Защо? Защото сме с обременено мислене!

Докога ще искаме повече провала на колегата, за да не направи по-добро класиране от мен или да му заемем мястото?!

В последните години постоянно си задаваме един и същ въпрос: Какво се случва с нашите юноши и девойки, които в началото не отстъпват на връстниците си от диктуващите модата в европейския баскетбол държави, а малко по-късно – някъде между 18 и 20 години – вече нямат допирни точки с тях? Естествено, с малки изключения. Нали тръгваме от еднакви стартови позиции, нали имаме треньори, които уж четат и се опитват да бъдат в крачка със съвременните тенденции за подготовка! Тогава защо? Аз вече не си задавам този въпрос, защото мисля, че знам отговора. Някои ще кажат, то и ние го знаем, след като го прочетат след малко. И какво от това като го знаете? Защо не се опитаме да го променим? Защото не можем! Защото сме с обременено мислене! Защото ние сме нация на отричането! Ние не признаваме нищо преди нас! Само се заблуждаваме, че се уважаваме, че уважаваме историята си. Май малко се поотплеснах и не дадох отговора според мен, но всичко това има значение!

За мен отговорът на въпроса от началото е липсата на нормален тренировъчен процес. Липсата на последователност. Някой ще каже – глупости! Нали тренираме! Да, тренира се, но всеки по своя си система. Няма единна методика. Няма кой да я даде и много по-важното кой да я изпълнява. НЯМА ЖЕЛАНИЕ НИТО ЗА ЕДНОТО, НИТО ЗА ДРУГОТО! На вътрешните шампионати при подрастващите в нападение играем някакъв вид стрийт баскет, а в защита – НИЩО. Кефим се на някое индивидуално изпълнение в атака, че еди кой си вкарал 30 точки, друг 25, но срещу себе си има стойки. Като дойдат мачовете на истината – европейските първенства - тези „вкарвачи” не могат да отлепят. Защото съперниците там са научени и знаят как да пазят. И започваме да търсим вината в съдиите, в съотборниците си, но не и в себе си. Е, има и изключения, но те са толкова малко, че се размиват в общия фон.

За липсата на последователност примерът са националните отбори – всяка година нов треньор (с едно изключение) и почти всеки следващ не „ебава” (б.р. извинявам се за жаргона, но това е най-точната дума в конкретната ситуация) своя предшественик. Смята, че този преди него не е работил нищо и започва пак от нулата. Всяка година – ново начало! И докато се усетим, времето минало и децата ни станали мъже и жени и като видят, че нямат перспектива, започват да се отказват. Нормално ли е национален селекционер да не се допита до този, който е бил преди него, да не разговарят помежду си, да не прочете даден отчет. Един пък бил казал преди началото на лагерите: „Не ме интересува кой как играл, кой къде е бил, кой какво е писал, аз ще си преценя!” Прекрасно е да имаш самочувствие, но...

А в клубовете! И там подобни неща с изключение на треньорските смени, но пък във всеки клуб си работят по свой си начин. И затова, когато децата отидат в националните отбори, съответният селекционер се чуди за 30 дни какво да промени. Невъзможно, а още повече, когато и първите дни са за запознаване с децата, тъй като по една или друга причина, обикновено финансова, преди това не е имал възможност да се срещне с тях.

И тук е моментът да спомена един човек, който заслужава похвала с усилията, които прави да промени по някакъв начин мисленето на работещите с подрастващи. За по-малко от година служителят на БФБ МАРИО АНДРЕЕВ направи няколко треньорски семинара в различни точки на България. Бях като зрител на един от тях – в София с лектори Христо Ценов и Любомир Минчев, който бе много интересен ако имаш желание да се развиваш. Разбрах, че и останалите са преминали с добра посещаемост, но отново е имало до болка познатите приказки – „Че аз това го знам. Не ми показват нищо ново. Хайде да ходим да пием по една ракия.” От такива семинари знаете ли кои са най-печелившите – кръчмите около залите, където се провеждат. Така че макар отлично като идея, не съм оптимист, че ще има желания ефект.

А защо не признаваме своите предшественици ли? Защото сме с обременено мислене! Погледнете какво става в политиката! Който дойде на власт, казва тези преди мен не стават. Те нищо не са направили и започва да прави промени. Същото е и във футбола – пример изявлението на Велислав Вуцов, след като наследи Станимир Стоилов в Ботев (Пд). В другите спортове картинката е подобра. В баскетбола, където уж е малко по-интелигентен спорт от футбола рядко, да не кажа изобщо, има такива официални изявления подобни на Вуцов, но пък властва фалшът и лъжата. Нали знаете онази поговорка за лъжата и краката? Баскетболът обаче е и спорт на високите хора и при тях явно недостатъкът е на други места.

Тази година в София имаше две европейски първенства и се нагледах на такова поведение. Хора, които дори не могат да се понасят, си лепват на лицето една мазна усмивка и разговарят проформа. Ама не се слушат. Да не говоря, че дори и трябваше да работят заедно и тук не става въпрос само за треньори. Имена няма да цитирам, но трезвомислещите в баскетбола, които останаха макар и малко, знаят за какво говоря. Сред зрителите имаше естествено много баскетболни лица, в това число и „функционери”, които доволно потриваха ръце, че техният „конкурент” се е провалил. Докога ще искаме провала на колегата, за да не направи по-добро класиране или да му заемем мястото. А представянето на всички национални отбори почти без изключение бе по-зле от предишното им такова. Това ще го подкрепя и с факти след малко.

Като стана дума за европейските първенства, ще задам риторичен въпрос, на който не искам отговор, защото той е ясен. Къде бяха треньорите, които да видят работата на своите колеги от другите държави, да обменят мнение с тях? Тц! Софийски имаше тук-таме (Любо Минчев, Янко Янчев, Силвия Пеева, Иван Делчев, Борислава Мандур, Иван Коцев), от провинцията почти не. Ще кажете няма пари! Човек, ако иска да се усъвършенства в нещо, би намерил винаги средства. А да обменят мнение – за какво, „те ще ме учат мен” си казват „големите български треньори”. А резултатите от тяхната работа се вижда. Вървим прогресивно надолу в представянето. Къде бяха евентуалните нови селекционери на 20-годишните жени и мъже. Да видят как играят потенциалните съперници догодина. Да си направят анализ. Неееее! Те ще си подадат документите догодина и с протекцията или осигурено финансиране на подготовката от някой родител ще си получат отборчето. Но крайно време е президентът Глушков да тропне на масата и направи тези промени, за които се говори от много време. На първо място да се наложи баскетболна методика за работа при подрастващите и да се назначи човек, който да следи за изпълнението й, който да обикаля през сезона по клубовете, имената на националните селекционери да се знаят от есента, перспективните деца и потенциални национали да се събират на дадено място на два-три месеца и да работят заедно.

Къде бяха съдиите да видят как се свири – и в положителен и в негативен план? Изключвам тези, които бяха заети с организацията на първенството. А други пък разбрах, че правят завера за преврат и за какво "да си губят времето" да ходят и да гледат баскетболни мачове. От ръководителите единствен Ангел Иванов не пропусна и ден от двете първенства без да е служебно ангажиран с нито едно от тях! ХВАЛА! От младите Николай Цинцарски, Венци Великов и май дотук, които искат да се развиват в това поприще. Не говоря за епизодични появявания в залата. Били по морето да работят! А миналата година, когато във Варна и Албена имаше две европейски първенства – те в София ли бяха да работят. Наесен обаче ще се наредят на опашката за наряди. Без значение дали при подрастващите или в НБЛ.

Къде бяха младите състезатели? Предпочитат да си седят на компютъра в къщи или в мола.

Къде бяха родителите, извън тези, на които децата играеха? Друг е въпросът, че федерацията трябваше да направи повече афиши, които да бъдат разлепени из София.

Къде бяха така наречените баскетболни фенове. Та това е европейско първенство по баскетбол - едното с участие на половин Европа - 22 отбора.

Къде бяха медиите да отразяват, да подкрепят тези момчета и момичета, които ще са бъдещето на този спорт у нас, а дали има той такова - дълбоко се съмнявам. Само Сашо Сотиров (Спортал) и Мария Мицова (Гонг) бяха от често посещаващите мачовете. А корифеите?

И пак опираме до онзи мой коментар преди време „Трагедия, но на кого му пука”

А резултатите от всичко това са налице. Според статистиката почти навсякъде отстъпление от позициите на съответните набори преди две години: младежи до 20 години – 15-ти в Европа, същият набор 8-ми преди две години; жени до 20 години – шести в дивизия „В” сега като домакин, същият набор – пети преди две години; девойки до 18 години – втори в дивизия „В”, а сега седми; юноши до 18 години – 15-ти, а сега – едно място напред, но бяхме домакини;

Убеден съм, че при кадетките и кадетите ще имаме по-добри резултати, защото там още сме сравнително равностойни на другите, като потвърждение на всичко казано дотук.

По-страшното идва обаче. Отбори от държави, които не сме броили въобще за съперници, като Люксембург, Швейцария, Норвегия, Шотландия, Ирландия – вече треперим срещу тях. Няма да е далеч времето, когато вече ще ядем бой от Монако, Малта, Сан Марино, Уелс, Андора и Гибралтар. Това като резултат от добра работа ли е? Не, това са резултатите от работата и действията на всички нас. И след всичко видяно през сезон 2013/2014 и през настоящото лято категорично мога да заявя С ТОВА МИСЛЕНЕ БАСКЕТБОЛЪТ НИ НЯМА БЪДЕЩЕ! Ако някой каже, че и държавата ни няма и каквато държавата такъв е и баскетболът, ще се съглася с него.

Послеслов: Със сигурност ще има доста засегнати, но това ни е типично нашенска черта - да се обиждаме от истината и да искаме да се говорят само положителни неща. Отдавна е забравен онзи постулат, казан от Васил Левски: "да си кажем байно кривиците - аз твоите и ти моите - па да вървим заедно напред".

И за да не е само в черни краски коментара, съм длъжен да отбележа фактът, че поне показахме, че можем да организираме европейски първенства. Федерацията се справи отлично с домакинствата в София на шампионатите за жени до 20 г. и юноши до 18 г. Второто бе и рекордно с участието на 22 отбора, но усилията на всички организатори бяха увенчани с успех. Какво им е коствало те си знаят, но ПОЗДРАВЛЕНИЯ за целия екип на президента Глушков!

__________________

Вижте какво се случва в света около нас с FBR.BG 

Заповядайте в онлайн спортен магазин SportForMe

Харесайте BGbasket.com във Фейсбук

Следвайте BGbasket.com в Туитър