напрежение. По време на редовния сезон Хай Пойнт ни открадна първото място в последния мач и сега всички бяхме решени, че е време за реванш. Стъпихме на игрището с нагласата, че нямаме друга опция освен да си вземем титлата обратно. През първото полувреме си разменихме водачеството няколко пъти. Хай Пойнт пък успя да поведе с 12 точки и това беше моментът, в който си казахме, че това няма да ни пречупи и ще продължим да се борим. Оттам нещата се обърнаха. Започнахме да играем заедно и на полувремето поведохме с 3 точки. След това седейки в съблекалнята знаехме, че те няма да се откажат лесно, а след като второто полувреме започна нещата не изглеждаха добре за нас, тъй като нямахме позитивна енергия. По време на едно от прекъсванията треньорът ни събра и ни припомни, че единственият ни шанс да постигнем мечтите си е ако вярваме в тях. Това ни беше достатъчно. Върнахме се в мача и поведохме с разлика, която беше достатъчна да завършим спокойно и с победа.

Първата титла винаги е тази, която ще бъде запомнена от всички. В момента всички сме под толкова много емоции, че все още не можем да осъзнаем какво постижение и това за нас и за университета. Много от студентите и феновете ни пътуваха четири часа, за да дойдат и да ни подкрепят. Всички са изключително щастливи и ни поздравяват, където и да отидем.

March Madness е турнир, на който всяко едно дете, което играе баскетбол в САЩ мечтае да участва. Само 33 конференции в Щатите имат отбора, което означава, че само още 32 отбора изпитват това, което и ние. Неописуемо е. Отивайки да играем на Мартенската лудост знаем, че ще се изправим срещу един от най-добрите отбори още в първия кръг. По време на редовния сезон играхме срещу някой от големите в страната, включително и бившият ми тим Южна Каролина, които са №4 в момента. Играхме изключително добре срещу тях и паднахме с минимална разлика. Целият отбор вярва, че приключението не е свършило и сме готови да изпратим един от най-добрите отбори вкъщи.

По ирония на съдбата мачът беше на една много специална за мен и моето семейство дата. Тук е моментът да благодаря на жената, която винаги ме е подкрепяла във всяко мое начинание - майка ми. Преди всеки един мач тя ми пише мотивационно съобщение. Сутринта преди този двубой тя ми каза, че на този ден преди 21 години ни остави една много силна жена - баба ми Ваня Войнова, но ми припомни и, че реално тя никога не ни е оставяла. Каза ми, че тя ще бъде с мен в залата по време на мача и ще преживява всяка една секунда. През второто полувреме, когато нещата не вървяха добре за нас, аз си припомних съобщението. Огледах се в залата и по ирония на съдбата имаше точно едно единствено свободно място на първия ред. Почти се разплаках, но си казах, че тя седи точно на това място (както майка ми ми беше казала) и ме гледа. Бях готова да вляза и да играя. Треньорът ме погледна и ме попита дали съм готова, а аз бях повече от готова. Влязох на игрището и вкарах една от най-важните тройки в целия мач, с която поведохме със 7 точки при пет минути до края. Това беше моментът, в който Хай Пойнт не можаха да издържат на напрежението и се предадоха. Знаех, че мачът беше нас. Погледнах празното място в залата и се усмихнах.

Уинтроп е перфектното място за мен. Хората, които работят с нас са изключителни. Учители, треньори, мениджъри - всеки един от тях е професионалист. Феновете ни пък са изключителни хора. Пътуват навсякъде с нас и не спират да ни показват колко много ни обичат. Самото училище пък върви по-добре отвсякога. Трета поредна година съм с отличен успех и получавам награди за успехите ми всеки семестър. Няколко месеца поред бях награждавана за студент на месеца. Времето тук лети и ми остава по-малко от година преди да завърша. На 13 декември завършвам програмата - Бакалавър по Спортен мениджмънт. Следващата ми цел е бизнес магистратура."