Деси Ангелова: Спортът предлага неограничени възможности

Да работиш с деца е по-различно от това да работиш с големи, казва главният организатор на High Performance Camp след шестото му издание

За пета поредна година едни българки се събраха на хиляди километри от родината, за да предадат своите знания и опит. Шестото издание на "High Performance Camp" отново събра на едно място Десислава Ангелова, Полина Цекова, Тина Димитрова и Албена Брънзова, а към тях се присъединиха и Галин Стоянов - Патрика плюс американката Мерилин Хайнрих. Пред BGbasket.com Деси Ангелова разказа за поредното издание на кампа, за изпитаните емоции и за идеите за бъдещето му развитие. Ето и нейният разказ, както и думите й какво е да работиш с деца:

„Това бе шесто издание на кампа. Започнахме през 2010 година и още в първата направихме два. Тази година имахме 65 деца, което може би е максимумът, който можем да съберем. Децата ги събрахме още началото на януари, което даже не знам как стана така. Децата постоянно си говорят и вече даже нямаме нужда и от реклама. Пуснахме брошурите още септември месец и в януари всичко беше пълно. Почти половината са такива, които са били преди това, а другите са нови. Имаме вече деца с по шест участия, а от новите можем да очакваме да изкарат един цикъл.

Треньорите отново бяхме познати имена – аз, Тина Димитрова, Албена Брънзова, Полина Цекова, американката Мерилин Хайнрих, която е за четвърти път. Галин Стоянов-Патрика дойде за три дни, тъй като неговият отбор играеше плейофи, а след него дойде Йоана Буте, която е бивша френска националка и шампиона на Европа с Бурж.

Трябва да сме много доволни, тъй като първото, което видяхме е, че децата бяха още по-мотивирани. Те са от 12 до 18-годишни, а ние ги слагаме заедно по отбори. В тях има и големи и малки, като играем мачове 3х3 и 5 на 5. Радваме се, че се получи добра симбиоза между различните възрасти. Постоянно бяха заедно, забавляваха се непрекъснато.

Самият камп като формат е с три сеанса на ден – два сутрешни и един следобеден. След това имаме турнир 3х3 и такъв 5 на 5. В двата сутрешни сеанса имаме предизвикателство на деня. Децата са разделени на групи, минават през упражнения и за победителите има награди. Намерихме доста спонсори, които осигуряват много хубави награди. Всеки ден имаше награди, а накрая последният ден направихме различни конкурси 1 на 1, от тройката, плюс финалите 3 на 3 и 5 на 5. В края има медали, купи, индивиадуални призове за всички. Има четири различни награди за MVP, тъй като има голяма разлика във възрастите. Тази година дадохме и MIP – Най-прогресирал играч, като всеки път я даваме на някой по-малък състезател. Имахме и изключителни отзиви от родителите. Няколко дни получавах съобщения от тях, в които пише, че са много доволни.

Мисля, че се справихме много добре. Единственото, за което съжаляваме е, че това нещо не може да стане в България. Ще обясня и защо не може да стане. Това е така, защото аз съм тук във Франция и организирам всичко. При един такъв камп, за да е всичко както трябва, има по десет човека доброволци, които са от началото до края и са около нас. Яденето е на място – има баскетболна зала, до нея още една голяма зала за хранене, плюс трета, където вкарваме друга група и работим всичко, което може да се прави без кошове. Това ни позволява да нямаме толкова много хора на игрището. Ние сме намерили фирма за кетъринг, която ни кара нещата, но всичко се прави на място. Просто условията са прекрасни. Една такава организация изисква и хора отстрани, а не само да има треньори. В България първо нямаме физическата възможност да се съберем по едно и също време, в което да сме свободни. Второто много по-важно нещо е, че няма кой на място да подготви всичко това. Първото нещо, което направихме като организирахме този камп е да не правим компромис с качеството. Идеята беше да е изцяло баскетболен камп, защото знам, че при повечето има писта, басейни и разни излизания.

Тъй като вече ни беше шести път, продължаваме да се опитваме да подобряваме нещата. Вкарахме новости тази година. Благодарение на нашата инструкторка Тина Димитрова направихме загрявки със зумба, което много се хареса на децата. Променихме малко и формата 3х3 – направихме отбори по шест човека, което беше с цел да сближим още големите и малките. Имаме нови идеи и за догодина. Датите са почти определени, а всички треньори се връщат. Сега вече виждаме нещата в малко по-голям мащаб. Говорихме и с американката, с Тина Димитрова и с Албена Брънзова, ако има възможност High Performance Camp да излезе извън Франция – да отиде в Италия, да отиде в Канада, да отиде в САЩ. Не знам колко бързо ще стане, но го обмисляме сериозно. Кампът във Франция ще остане, но ще опитаме да въртим другите. Ще се опитаме през лятото да правим един път в Италия, един път в Канада и един път в САЩ. Това са ни идеите, но доколко ще станат вече е друг въпрос.

Да работиш с деца е по-различно от това да работиш с големи. Те те гледат в очите, усмихват ти се, а това чувство не може да го изпиташ на друго място. За мен това е любов. Попиват от нас, усмихват се и само това изживяване си струва. Освен това наше вътрешно удовлетворение е да се виждаме отново и да правим нещо все по-хубаво и хубаво. Всеки път в началото на кампа им повтарям на всички – спортът предлага неограничени възможности. С повечето от тези хора се познаваме от деца. Четири българки се срещаме 30 години след това в друга държава благодарение на баскетола. Това е нещо, което няма как да го изживееш в друга област. Това е и някаква мотивация за тези деца – да работят и да знаят, че спортът дава неограничени възможности и най-вече сбъдване на всички мечти. За нас да сме заедно и да се виждаме е една сбъдната мечта.

Ние се опитваме да излезем малко от региона около Тур. Поли Цекова докара няколко, а имахме и от едно място на 300 км. Другото, което ще се опитаме да направим е да намерим втора зала, за да можем да приемем поне 100 деца. Тази година ако имахме възможност щяхме да съберем толкова. Две деца, които не познавам, вече ми изпратиха съобщение кога са следващите дати и дали могат вече да се запишат. Просто вече тук кампът е познат. Тук залата ни е безплатна, което също е много важно. В момент, в който стане въпрос за деца, залата я имаш. Просто трябва по-рано да се запазят датите и оттам нататък нямаш проблеми. Трябва просто да минем през кметството, даваме си проекта и залата я имаме. Всичко е направено така, че децата да могат да спортуват. Много по-лесно се намират партньори. Колкото е сложно при възрастните, толкова е лесно за децата. Имаме няколко партньора, които щом чуят, че става въпрос за деца, веднага ни помагат. Това е още едно нещо, което ме притеснява, че в България може трудно да стане.

Аз работя с деца и ми е изключително приятно. Като свърших да играя преди три-четири години, моите идеи бяха да отида високо в професионалния баскетбол. За мен така се развиха нещата, че останахме тук. Синът ми учи в университет и дадох предимство на интересите на семейството. В моя регион няма женски отбор на високо ниво, което ме принуди да се занимавам с деца, което ми доставя изключително удоволствие, но не е същото нещо. Има женски отбор, който е на ниско ниво в шеста дивизия и с тях няма как да прогресирам. Засега ще остана с тези идеи, нещата вървят съвсем по друг начин. В моя клуб направиха много хубави неща за малките. При подаване на документи, френската федерация идва да провери как работиш с подрастващите и ако покриеш многото различни критерии за работа с младите, тя ти дава диплома като знак за високо качество на работа. В моя клуб ни дадоха тази диплома, което е нещо изключително. В нашия регион от 48 клуба само 6 имат такова нещо. Много съм доволна от работата си в този клуб. Малката ми тъга обаче е, че не мога да се докосна до големия баскетбол.

Това, което правим с кампа за една седмица, ми дава сила и мотивация за една година. Според мен големият плюс на този камп са треньорите. Първо се познаваме много добре, а второ те са изключително професионалисти. Всяка една от тях носи нещо различно с манталитета си, с начина си на трениране. Хайнрих идва от САЩ и има способността да вземе всички деца и те да я гледат. Всяка една като сложи нещо нейно и става нещо изключително добро. Идеа има. Целта е да продължаваме да го правим и да продължаваме да се виждаме”.