They’ve still got it*

Ветераните в НБЛ показват, че младите имат още много какво да учат

Често в българския баскетбол говорим за развитие на младите играчи, за правилни тренировки и достатъчно моменти, в които те да поемат отговорност, за да се изградят като играчи. За да станат големи състезатели обаче, те не само трябва да слушат треньорските наставления, което, разбира се, е ключовото, но да имат и пример за подражание на терена. Именно тук идва ролята на опитните играчи, ветераните, които имат безброй битки зад гърба си и могат да покажат и кажат много на младите, стига вторите да поискат да се научат.

В настоящия сезон на българските първенства за мъже и жени се откроиха по един ярък пример за истинската сила на ветераните и тяхното въздействие върху отборите. При мъжете това е Йордан Бозов от Рилски спортист, а при жените – Лидия Върбанова от Хасково 2012, които направиха едва ли не чудеса за отборите си.

Започваме с дамата. Въпреки че вече отбелязахме нейното присъствие и класа в отбора от Хасково (прочетете ТУК), след това тя допринесе още повече за тима си. Играейки пълни мачове, без смени, тя първо изведе Хасково 2012 до две победи над Нефтохимик 2010 в четвъртфинала за Купата, а след това не пропусна и секунда от двата 45-минутни двубоя на тима, завършили в продължение, по време на финалната четворка във Велико Търново. Резултатът – сребърни медали от Купата. Естествено, че заслуга имат и другите състезателки, но лидерството и непоклатимостта на Върбанова в трудните моменти помогнаха изключително много на отбора. Лидия Върбанова е родена през 1970-а година, но показва, че класата е по-голяма от годините и е един от сериозните фактори в първенството. В интерес на истината, тя е втората най-добра българка в класацията на BGbasket.com за MVP на сезона след Стефка Митева. Центърът-ветеран има по 14.8 точки, 8.2 борби и 2.3 асистенции за коефициент 17.8 на мач. Доказателство за нивото на Върбанова е и фактът, че селекционерът на женския национален отбор Георги Божков я включи в разширения състав за предстоящите Европейски квалификации. Това от една страна говори изключително добре за самата нея и нейната форма, която наистина е феноменална на тази възраст. От друга страна обаче ни кара да се замислим сериозно и за бъдещето на този спорт в женската му част у нас. Вярно е, че в спорта има можещи и неможещи, но фактът, че една 43-годишна състезателка е много сериозен фактор в лигата у нас, не говори много добре. В тази връзка с оглед на представянето й, повиквателната на Върбанова е напълно заслужена, което ясно показва, че тя още го може.

Примерът при мъжете отново имаше най-сериозен ефект по време на Купа България. Разбира се, това е капитанът на Рилецо Йордан Бозов. Нееднократно той е показвал класата си в отборите, в които игра през дългогодишната си кариера, а в края на февруари 35-годишният гард избухна с 27 точки (6/8 за две, 3/4 за три точки и 6/6 от наказателната линия) и беше най-голямата причина Лукойл Академик да си тръгне рано-рано от турнира. Последваха два страхотни мача срещу Левски, като във втория – резултатът от който се зачита, Бозов отново вкара 27 точки и държеше отбора си в мача с ключови прояви. Гардът не започна много добре сезона, но в последния месец подобри формата си и даде ясен знак, че отново ще има ключова роля. Всички помним каква полуфинална серия с Левски изигра той преди година с екипа на Балкан. Както е тръгнало той отново може да се изправи срещу Левски, този път на четвъртфинал, а едно от нещата, които ще са важни за Тити Папазов и неговите момчета е ще да спрат именно Бозов.

Това са само два от примерите за силата и класата на ветераните ни – най-ярките в последните месеци. Всеки опитен играч може да научи на много по-младите от него, но тъй като процесът е двупосочен, половината работа се изисква от тези, които прохождат в баскетбола – да гледат и да търсят такива играчи, за да пият вода от извора. Към тях спадат и Агнеса Дойчинова, Христина Минкова и Хрисимир Димитров, които вече се отказаха, Илия Станков от Спартак Плевен, Стефан Георгиев от Левски, разбира се, няма как да пропуснем името и на легендарния Тодор Стойков, който се отказа преди началото на този сезон. А да не се връщаме и към Евладия Славчева, която също игра няколко години след като бе минала границата от 40 и бе повече от сериозен фактор.

Тези и още имена са явления в баскетбола ни и са част от силна епоха, или поне по-силна от сегашната. Защото както в тръгнало от ден на ден нещата в баскетбола ни стават все по-зле. А за да има надежда, класата и опитът на ветераните са най-ценното, защото те правят разликата между това да играеш и да печелиш. И макар че някой може да ги подцени, старите кучета показват, че they’ve still got it.

*Все още го могат