Легендарната Калинка Симанова: Трябва парите да се вкарат в школи

01-05-2014 19:10

Едно от най-ярките имена в родния баскетбол си спомня за първият международен мач на български отбор преди повече от 70 години

Калинка Симанова е родена на 1926 година в Нова Загора. Тя е седем пъти шампион на България между 1945 и 1952 година. Нейното име е включено в Алманаха, който бе издаден наскоро, а преди няколко дни бе почетена и на празненството на БК Левски. При представянето на алманаха Симанова се съгласи да каже няколко думи, а си спомни за първият международен мач на български отбор, който се е състоял през далечната 1943 година:

"Първо много се радвам, че успях да видя всички. Тук са и младо, и старо и най най-старото поколение. Просто се радвам, че ни събраха, че имаше повод. На Михаил Делев съм много благодарна, не че ме е поканил, а че ми даде възможност да ги видя.

Ще разгледам алманаха и след това мога да кажа. Фактът, че са задълбочили толкова много работи е показателен. Наистина много работи са забравени. Вярно, може би миналото не представлява интерес, но все пак могат да се поучат. На нашите мачове ни пазеха с полиция, а залата беше малка. През покрива на Сливница минаха да гледам мач между Локомотив и Славия. Тези мачове навремето бяха по-интересни от международните. Все пак и на международните срещи на Колодрума имаше хиляди хора. Какво да кажа за сега - жалко е, баскетболът за мен вече е не е баскетбол, а е въпрос на пари. Който има повече пари да купи чужди състезатели е по-добър. Ние сега играем бели на тъмнокожи. Не става въпрос, че са тъмнокожи или бели. Става въпрос, че даваме парите си за чужди хора вместо да ги вкараме в школи, от които да създадем. Нека да забавим нашият растеж, но да бъдем силни, както са и волейболистите.

Спомням си как пътувахме в трамвай. Митка Маркова беше в отбора на Академик. Хайтов ни беше треньор, а всичко живо знаеше, че ние отиваме на заколение, че ще бъдем бити, тъй като те бяха много силни и това беше националният отбор на Унгария. Приказките му бяха подготовка за падане. С Митка Маркова се събрахме най-отзад на превозното средство и си казахме: Абе защо ни говори този човек така. Ние отиваме да играем, за да побеждаваме, а ако паднем, паднем. Те са жени и ние сме жени. Те ядат един хляб и ние ядем един хляб. И наистина ние ги победихме. Много ги бихме, с разлика, която не беше допустимо. След този мач смениха целият унгарски отбор с други момичета. Това си спомням за този първи международен мач на български отбор. Имам естествено и много много други спомени - и приятни и лоши."