За окото на единия баскетбол

(сн. lap.bg)

05-06-2014 18:19

„Принципът „Око за око“ може само да доведе до ослепяване на целия свят.“(Махатма Ганди)

Принципът „Око за око“ доведе до слепота българският баскетбол. В сезон, в който „Левски“ изстрада първа титла от 13 години насам и свали „Лукойл“ от престола след 11 поредни титли. Направи го безмилостно, с характер и воля. С игра, която на моменти не побеждаваше, а смазваше. С отбор, събрал под един покрив не просто най-добрите чужденци, споделяли една съблекалня у нас, а най-способните да смачкат фасона на собственото „Аз“ в името на шампионското „Ние“.

Тази 18-а титла в „синята“ история обаче има и друго лице. Грозно. Изкривено в гримаса на омраза, реваншизъм, разчистване на сметки и територия. Това е съвременното лице на целия ни баскетбол месец преди сбора на националите, на които им предстоят евроквалификации.

България я няма на картата на Стария континент. Навън българите, с малки изключения, ги третират като работници втора ръка. Такива, които мият пода на треторазредни клубове и се заблуждават, че са постигнали нещо в кариерата.

Всъщност, постигнали са. Спасили са се от Царството на слепите, в което не останаха неизвадени очи и неизречени клетви.

Прокълната година, откъдето и да я погледнеш.

Година, в която националният селекционер удари колега (мениджърът на „Рилски спортист“ Боби Чилингиров изяде шамар от Тити Папазов), след което подаде оставка, но не само, че не се разкая, а продължи с агресията докато не повлече всички след себе си.

Лошият пример е заразителен. След като човек с авторитет в обществото като Папазов падна до изказа на „курви и мърши“, прокопахме дъното с „олигофрени.“

Дайте на хората хляб и зрелище и те ще понесат всичко, което им наложите. Познато, нали? С тази разлика, че не сме на Колизеума в Рим, около нас не мирише кръв, не хвърчат глави и не свистят гладиаторски копия.

В 21 век, след сезона в баскетбола, който изпращаме, следващата стъпка е занапред в залата да се влиза с пистолет. Отборът-домакин да пуска вход свободен за публичен разстрел – на съперници, съдии и журналисти.

Векове назад лидерството се е измервало с показване на мускули и брой скалпове върху колана. Днес, да бъдеш лидер се иска преди всичко да бъдеш човек. Да бъдеш пример пред обществото се съди по постъпките ти спрямо хората. Само за три месеца, от любим герой на нацията, Папазов извървя доброволно пътя до тартора, даващ тон за песен на утайката.

От вторник по-високо от „Левски“ в баскетболна България няма. Ако иска да бъде равен по достойнство на своя отбор, Тити трябва час по-скоро да започне да се катери нагоре. Дано има кой да го види и кой да му прости.

Автор: Влади ЛАЗАРОВА, "Гледна точка" на в-к "ПРЕСА"

*Публикуваме коментара без корекции.

Очаквайте коментар на BGbasket.com за изминалото първенство!

__________________

Вижте какво се случва в света около нас с FBR.BG

Заповядайте в онлайн спортен магазин SportForMe

Харесайте BGbasket.com във Фейсбук

Следвайте BGbasket.com в Туитър