Двете Българии

(сн. БФБ)

16-07-2014 19:20 | BGbasket.com

Eвропейското първенство за жени до 20 години, дивизия В, което се проведе в София, приключи в минорно настроение за нашия тим. За да не се случи това, надпреварата трябваше да финишира след първите 6 мача. За тези, които бяха в залата е ясно защо, а за останалите ще кажем, че причините са две: едната – заради пораженското поведение на тима ни през последния етап и другата – заради грозните прояви на участниците от българска страна. Естествено не на всички.

В следващите редове ще поясним за какво става дума и тъй като си знаем, че отново ще бъдем обвинени, че казваме истината и заемаме безпристранна позиция, поемаме вината за представянето и поведението на отбора. BGbasket.com e виновен, че състезателки псуват хамалски треньора си (това го чуха и зрители в залата, и хората от федерацията). BGbasket.com e виновен, че състезателките не могат да вкарат под самия кош от чисти позиции. BGbasket.com e виновен, че няма настроение в тима, че част от състезателките се карат помежду си и ние сме виновни за техническите нарушения, които бяха свирени единствено на нашия тим на първенството. Най-голямата вина на BGbasket.com обаче e че казва истината и за разлика от много други не робува никому. След този коментар може пак да ни бъдат обидени, но ние ще продължим да назоваваме нещата с истинските имена, за да може да има промяна най-вече в мисленето.

Нека все пак да започнем хронологично – първият етап от три кръга премина по най-добрия начин за тима ни. Българският тим победи трите отбора, завършили на трите позиции след неговата шеста в класирането. След това обаче дойде ред на трудните мачове – тези с фаворитите. В тях момичетата показаха характер и че могат да се борят, да се измъкват от трудни ситуации и да играят докрай, като отбор. Точно затова ни боли, че те показаха, че МОГАТ и не отстъпват на останалите състави, като вероятно причината за неуспеха е някъде другаде. Никой няма право да обвинява голяма част от момичетата, които доставиха удоволствие на малцината зрители в зала „Универсиада” с характера, който проявиха. В такива ситуации болката от поражението е по-голяма, но пък никой не може да ги обвинява. В крайна сметка това е най-важното в тази възраст!

По време на третия етап, който беше без значение за България, дойде време отборът (по-скоро това, което видяхме на терена не беше отбор, а просто група баскетболистки и треньори на едно място), показа второто си лице – друг тим, втора България. В мачовете срещу Босна, Румъния и Унгария сякаш не играеха същите момичета от предишните шест дни. И макар, че мачовете не бяха от такова значение за тях, беше важно да ги изиграят по начина, по който започнаха първенството. Защото това беше възможност за доста игрови минути и опит, както и възможности, които трудно биха получили през сезона.

Националките обаче се бяха предали и това личеше по играта, поведението и отношенията им с треньорския щаб. Нямаха търпение първенството да свърши и да дойде време за почивка (на половината - тези от набор 94 и 95). Това нетърпение пролича и в едно свръхгрозно и неуважително действие на отбора-домакин на първенството. Веднага след края на последния мач в неделя всички избягаха от залата, все едно в нея има пожар. На бегом, припряно и с нетърпение отборът ни се изнесе, докато вътре в залата трите тима-медалисти очакваха награждаването си, а останалите участници бяха на трибуните в очакване на церемонията. Разбрахме, че нареждането било дошло от треньорския щаб, което е скандално ако е истина. Това е и неуважение към организаторите, които са БЪЛГАРСКА ФЕДЕРАЦИЯ ПО БАСКЕТБОЛ и лично към президента Георги Глушков. Може би пък националките са имали основателна причина да бързат – все пак мачът и награждаването бяха късни и можеше участието на Емануела да приключи, докато те уважат гостуващите им нации...

Не можем да не отчетем нещо положително от българска страна - организацията на първенството, от която всички отбори останаха доволни. Те бяха настанени при много добри условия в един от най-новите хотели в София и домакинството на България беше на ниво.

Изключителни грозни бяха постоянните и арогантни реакции на съдийски отсъждания с повод и без повод (най-често без!) на част от състезателките ни и треньорски щаб. Все едно бяхме не на състезание от такъв форум, а на срещи от вътрешните ни шампионати, където често ставаме свидетели на такива неща. Доста технически нарушения бяха спестени на отбора ни на това Европейско, докато едно неспестено се оказа фатално за цял мач, а никой не може да каже дали не бе и фатално за некласирането за елита. Такова поведение вероятно нито съдиите, нито другите отбори са виждали. А и ние не видяхме някой друг треньор или състезател да реагира така бурно, да спори постоянно със съдиите, да блъска топки, да вдига ръце и да гледа реферите на кръв след отсъждания? Това, че тези безумия се случват в първенствата у нас и най-яркият пример за тях са треньорите ви и това, че няма кой да ви каже как да се държите, не значи, че трябва да нямате класа, момичета! Разбира се, тук говорим с някои изключения, като Борислава Христова, Калина Аксентиева, например. Друг е въпросът, че имаше съдийски грешки, но те бяха еднакви за всички, а и се пуска по-твърда игра, на която у нас за съжаление не се гледа с добро око.

По време на турнира научихме и някои важни неща – например поражения с 31 и 25 точки не са тежки. Е, може би трябва да загубим със 100, за да станат тежки. И пак съдиите са били виновни. Само че реферите не могат да отбелязват точки, а в нашия кош бяха влезли цели 85 и причината за това е неадекватна игра и мотивация в защита. Но типично по български винаги търсим вината извън себе си, защото така е по-лесно.

Най-неприятното от сравнението между двете Българии е това, че момичетата от отбора могат повече и го показаха във втората фаза, но уви, сякаш нямаше кой да ги мотивира и да ги подкрепи в следващите срещи. Те можеха да постигнат много повече в мачовете срещу Босна и Унгария (въпреки че срещите нямаха значение за класирането), както го направиха срещу Германия, Португалия и Литва. Проблемът бяха реплики от типа че толкова можем и че това е реалността. Само че хората в залата имат очи и виждат, че това не е вярно.

Друг факт, който направи впечатление по време на първенството - животът на пейката. Резервите на останалите участници скачаха, пееха и преживяваха случващото се на терена със съотборничките си, а нашите резерви бяха като наказани - без дух, безразлични към случващото се.

Оправдания и виновни винаги ще има – клубовете не работели, съдиите не свирели, журналистите не подкрепяли, федерацията не осигурявала. Само че докато има оправдания и виновни за сметка на самокритичност и работа, никога, ама никога няма да има успехи.

Тези неща се случваха пред цялата федерация и те трябва да определят причините за този недостоен край на първенството и да вземат необходимите мерки. Защото това не трябва да се повтаря, а и на турнира се видя, че във вените на тези 12 момичета тече много баскетбол и мястото им определено не трябва да е 22-ро в Европа.

Позволяваме си няколко безпристрастни съвета към момичетата:

- не репликирайте, оспорвайте и спорете със съдиите, НИКОГА няма да промените решението им. Това само може да ви навреди.

- не търсете виновни за собствените си неуспехи. Работете повече и се самоусъвършенствайте.

- не се рекламирайте лошо. Играйте винаги на 100%, защото не знаете кой е в залата и ви гледа в този момент, особено на такива първенства.

- уважавайте съперника, за да ви уважава и той. Случки като тази с награждаването са грозни и проява на лошо възпитание.

- не позволявайте на никого и нищо да ви отнема удоволствието от това да играете най-великата игра на света – баскетбол.

От BGbasket.com пожелаваме успех на националния отбор за девойки до 18 години, който утре започва участието си на Европейското, дивизия В в Румъния. Там половината от състава е същият като при 20-годишните, а щабът на практика се запазва, с размяна на ролите. Дано четири дни са били достатъчни за равносметка и зареждане с нови, по-позитивни емоции. Дано отборът, който преди две години извоюва промоция в дивизия А, повтори постижението си и в тази възраст!

Послеслов: Дано този материал се прочете внимателно и да се разбере от всички. Нямаме за цел да нападаме или засягаме никого. Единственото, което искаме е баскетболът ни да се върне на местата в Европа, които заслужава. BGbasket.com редовно е критикуван кога с основание, кога не, но трябва да се знае, че за нас всички, които работят в баскетбола са равни и ще подкрепим всеки, който работи със сърце и душа за най-великата игра и ще порицаем всеки, който по една или друга причина се гаври с нея.

__________________

Вижте какво се случва в света около нас с FBR.BG

Заповядайте в онлайн спортен магазин SportForMe

Харесайте BGbasket.com във Фейсбук

Следвайте BGbasket.com в Туитър

Тагове: България (жени 20), Евробаскет 2014 (жени 20)