Дечо Коешинов: По-добре да работим в една, дори и грешна посока, а не в много различни

09-09-2014 11:02

Дечо Коешинов бе наставник на националния отбор за кадети (16), който завърши на 12-о място на Европейското първенство в дивизия В. Известно време след края на шампионата той коментира представянето на тима по следния начин:

"Като минава времето все повече съжалявам за отсъствието на Йордан Минчев. Видяхме как играхме като отбор събран образно казано за 40 дни. От предния състав, който беше събран от Любо Минчев, я нямаше една част. Независимо, че тогава се игра с отбори от по-горна дивизия, важното е, че с всеки изминал ден започнаха да си вярват все повече. Пак имаше спадове, като в мачовете с Македония и накрая с Холандия, които не ги изиграхме на нивото, на което можехме. Ако бяхме показали малко от духа на мача, който спечелихме с две продължения, нямаше да завършим на това място. Бяха и седми и осми мач за първенството, може би малко се пренаситиха, а мога да кажа, че е и моя грешка щом не съм успял да ги накарам да дадат всичко на игрището. Имаше и отпускане и можем да кажем, че не можаха да се стегнат така, че да изиграем два сериозни мача и не можахме да намерим петима човека, които да изкарат по-дълго време, за да ги спечелим. И срещу Македония имаше моменти, в които бяхме на крачка да обърнем, а и срещу Холандия имаше момент, когато свалихме разликата на 1-2 точки и ни трябваха два коша, за да си повярваме отново, както и в предния мач с лалетата. Тогава я имаше и еуфорията от победата срещу Ирландия и играхме много сериозно и нахъсано. Отделно и холандците бяха ощипани от мача им с Грузия, където загубиха над 40 точки и бяха амбицирани да покажат, че това не им е нивото.

Проблемът обаче си беше в нас, а не в другия отбор. Играхме неконцентрирано, отпуснато, за разлика от предните мачове, които бях много доволен от това, което показвахме като състав. Пример е срещу чехите, където водихме и паднахме заради слабо второ полувреме, а в края те играха мач за класиране в дивизия А. Представете си ако беше и Минчев, то дали нямаше да сме на по-добро място от това, което сме, и то доста по-добро.

Аз гледам да се уча от всяко едно нещо, което ме заобикаля, и затова и гледах Европейското първенство за 20-годишните жени в София и това за юноши. Можеш да вземеш нещо от всеки един треньор. Честно казано дори взех нещо от Люксембург, които никой не ги счита за нещо в баскетбола. Ако иска човек да се учи, може да се учи от всяко едно нещо. За мен това бяха два страхотни месеца със страхотни момчета и се надявам, че работата по някакъв начин ще бъде оценена. Дано и ако някой друг път съм треньор на подрастващи да направим още по-добро класиране, защото реално класирането не е нищо особено, но това е новосформиран състав, който тепърва се изгражда като отбор. Говорихме си с израелците, които играха финал, а техният отбор се е готвил седем месеца за това първенство. В България не може да се случи това нещо, но просто ние трябва като баскетболни хора да работим за едно и също нещо, а не сами за себе си. Трябва да има и някаква програма и всички да знаем, че се работи по нея. По-добре да работим в една посока, дори да е грешна, и мисля, че резултатът ще бъде по-добър, отколкото всички да работим в много различни посоки.

Радвам се и, че по-малките в отбора показаха добри игри. Двамата ни гардове бяха набор 1999, а и Владиян Аврамов избухна в един от мачовете. Дано този опит им е бил полезен и за догодина."

Тагове: България (16), Дечо Коешинов